ОКУЛТНА МЕДИЦИНА

II. Болести и техните причини

За същността и причините на болестите съществуват различни схващания. Съвременната медицина си има свои методи на изследване и съобразно с това – свои разбирания, средновековната – други, източните – трети и т.н. Това са различни начини на схващания, в които по принцип няма противоречие. Видимото разнообразие, което съществува между тях се дължи на това, че в своите изследвания те застават на различна база. А всеки факт, разгледан от различни страни, ще даде и различни схващания. Например, вземете процеса зрение. Ако той стане предмет за проучване от страна на един физик, то последният ще се занимае изключително с промените, които претърпяват светлинните лъчи, минавайки през сложния оптичен апарат на окото, докато стигнат ретината. Оттук нататък всички физиологични процеси, които стават в ретината, крайните разклонения на очния нерв и провеждането до мозъчната кора ще бъдат предмет на физиолога. По-нататък психологът ще опише различните образи, които получаваме в нашето съзнание и т.н. Както се вижда, едно и също явление, а получаваме различни описания. А при това в тях няма никакво противоречие, защото всеки го разглежда от различни страни.

Принципиално погледнато, болестта не е нищо друго, освен резултат от една дисхармония, породила се в момент, в който човек е влязъл в разрез със законите на природата. Съвременната наука разглежда природата по един чисто механичен път. Според нея, тя е мъртва, безсъзнателна, законите, които съществуват в нея, са механически и т.н. От тоя основен възглед произлизат и всички по-нататъшни противоречиви заключения: безсъзнателната природа е родила съзнателния човек, който започнал да я проучва и дошъл до заключение, че тя е безсъзнателна и следователно произходът на неговото съзнание се крие в безсъзнанието. Едно схващане, в основата на което лежи една погрешна идея. Безсъзнателното ще роди пак безсъзнателно, механичното – пак механично.

Наистина, че в чисто физичните закони, ние не можем да видим проява на съзнание, ако си поставите ръката между две колелета на една машина, то действително е, че тия колелета нямат съзнанието да се спрат, те ще ви смажат ръката. Но зад тия колелета стои един машинист, когото всеки момент можете да помолите да спре цялата машина.

Природата в своята същина е жива и разумна. В нея има точно установени закони, които регулират всяка проява. Докато човек живее в хармония с тия закони, той расте и се развива правилно. Влезе ли в разрез с тях, настъпва обратният процес – раждат се страданията. В това отношение животът представлява една велика школа, в която ние нагледно и с личен опит проучваме тия закони.

Явява се въпросът: къде остава тогава нашата лична свобода? Да допуснем, че вие стоите пред един огън. В природата съществува закон, че като си допрете ръката до него, ще се изгорите. Тогава в тоя случай къде ви е свободата? Ясно е, че тя се простира дотам, догдето правите своя избор – да си допрете ли ръката или не. Щом я допрете, свободата изчезва, вие сте нарушили закона и ще претърпите последствията.

Ако сега се обърнем лично до нас; то ние отчасти поне сме запознати със законите, които регулират физическия ни живот. Всеки знае, че ако е силно изпотен и се изложи на едно силно студено течение ще се простуди и разболее. В това отношение съвременната хигиена си има своите правила и закони. Всичко това е хубаво, но въпросът е там, че не само физическият живот е подчинен на природните закони, но и психическият. Ние не можем да мислим и чувствуваме каквото си щем. Фактически го правим, пък за това и страдаме. Например едно чувство на ревност не може да породи в нас радостно настроение. Ревността ражда само страдания, измъчвания, мисли за отмъщения и др. подобни.

Всяко нарушение на законите, които регулират нашия физически организъм, води към едно болезнено състояние – една болест. Кои са докторите на тия болести, какъв е развоят на самия болезнен процес – това е предмет на днешната медицина. За тях тя е писана много и за това няма да се спирам на тоя въпрос. За нас е важно да отбележим само факта, че по аналогия на физическите болести съществуват и психически. Един психически недъг или порок не е нищо друго, освен едно болезнено състояние на душата, взета в обикновен смисъл на думата. Например, вземете страха. В едно уплашено състояние човек изгубва съзнателния контрол, над себе си и започва да действува напълно инстинктивно без да мисли. А какво показва това? Нищо друго освен, че волята в дадения случай се е парализирала също така, както може да се парализира един нерв. И следователно съзнанието е безсилно да окаже своето въздействие. – Ако по пътя на аналогията отидем по-нататък, ще видим, че подобно на физическите бацили, причинители на различните сегашни болести, съществуват и такива в по-горните светове. Така например френските окултисти: Папюс, Станислав де Уайт и др. говорят за астрални форми, които нападат астралното тяло и причиняват смущения и заболявания, подобни на физическите, разбира се, че изразени като психически, дефекти и недъзи; за да изясним тяхното действие ще приведем следната аналогия: в съвременната медицина съществува закон за тъй наречената диспозиция или предразположение. Според него едно от условията за да може един бацил да окаже своя болезнотворен ефект върху организма, необходимо е в последния да съществува известно предразположение, а именно отслабване на защитните му сили. Това се предизвиква от всички ония фактори, които отклоняват нормалния ход на жизнените отправления, като такива се сочат: вродено предразположение, нехигиенични условия на живота, физично изтощение, простуда, ненормално хранене – глад или преяждане, алкохолизъм, психични разстройства и пр. Същият закон има отношение и към психическия ни живот. Всички отрицателни мисли, чувства и пр. водят към дисхармония в по-висшите ни тела и като резултат се явяват всички психични болезнени състояния. В това отношение ние ще трябва да погледнем на мислите и чувствата не само като на физиологически процеси или пък една фикция, но като на реални и живи същини, които имат свой живот и свое развитие. Че това е така показва ежедневната ни опитност. Напр. намирате се в едно добро разположение, весел сте, разговаряте. В това време усетите как във вас започва да се заражда едно слабо чувство на обезсърчение То започва все повече и повече да се засилва. Правите опит да се освободите от него, но всичко е напразно. Чувството все расте и расте. Най-после цялото ви настроение се изменя. Радостта и въодушевлението изчезват. Вие ставате тъжен, мрачен. Явява се отчаяние, светът става безсмислен, обектът на живота изчезва. Като че ли се намирате в един кошмар. Страдате, мъчите се без да знаете защо. Минава обаче известно време и всичко изчезва, като че ли нищо не се е случвало. Вие сам се чудите: обективните условия са останали все едни и същи, а сте изживели цял психически процес без да виждате неговите причини. Причината не е никъде другаде, освен в това първоначално чувство – то е живо, реално. По същия начин ние можем да бъдем завладени от една мисъл, желание и пр. Отношенията на мислите и чувствата към нас са аналогични на зародиша към почвата. Една мисъл или чувство, това е един зародиш, който търси почва да се развие. И човек може да му я даде. При това в сегашното си развитие човек дава условия да се проявят както зародишите на положителното, така и на отрицателното. Самият процес на развитие е аналогичен на растенията: пущане корени и стебло т.е., поляризиране, цъфтене и даване плод. Плодът е най-сигурният критерий за качеството на една мисъл или чувство. Възвишените чувства и мисли са подобни на нежните и красиви цветя, (а) нисшите – на плевелите и паразитните растения. Те се развиват бързо, буйно и скоро заемат цялата повърхност като заглушават всички по-крехки растения. В това отношение човешките души представляват обширни градини, в които редом с красивите цветя растат и буйни плевели. Не трябва да забравяме да поливаме и чистим около корените на тия хубави цветя, защото те ще изсъхнат и градината ще запустее.

Всяка мисъл или чувство, което се проявява в нас, представлява един предразположителен момент за развитието на едно психическо качество в положителен или отрицателен смисъл. Ако напр. човек започне да мисли изключително само за себе си, за своето лично благо, не ще мине много и ще започне да проявява качествата на егоиста. А егоизмът е едно болезнено състояние. Същият закон има и обратна сила – ако постоянно се свързва с доброто, ще започне да прояви неговите качества.

Да се върнем към болестите. Ако един болезнен процес се развие във физическото тяло, ще имаме едно физическо страдание, което ще бъде предмет на съвременната медицина. Ако се развие в астралното, ще се прояви като едно емоционално страдание и т.н. В действителност обаче едно такова строго разграничение не съществува. Различните тела в човека не са изолирани, а тясно свързани. И затова процесите, които стават в човека дават отражения във всички посоки. Един психически процес предизвиква появата на един физиологически и обратно. В правотата на това може всеки лично да се убеди. Напр. намирате се в едно меланхолично настроение. Излезте за момент от него и насочете вниманието си към функциите на вашето тяло. Изследвайте си пулса, дишането, израза на лицето, очите, цвета на кожата му и пр. Друг път сте разгневен, готов да се карате. Спрете се за момент и направете същите изследвания, сравнете ги с горните и ще имате едно истинско доказателство.

Развитието на болезнените процеси има същия ход. Една болест на астрално тяло неминуемо ще достигне по един низходящ път до физическото напр. един постоянен психически гнет, страдание, скръб, душевни борби, съмнения, разочарования, егоизъм могат в резултат да дадат една физическа болест – един туберкулозен процес, едно сърдечно страдание. Изобщо всеки психически порок в края на краищата се изразява в един физически недъг – процес, също верен.

Ако сега се обърнем към съвременното човечество и потърсим едно истинско здраво тяло и здрава душа, ще можем ли да намерим? Не, навсякъде болести, недъзи, пороци, страдания. Всички са болни, всички страдат. Като че ли земята се е обърнала в една обширна болница, в която истинското телесно и психично здраве е само един идеал.

При едно такова положение пред ученика на окултизма неволно възниква въпросът: може ли един човек с известни физични недъзи да стане носител на висшия живот. Отговорът е много ясен: може ли един ученик напр. от гимназията да учи и посещава учебните занятия, когато е болен. Безспорно че не. Той трябва да остане в дома си, да повика лекаря и да се лекува. Същият отговор има значение и за окултния ученик: висшият живот може да се прояви само в здрава душа.

(Следва)

К. П.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube