ИМПРЕСИЯ

Обичам да пътувам по безбрежния океан в едно с Теб.

Безпътието е наслада за моите зрящи все нови и нови светове – очи.

Обичам забравата в безпределността, на която времето се губи в сенки, а пространството расте до изчезване.

Моята лодка е малка – двамина седим в нея само...

Аз вземам сребърните весла и здраво изопвам сгънати мишци.

Лодката безшумно разтваря сините небесни вълни.

И тъй, ние вървим към безграничното.

Покрай нас светове се изреждат и звезди проблясват.

От далнините се задава вихрено огнено око. То спира за миг – учудено ни гледа и пак тича напред. След него остават безброй светове.

Ний вървим днес тъй, както и вчера, както и всеки идващ ден.

Той е до мен – мълчалив с далеко впит поглед. Аз не го виждам.

Но той е до мен.

Тъй седи Той, и дълбоко мисли. И зная аз неговата мисъл.

Тя е в светлите страни, на край световете, където е Великият Изход.

Радостен и горд, аз гледам нови светове, а Той е до мен, величествен, безмълвен.

Тъй помня аз да минават времената – едно след друго от край вековете – от първото начало, което беше край на другото начало.

В тоя небесен океан има течения – те са тъмни, силни, люлеят лодката и я подемат по своя незнаен път.

Но те са тъмен отблясък, и тяхната глъбина крие страдания.

Понякога отпущам веслата и оставям лодката да се подеме в тия потоци.

Моят ум тогава спира всред шеметния ход на живота и стреснат пита за нея... Той я дири – тук и там, дири дето я няма. Дърпа се назад, той дири опори, но нея я няма....

И той страхлив, угнетен увисва между земя и небо.

Но ето, аз пак хващам здраво веслата; затрепква тялото на моята лодка и тя пори наново сините небесни вълни.

Умът наново започва своя ден – спокоен и силен. О! той сега не пита за нея къде е, коя е и какво е Тя. Защото Тя е с него. Тя – Истината на Живота.

И той безуморно работи както малката пчела.

А лодката се носи далеч, далеч по безбрежните световни океани към желан бряг на родна страна...

На изток се отмахват тънки завеси.

Една след друга мигновено чезнат в неизмерим чет.

А светлината все по-вече и по-вече насища хоризонта.

На изток зорите пеят утринни песнопения.

— Те идат все към нас...

Вълшебен изгрев очакват световете. Нашата лодка лети все напред да срещне светло окъпания изгрев.

От край вековете, Адонис, душата ми очаква Твоя тържествен изгрев! Шелла!

Едидия

 

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube