Житно Зърно

 

Него стопанинът заравя навреме в земята.

Над земята веят ветрове, падат дъждове, студове и снегове...

Но ето, мина зимата със своите студове и снегове, дойде топлата и животворна пролет.

Над черните угари се показа нежния кълн на заровеното и забравено житно зърно.

Тихо, бавно и незабелязано расте тоя кълн сред множество плевели въззет все към небето.

И ние виждаме черните и пусти угари, покрити с буйна зеленина, подобна на море, развълнувано от вятъра.

Над това зелено и буйно море все по-силно припича слънцето.

Ето, жежки златни класове, виснат и се пекат на жегата.

Морето става тъмно, подобно на пламък.

Заровеното в земята житно зърно изгни от влагата; то умря, но ето ние го виждаме преродено – възкръснало под земята умножено в клас.

Ей, идат жетварите – безмилостно режат и стягат на снопове узрялата златна жетва.

Дохожда вършитба и на хармана със страшна мъка отделят плявата, а чистото житно зърно отнасят в хамбара на стопанина.

Ако зърното не умре, то плод не може да даде; ако не мине през жегата на пека, то няма да узрее.

И без мъката на хармана то не би станало за храна, достойна за хамбара – за висшия живот.

Тежък и труден, но благословен е пътят на посятото житно зърно – пътят, истината и живота.

ІІ

Царство Божие

То е подобно на синапово зърно, заровено от човека в градината, което ако и да е най-малко от всички семена, пораства и става дърво голямо, под което се подслоняват птичките небесни.

То е подобно и на търговец, който търси хубави бисери и като намери един скъпоценен бисер – продава всичко що има, за да купи тоя бисер.

Царството Божие е подобно още на мрежа, хвърлена в морето, която улавя много риба, но прибират само по-едрата и добрата, а останалата връщат и хвърлят пак в морето.

То е подобно още на квас, когото взе жена и постави в три мери брашно, додето се вкисне всичкото.

Царството Божие може да се оприличи на жетва и вършитба, дето отделят и прибират житото в хамбара, а плявата изгарят в огън.

Царството Божие не ще да дойде с гледане и няма да кажат: „тук е или там е”, защото Царството Божие е в самите нас.

То е подобно още и на човек-цар, който отиде да придобие царство и даде на всекиму от подчинените своя работа и на вратаря заповяда да бъде буден.

Царството Божие е подобно още на десет девици, които ще посрещат младоженец, но от тях пет са умни и пет глупави; и когато младоженецът се завърнал късно през нощта, умните девици запалили отрано приготвените си светилници и посрещнали младоженеца с чест и радост, а глупавите тогава тръгнали да търсят масло за неприготвените си светилници.

Царството Божие не е ядене и пиене, но търпение и Любов; то е мир и радост в Духа Святого.

Царството Божие силом се взема и него насилващите не го грабват.

Лъжците, крадците, убийците, користолюбците и прелюбодейците няма да влезнат в Царството Божие.

Ако човек не се роди втори път от Дух и Истина, не може да влезе в Царството Божие.

Това е Царството на Духа, приготвено за избраните още при създаването на света.

Който наруши една от най-малките заповеди Христови, той най-малък ще се нарече в Царството Божие, но който изпълни и се поучи – той най-велик ще се нарече.

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube