В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Б. БОЕВ

(продължение от кн. 2-3)

ПЛАНИНИТЕ

„Екскурзии, екскурзии нагоре, по планината. Тези екскурзии са стимул, който ще развие ума и сърцето на човека.

Дънов

Видяхме, че само живот в хармония със законите на живата природа е разумен. И всичко, което казва окултизмът по този въпрос, може да се провери чрез опит. Например окултизмът говори за голямото значение на утринното излизане за посрещане на слънчевия изгрев, защото възприемчивостта на земята към слънчевите енергии в разните часове на деня не е еднаква. Този, който прави така, скоро ще види резултатите; ще усети както телесна, така и душевна обнова.

Същото е и относно планините. И тук трябва да се изхожда от дълбокото познаване на законите, които управляват живота. В планините са складирани грамадни енергии. Някои от тези енергии са електромагнитни, а някои от по-висш характер. Скали, води, растения, в планините – всичко влияе върху човека. По-дълбоките енергии в минералите, скалите, растенията, животните и пр. могат да се констатират чрез опитите на Райхенбах[ ] и по други начини. Камъкът, водата и пр., които виждаме, не са само тая материя, която виждаме пред нас, но те са свързани с други по-висши сили, каквито има и в човешкото тяло. Трябва да се знае какви връзки имат енергиите на планините с енергиите на човешкото тяло. Но тези електрически, магнитни и по-висши енергии в планините не са разпределени равномерно по цялата планина: ето защо трябва да се изучат в това отношение разните планински области и тяхното влияние. После, точно трябва да се знае в какво състояние са тези енергии в здравия и болен човешки организъм.

Днешната официална наука твърди, че планинският въздух причинява по-оживена обмяна на веществата в тялото поради разредеността си; после казва, че планинският въздух е полезен поради чистотата си и пр. Но това е само външната страна на въпроса. Този въпрос има и по-долбока страна, която окултизмът изучава.

Така човек може да използува разумно енергиите, натрупани в планините.

Планините представляват и в друго отношение благоприятни условия: чрез екскурзии в планините ние се поставяме в една по-чиста духовна атмосфера, чиста от по-ниските духовни влияния. И там душата чувствува повдигане, освободена от всичко дребнаво. Там душата може да издигне по-високо своята мисъл.

Как при едно разумно живеене всички енергии, с които е проникната природата, могат да станат фактор за нашия растеж, за нашето повдигане!

И тук пак всичко може да се постави на опитна почва, може да се провери чрез опит.

МУЗИКАТА

„Музиката сега е едва в началото си; тя е още в предговора си".

Дънов

Музиката не трябва да се разглежда като развлечение, а като средство за събуждане висшите заложби на човешката душа.

Знаем, че звукът съответствува на вълни с определен брой трептения в секундата. Но има по-бързи музикални вибрации, които нашето ухо не долавя. Но това не значи, че те не съществуват, Нашето ухо не може да ги възприеме, защото няма апарат, нагоден за това. Истинската земна музика е интуитивно долавяне на „хармонията на сферите", която изпълва висшите светове. Доктор Щайнер казва: „Музиката свързва небето със земята",

В същност цялата природа е проникната от музика; Това се изразява външно в ритъма: музикалният ритъм прониква цялата природа; всичко в природата е ритмично.

Понеже музиката и душата имат едно и също отечество, затова музиката може да изразява вътрешния език на душата: тя е един вид говор на душата. Понеже имат общо отечество, музиката и душата са сродни. И затова именно възвишената музика събужда възвишеното в човешката душа, раздвижва висшите душевни сили. Защо музиката събужда копнеж към чистото и прекрасното? Защото свързва душата със света на чистото и прекрасното. Колкото една музика е в по-голяма хармония с висшите сили на душата, толкоз тя може да окаже по-голямо влияние върху растежа ù. В Свободното Валдорфско Училище още от първо отделение изучават музикален инструмент.

Има вече музиканти, които работят върху по-дълбоката, мистичната музика. Чрез окултизма може да се постигне задълбочаване в музиката, издигането ù до онази висота, при която да буди висшите сили на душата. Работи се вече в това направление.

Музиката е един мир на хармония. Всяко свързване на съзнанието с един мир на хармония внася хармония и в самата душа и тяло. Оттам можем да си обясним, че музиката може да действува даже върху здравословното състояние на тялото.

ИЗВОРЪТ НА ТВОРЧЕСТВОТО, ОСНОВЕН ЗАКОН НА ДУХОВНИЯ РАСТЕЖ

„Човешкото в човека – това е опаковката, а божественото – това е същността на човешкото естество".

„Вие имате сили, скрити богатства в себе си. Човешката душа още не се е напълно проявила. У човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на божествения живот, ще научите всичко".

„Вън от Бога няма свобода".

„Когато човек се обърне нагоре към божествения свят, то почва да тече божественият нектар на живота в него".

„Вярата е една връзка, за да протече онази божествена сила в душата ти".

„Ако турите вярата във вас, и разумът ще се усили, и вие ще придобиете онази мощна сила".

„Аз не съм за онази вяра: лековерие. Аз съм за искреността. Аз съм за онази абсолютна истина. Трябва да има в нас една вътрешна готовност. Онзи благороден импулс, който се роди в душата, всеки един от нас трябва да го изпълни. Божията дума да не правим на две."

Дънов

Силите на човешката душа чакат своето пробуждане. Да се изучат тези сили, значи да се изучи истинската човешка природа.

Всички велики мъдреци, философи и поети са говорили за висшето, което живее в човека и което може да бъде събудено. Това е основната идея на множество дълбоки литературни произведения, напр. „Синята птица" от Метерлинк, романът „Хенрих фон Офтердинген" от Новалис, „Строител Солнес" от Ибсен, „Когато ний мъртвите се пробудим" от същия, „Фауст и пр. Героите на драмата „Синята птица" са две деца, които тръгват да търсят „синята птица". Минават през много места, излагат се на множество приключения и изпитания, но най-сетне се връщат без резултат. Обаче на връщане какво да видят у дома си? Птицата, която била в клетка в тяхната стая, била търсената синя птица, а те не са знаели това! Зарадвани, те изваждат синята птица от клетката, но след малко тя отлита от ръцете им. „Синята птица" – това е божественото, което работи в човека. В неговата проява е смисълът на човешкия живот. В началото на човешкото пробуждане има моменти на проблясък на свръхсъзнанието, които озаряват обикновеното съзнание, додето най-после то стане постоянно състояние на човека.

Има закони, които в разни форми са в сила за разните области на живота. В миналата книжка разгледахме опитите с разни музикални инструменти: пиано, цигулка и пр. и видяхме, че една струна се раздвижва, когато върху нея се удрят вълни, с които тя е в хармония. Инак остава безчувствена, макар и вълните да блъскат върху нея. Видяхме, че това важи и за Кортиевия орган в човешкото ухо, за безжичния телеграф и телефон и пр.

Също така божественият живот се излива към всички същества. Обаче всяко едно от тях приема дотолкоз, до колкото е в хармония с него, т.е. доколкото притежава качества, които са в хармония с този божествен живот. Чрез свързване с Бога човек добива своята свобода. Понеже свобода значи проявяване на истинското естество, а истинското човешко естество е божествено.

При всяко истинско творчество човек е в контакт с божествения живот. Ето защо изворът на всеки духовен подем, на всеки духовен растеж е поставяне в хармония с божествения живот, в хармония с Бога. Нежно е развитието на тези качества, които поставят все повече и повече в хармония с божествения живот. Така ние влизаме в контакт със силите, които лежат в основите на битието и последните се вливат в нас.

Нека вземем един пример: художественото творчество. Казаното по-горе се отнася и за художественото творчество.

Мнозина, които боравят с изкуството, не подозират това. Напр. има „художници", „поети", които живеят обикновен живот, с обикновените си мисли и желания и искат да творят! Да, те творят, но какви произведения! Може би техните произведения ще се харесат на жадната за сензации публика, но ще имат ли те по-голяма стойност, ще бъдат ли завещани на бъдещите векове като откровение от един по-виеш свят, като разкриване на висши истини? Колко от днешните художествени произведения, било в областта на музиката, било в областта на живописта, скулптурата, поезията ще бъдат завещани на бъдещите векове?

Г-н Дънов казва: „Художникът, поетът трябва да имат божествената любов!" Само така те ще могат да творят! Любовта към Бога включва любовта към всички същества. Художникът, поетът, музикантът на висшето творчество имат този основен импулс в душата си. Да си спомним примера с пианото: тогаз художникът става онази струна, която трепти в хармония с божествения живот (вж. предидущата книжка, стр. 45-48)

Съвсем абсурдно е да се очаква ценно художествено произведение от онзи, който не води чист вътрешен живот, който е роб на ниски страсти. Поетът трябва да е в контакт с Бога. Той трябва да долавя божественото в душата си, за да вижда божественото присъствие там, дето другите не могат да го доловят. Тогаз той ще бъде пророк, който ще напише нови скрижали. Тогаз той може да посочи път към върха на планината! Иначе неговите стихове или песни може би ще бъдат външно прекрасни, но няма да имат силата да завладяват душата.

Казаното за художественото творчество се отнася и до всички други видове творчество. Винаги връзката с Бога носи подем, радост, светлина, разширение на душата. Г-н Дънов привежда следния пример: ако някой неразположен направи добро, веднага се премахва неразположението му и става радостен. А това е, защото Бог се проявява чрез него. И Той донася радост, подем, сила. Тази радост, този подем, който ти изпитваш в този случай, са от неземен произход.

Окултизмът може да каже много върху окултното значение на молитвата и съзерцанието при растежа на човешката душа.

Връзката с Бога е едничкия извор на духовния растеж. Не само творчеството, но и всичко друго велико, благородно, чисто, което може да прояви душата, дотолкоз ги проявява, до колкото е свързана с Бога. Божественият живот разцъфтява душата, влива своя живот в нея!

Днешната наука не знае истинските методи за разцъфтяване на висшите сили на душата! Тя не знае истинските методи за усъвършенствуване на всички нейни заложби.

 

ЛЮБОВТА КАТО ОСНОВА НА ЖИВОТА.
ТЯ ИЗКЛЮЧВА ВСЯКО НАСИЛИЕ

„Първото нещо за онези, които тръгват по божествения път, е да приложат великия закон на Любовта.".

„Само Любовта може да ни направи силни. Страхливите хора са хора без любов. Глупавите хора са хора без любов. Жестоките хора са хора без любов. Престъпните хора са хора без любов."

„Ако срещнете един човек и той може да почувствува вашата любов, че вие го обичате, вие ще може да го преобразите. Това е вашата сила. Правете опити. Това е наука."

,,В съвременния свят любовта може да се прояви само чрез добродетелта. Иначе тя е недосегаема.

„Бог е една разумна любов, в която няма нито промяна, нито измяна".

„Любовта – това е обръщане на една разумна душа към Бога."

„Никому не е позволено да убива! В кодекса, който ние четем, не се позволява убийството. В живота се позволява убийство, но в божествената книга не се позволява; който убие, ще го убият. Кой каквото вършил, непременно ще му се върне".

„Убий – това е човешкото. Не убий – това е божественото. Нищо повече".

Дънов

Нужно е да се знаят законите, по които се развива човечеството. Тогаз ще работим съзнателно, а не чрез напипване Тези закони щяха да бъдат механични, материални, ако наистина материалното беше основа на битието. Но понеже основата на битието е духовна, то и основните закони, по които се развива човечеството, са духовни.

Когато великите Учители са изявявали някои високи истини, те са изхождали от знанието на законите, по които се развива човечеството и които лежат в основите на битието.

Хармонията между клетките намира израз в здравето. Хармонията между тоновете представлява определено отношение на техните вибрации и причинява приятно чувство. Хармонията между боите – също. А хармонията между душите се изразява чрез любовта. Тя е най-виеш израз на хармонията между душите.

От друга страна, онзи, който живее с Любовта, е в най-пълна хармония с великите закони на живата природа. Любовта е връзка с Бога.

Всички постъпки или чувства или мисли, които са в противоречие с любовта, пречат на изливането на божествения живот в душата и пораждат излишни страдания.

Този закон е приложим за всички области на живота и може да се провери навсякъде.

Екзекутират някого и мислят, че са се отървали от него. Но окултната истина е съвсем друга. Спомни си за сянката на Банко! Авторът на „Макбет" е знаел някои окултни истини. Едно лице, което е наистина с престъпни наклонности, когато напусне физичното си тяло, си остава същото и може да направи много повече пакости, отколкото във физичното си тяло. Но независимо от това, смъртното наказание е в пълна дисхармония с известни Божествени закони.

Да живееш в пълна дисхармония с великите закони, които лежат в основите на битието и да искат добри плодове, това е все едно да сееш бурени и да чакаш цветя!

Тук важат следните два закона:

1) Насилието ражда насилие. Нали разумният живот се състои в хармония с великите божествени закони, които лежат в основите на битието? А насилието е в противоречие с тях. Този закон, както и всички окултни закони, може да се провери чрез опит и наблюдение. Нима не е достатъчен целият досегашен опит на човечеството? Нека погледнем на всичките досегашни методи на насилие, чрез които са искали да въдворят „ред" на земята. Те винаги са раждали дисхармония и по-големи насилия.

2) Насилието довежда до израждане, упадък на тези, които си служат с него. И това е естествено. При насилието човек се поставя в дисхармония с божествения живот и тогава не може да го получи в себе си. От там израждането. И всичко това може да се провери. Ще дам един пример: Какво стана с Испания, след като въдвори инквизицията и избиваше с хиляди еретици и сектанти? – Тя оттогаз почна да запада.

Има дълбоки духовни закони, на които е подчинено развитието на народите и обществата! Тяхното познание е необходимо, за да ходим в светлина. Окултизмът е необходим за изучаване на по-дълбоките закони за повдигането и израждането на расите. Само когато знаем тези закони, тогаз ще знаем окултната страна на историята.

Това важи както за обществения, така и за индивидуалния живот.

Човешкото съзнание идва вече до една по-висша фаза в своето развитие: то вече надраства всички стари методи и вече съзрява за прилагането на новия метод, метода на любовта за разрешение на всички жизнени въпроси.

ВЪЗПИТАНИЕ

 

„Нужно е изучаване методите на природата, за да изработим правилни методи на възпитание".

„В какво седи съвременното възпитание. Това е дресировка, а не възпитание. Аз бих желал да видя истинските методи на възпитание. Истинските методи на възпитание започват с живота, с любовта".

„И най-малките деца трябва да знаят по кой начин се превръща божествената любов в милосърдие".

„Онзи истински метод на възпитание, който божествената любов носи още не е приложен".

Дънов

Както всички други области на живота, така и възпитанието трябва да се нареди в хармония с великите закони, които лежат в основите на природата. И тук, както и в другите области, могат да се приложат окултните истини и опитно да се проверят.

Правилно възпитание е онова, което събужда висшето у детето. А за да стане това, то трябва да е в хармония с детската природа. Но да се нареди възпитанието в хармония с нея, трябва да се излиза да се излиза от по-дълбоко знание. Само окултизмът може да дойде до по-дълбоко познание на детската природа и на законите на нейното развитие.

Принципите на окултната педагогика са приложени с успех в Свободното Валдорфско училище в Щутгарт.

Днешното възпитание е на фалшиви основи. За пояснение ще взема само един пример. Г-н Дънов казва: „Вегетарианството е първата стъпка при възпитанието на децата. Бащата с детето милват агнето в градината, а на другия ден то бива заклано. И родителите се чудят, защо син им или дъщеря им не живеят добър живот". Това е само един от многото примери за стойността на днешното възпитание.

Необходими са точни познания за периодите на детското развитие и за нуждите на детето в разните периоди. Но за да не се отклоня тук, пращам читателя до списание „Всемирна Летопис" (трите минали годишнини и текущата).

 

(следва)

 


[1]Виж списание „Всемирна Летопис", год. II, кн. 5

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube