Песни за Вечния

Отидох в планината и се възкачих на гордите, страшни скали. Под мене лежеше пропаст, в дъното на която бумтеше река. Мъгли прибягваха по далечните склонове и мене ме облада душата на гордата, висока планина... В трепетен възторг аз долових Твоето творчество о, Вечний, и във висините на тая планина, аз долових висините на Твоята мисъл.

Отидох в пустинното жилище на нявгашен отшелник и във влагата на неговата сурова пещера, долових затаено, оставено от хиляди години едно свещено желание. То беше родено от святата мечта, да познае Теб, душата на светеца. И разбрах в тоя миг, колко е велико да Те познаваме в своята душа.

Вслушах се в бурята, която в късна доба превиваше със страшна сила стенещите вейки на старите букаци. Вслушах се в трясъка на гърма, и зърнах ослепителния блясък на светкавицата. В тях долових малко от Твойта мощ, и сила облада цялото ми същество, защото не проумях по-голяма сила от тая, що Ти таиш в себе си.

..........................................................

Изправих се пред морето.

Необятна ширина, простор и свобода възкръснаха у мене в тоя величав момент. Морето, царството на необятността ми спомни за Твоята свобода, с която си ни надарил, о Вечний.

Вслушах се в песента на птичките, които прелитаха към лазурното небе. Тяхната радост отекна в сърцето ми и разбрах, че Ти си радост.

В спотайна нощ видях звездите на Твоето небе и занемях в нейното мълчание. Велко тържество, за него нищо не можах да кажа и разбрах, че неизразим си ти Вечният.

Надникнах в себе си и видях че живее там отломък от Теб самия. Разбрах тогава, че не само в безкрая, но и в мен самия имаш своето жилище, разбрах, че близо си до мене всеки миг, о Вечний.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube