Бог на живите

Бог не е Бог на мъртвите, но на живите.

Матей 22:32

Живи и мъртви — това са две понятия. Животът познаваме, а смъртта не познаваме. Ако някой мисли, че познава смъртта, той се лъже. Всички говорят, че ще умрат, но какво нещо е умирането – никой не знае. И интересно е, че съвременните учени, най-видните капацитети не вярват в Бога, но вярват в смъртта. „Как да не умираме, казват хората – „Нали онзи който умира, си затваря очите?" Нима затварянето на очите, това е смърт? – Ама пулсът престава? Нима преставането на пулса, това е смърт? Човек може да си затвори очите, може да престане да говори, може сърцето му да престане да тупа – и пак да живее. Има същества в природата, които нямат сърце и пак живеят.

Та ако всички казват, че ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, която поддържа, че има Господ, че Господ бил дошъл на земята и пр. и пр. – а при това вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват повече в смъртта, нежели в живота. Отрицателните истини в света са по-силни от положителните. Но тогава защо ни е религия, защо ни са, всички научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко?

Смъртта – по наше схващане – е изобретение на човешкия ум. В една стара книга се казва: „В който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш." И тогава имаме вече определение на смъртта. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот , – ти си мъртъв. Щом изгубиш живота си, ще из.губиш своето движение, ще се парализираш и в тебе ще остане само едно голо съзнание, ще съзнаваш, че имаш ръце, крака, но не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, но то не ще може да тупти; ще съзнаваш, че имаш нерви, кръвоносна система, а нямаш кръвообращение.

И тъй, щом човек сгреши против великия закон на Любовта, изгубва живота; щом сгреши против великия закон на мъдростта, изгубва знанието си; а щом сгреши против великия закон на Истината, изгубва свободата си. Следователно, под смърт ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване: те са Животът, Знанието и Свободата. Без Свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие.

Казва се: „Бог – Висшето – не е Бог на мъртвите, но на живите." Значи абсолютно се отрича смъртта. Всичко онова, което хората говорят за смъртта, за „оня свят" са само техни детски предположения. Съвременните учени по 99 пъти проверяват един научен факт и тогава се произнасят, а тук без всякаква проверка твърдят, че човек умира. Те смесват човека с неговото тяло! Религиозните хора ще кажат, може би, че е грешно да се проверява дали има живот след смъртта, или не, защото това било признак на съмнение. Съмнението не е знание. Казват: ще се усъмним, ако мислим по този въпрос. Мисълта не е съмнение. Мисълта е вън от всяко съмнение. Съмнението е един недъг, един излишък на ума.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите". Под живи хора ние подразбираме ония у които се е пробудило Божественото съзнание. Има човеци в света, за които Бог е Бог на живите. Тях няма нужда да ги питате: „ти вярваш ли?" Подобни въпроси съществуват само между мъртвите. Ония, за които Бог е Бог на живите имат особени признаци. Те са истинското cеме на света. Писанието ги нарича „Синове Божи".

А „мъртви" са ония хора, чието сърце е заледено, чийто ум не мисли, чиято воля е парализирана. Те имат желание да направят нещо, но все отлагат. Ако са религиозни хора, казват: като отидем на небето, или ако вярват в закона на превъплътяването, казват: в другото прераждане. Ако хората не учат на земята, мигар на небето ще учат? Тази философия не издържа критика. Нима една муха, като влезе в един човешки университет, от това ще стане учена? Кой университет не е пълен с мухи!

Една от най-големите заблуди в наше време, е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. Не, за Бога можем да имаме едно понятие – Светлина без сенки – Живот без ограничения – Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения. Съвременните хора ги е срам да казват, че вярват в Бога. Ала да те е срам, че вярваш в Бога – това е престъпление. Дойде ли до Бога, разумният, живият човек казва: „аз зная Бога. за Него имам само едно мнение. Аз го познавам, защото живея, а Бог е живот. Туй е най-силното доказателство. Когато умра, аз ще престана да вярвам в Бога, но докато живея – животът, това е Бог. Тази мисъл, тази воля, този подтик, това е Бог. Колкото по-силно се проявява, толкова повече Го познавам".

Хората днес търсят нещата чисто външно. Те търсят живот, търсят знания, търсят свобода, но отвън. А всички тия елементи трябва да влязат с цялата си същина в нашия живот, да го проникнат напълно. Тогава ще настъпи в човека оня дълбок вътрешен процес на пробуждането и всички ония въпроси, има ли Бог или не, ще станат за него излишни. Той ще разбере, че не във външното седи службата на Бога: защото човек може да се откаже от своето богатство, може да се оттегли и в гората и пак да не извърши волята на Бога на Живите. Ще му се сторят излишни и всички ония дребнички въпроси на хората с тъмно съзнание: „Ти вярваш ли в св. Троица, вярваш ли в...” – хиляди вярвания! Въпросът за .,св. Троица" е толкова труден, че едва след милиони години човекът ще го проучва.

Живият човек вярва в Бога на Любовта, който живее в душите и в когото душите живеят. В Бога на Любовта, в който всички са едно. Това единство искат ония, които са пробудени, да оживее в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни дележи на раси, вери, народи и класи. В това единство човек ще затрепти в своята първична същина – като жива душа.

„Бог не е Бог на мъртвите, но на живите!".

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube