Има ли смърт?

Д-р Кадиев

Господствуващото мнение в науката малко преди нашето време е материалистичното. Счита се, че материята е, която обуславя целия живот. Това, което се нарича душа не е нищо друго, освен деятелността на твърде остроумно групираните мозъчни клетки. Значи душата е продукт на материята, обвързана с нея и разпиляваща се с тялото заедно. Мисълта за безсмъртието на душата изглеждаше при тия условия смешна. От друга страна, още Лавоазие доказа за материята, че нищо не се губи: че си променя формата, че изчезва пред очите ни, но че материалите в друга форма продължават да съществуват. 50 години по късно Майер доказа, че и енергията, силата се променят от топлина в движения, електричество, светлина и пр. но не изчезват.

На учените дълго липсваше смелостта да разширят мисълта, че нищо в Природата се не губи и по отношение душевния живот. Нима идеите, които ме напътват към дадена цел, моите чувства, моите мисли, които са за мене по-реално от всичко реално са единствените, които ще отидат в Нищото? Не е ли по-вероятно, че и тук е възможно само промяна на формата и местото, както при материята и енергията, че вдигането раменете на учените се дължи на липсата на апарати за доказване на тая промяна? Науката е с право скептична. На нея ù костваше твърдe скъпо борбата със средновековното лъжехристиянство, с неговото учение за задгробен мир кой знае къде на небесата, с възкресения на мъртви и други, явно противоречащи на всеки здрав разум (като се вземат в буквален смисъл) твърдения и науката не иска да се хване на въдицата.

Но много явления остават необясними.

Проф. Дреш разрязва плоски, петоъгълни паразити на две. Всяка половина възстановява формата на основното животно. Разкъсан, дъждовния глист не умира, а дава два нови глиста На едната половина израства уста, на другата задна част и полови органи. Като че във всяка половина е била запазена напълно съзнателна, разумна сила, която е знаела какво трябва на животното. Тая сила изчезва след смъртта, без да се изменя при това забележимо тялото, но оставящо след „смъртта" купчина неорганизирана материя. Думата „изчезва" се отнася до нашето осезание. Като всяка „сила", въз основа на закона за запазване енергиите, тя не може да „изчезне", а само да се промени.

Фламарион в книгата си „Тайнственото" зададе някои въпроси на съвременната наука, пред които тя вдига рамене: не знаем. „Чудесата" на индийските факири, не могат да се обяснят с материалистичното схващане на учените. Душата е действително сила, която осмисля, оживява материята. Тя я организира, използува я за своите цели и високо протестира, когато ù се внушава, че макар и всичко друго да не изчезва, тя единствена ще се разпилее и ще изчезне след своето произведение и временна къщурка, наречена тяло. Душата чувствува дълбоко в недрата си тая неправда и на това се дължи във висока степен безпокойствието, нервността, загубване смисъла на живота в съвременното общество. Но времето ни е преходно. Скоро ще се разбере, че има само промени на формата и по отношение душата, че смърт няма.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube