Рафаил Соловьов

ВТОРИ ПСАЛОМ

И ударих аз по струните и чух тъга. Хиляди стрели се забиха в моето сърце и не намерих лекар, който би го излекувал. Като простреляна птица страдаше то.

Кой ще донеса балсам на моята рана?

Ето прилетя пчела от цветчето, чу се цвилене на доволно конче, чу се песента на птичка. Те всички ме видяха и отминаха. Хората ми се присмяха без да им направя зло. Като самотен бор сред полето останах аз. Близките на моето сърце преминаха като облак край мен.

Аз пред кого ще излея сърцето си, кому ще дам чашата, която взех? Хората ми казаха: „Ти си странен и смешен" Ние не те „разбираме".

И аз ги оставих, въззовах Вишния и казах:

– Ето тия, които са много, ми се присмиват, а аз оставам един с моето сърце. Къде ще найда правдата?

И видях два облака. Черни и буреносни, те се срещнаха и настана тъмнина. Очите ми не виждаха слънцето. Чух гръм и мълния проблесна. Цветчетата повдигнаха листата на своите чашки, и подириха влагата на дъжда. Аз где ще найда подслон ?

Облакът премина към мене и глас ми каза: „Стани и виж!" Аз станах и погледнах надолу.

И видях голямо кълбо, обвито с кървави пари, покрито с прах. С грамадна бързина се носеше то и в него аз прочетох: Гордост, алчност, суета. – Тогава казах на себе си: Нека четири пъти по толкова стрели да се забият в моето сърце, аз пак не ще го дам. Ще го запазя като дар за Великия. Той няма да ме остави.

Като малки песъчинки ще събирам моето богатство и заедно с живота си ще го дам на Силния.

Аз видях прекрасна жена и тръгнах към нея. Но тя се присмя над мене и ми каза: остави своето и ми служи, защото съм прекрасна.

Видях силен човек и се запътих. Той ми каза: Защото съм по-силен, ти ще ми се подчиниш.

Видях мъдър (човек) – „Защото аз зная, ти ще ми служиш!” — каза той.

Тогава аз се опечалих и казах: Те всичко имат и са щастливи, а у мене що остава освен сърцето ми?

Подухна вятър и тях всичките срази, а моето сърце разцъфна. Красавицата погрозня, силният онемощя, мъдрият безумен стана.

И казах аз: Никому не давам сърцето си! Ще го запазя за Великия Той ми вля балсам, Той ме утеши в моите скърби. Той ме повдигна из пропастта на тъмнината.

Защо да скърбя?

Ще ударя по моите струни, ще възпея Безначалния:

„Както елхата се издига от своето семе, както цветчето се разтваря из своята пъпка, така ще се разкрие моето сърце пред Тебе!

Ще го слея с розите, с другите цветя, с птиците, с малките насекоми, с цялата природа и всички в едно ще Те възпеем. Нека моят глас се слее с общия химн, нека се изпълня с Тебе!

Както зърното под земята се въззема нагоре, дирейки своето слънце, така аз копнея по Тебе, слънце мое.

Не ще да те забравя, както цветецът не забравя своето слънце Ти не ще ме оставиш в моите скърби".

Аз паднах в тревата, а моето сърце се повдигна, сля се с хора на всичко живущо.

Аз прославих Великия.

 

Превод

============================

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube