Добран

ВЛИЯНИЕ НА МУЗИКАТА

2. Музикалната проявя на човека.

„В нас има музика".

„Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика".

Моят Учител.

Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини.

Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред. Каква ще бъде бъдещата музикална култура вече може да се предчувствува. Музиката вероятно ще стане една от най-мощните сили, която ще може да се използува за доброто и благото на света. Данните, с които разполагаме за силата на музиката от досегашните изследвания, потвърждават това.

Векове са минали, но до нас са стигнали само имената на Орфей, Паганини, Моцарт, Бетховен... Трудно се раждат велики музиканти.

Интересни са някои важни данни за първите прояви на музикалното чувство у човека. Теософите твърдят, че зачатъкът на музиката се намира в Атлантида, а може би в Лемурия, но това е една по скоро хипотетична за сега почва. Първичните прояви на музиката се намират още в прехода между човека и животното. И действително, най-опростотворена музика, с най-примитивни музикални прояви намираме в австралийските негри, фуегинците от Огнена земя, африканските негри и пр. Докато у животните ние можехме да говорим само за музикални прояви, у тия нисши човешки раси намираме зачатъци от всички изкуства, с всичките елементи на естетиката. Ритмичното чувство вече се проявява до висша степен не само в техните танци и игри, но и в примитивните песни и музикални инструменти Характерно е да се отбележи, че не е намерено нито едно диво племе, у което да липсват музикални прояви. Те се изразяват в най-нисшите племена като песни, придружаващи игрите им. Регистърът на тия песни не е повече от 3-4 ноти.

Според лингвистичната теория, човекът е викал и пял преди да почне да говори. Първите прояви са били хорово пение. Такова го намираме и у дивите племена. Индивидуално пение се намира само в фуегинците от Огнена земя. Тяхната песен се състои от една дума или дори един слог повтарян до безконечност.

Племето Веди от о-в Цейлон, което се счита за един от най-нисшите човешки типове, което има едва няколко десетки думи само в речника си, имат при все това свои песни, танци и „там-там" (един вид зачатъчен тъпан) най-първобитния музикален инструмент. Самата музика, както на ведите, тъй и на австралийците, се отличава с крайната си простота и монотонност. Австралийците нямат повече от три ноти. Забележително е едно особено явление: песните почти на всички диваци, от всички континенти са минорни, нещо, което намираме и в народните песни на много цивилизовани страни. Даже хороводните им песни са в минорна гама. От друга страна, тия макар и много некултурни диваци имат верност на тона, точност на размера и на такта. Австралийците нямат никакви инструменти, нито даже всеобщо приетия между диваците тъпан „там-там". Но все пак, жените импровизират тоя инструмент, като пляскат с дланите по кожените си дрехи, които добре се обтягат между бедрата.

Ново-хебридците и много други папуаси правят дървени „гонии", нашарени с резби, изразяващи разни чудовища, окачат ги сред селото и когато блъскат тия дървета, те издават гръмлив глас, който се чува много далеч. Тези и новокаледонските папуаси употребяват и духов инструмент, именно флейта само с два отвора на двата края. Новокаледонците имат и „оркестър" съставен от следните инструменти; бамбукови тояги, с които удрят под такт клони от обелена палма, листо поставено в устата, „там-там" и пр.

Такива са първобитните музикални прояви и у диваците. Тая инструментална музика, за която стана вече дума, се намира в едно или друго видоизменение във всички негри. Особено там се срещат тъпанът и флейта. Африканските негри около Габон, Конго, между Занзибар и Големите езера се отличават със своята голяма музикална склонност. На хорá се предават със същинска беснота. Играят под звуковете на „там-там", които докарват играчите до същинско хореографическо изстъпление. У африканците тия нощни игри се извършват обикновено при лунна светлина. Племето Ниам-ниам в Африка изпада в истински екстази от своите монотонни песни.

У някои (Бонгите) музиката е свещена и инструментите също. Музикалната проява у жълтата раса се явява в една по висша форма. Застъпват се вече примитивни музикални инструменти, като тъпан, гонии, дървени пищялки и флейти. Повече от тия инструменти служат просто за изразяване на такта. Пеенето е също силно застъпено. Особено в някои острови населението прекарва по цепи дни в пеeне и музика.

Дивото местно население на Южна Америка е също силно музикално. Разказват, че червенокожите пленници особено много пеят. Те пеят непрекъснато и денем и нощем, особено в деня на умъртвяването от неприятеля, дори до последната им въздишка.

В Мексико в царството Тезкуко съществува един съвет, който има права на „съд на интелектуалната инквизиция". На тоя съд е възложено да следи за проявата на изкуството и религията.

В Сиам музиката е страст. Сиамците навсякъде пеят. Според Летурно, дори мисионерите, когато са преподавали правилата на граматиката е требвало да ги дават за заучаване във форма на латински песни...

Малайците обичат музиката, както и поезията до безумие.

В Суматра правят при по-важни случаи едно музикално тържество, наречено „бинбанг", което се състои от песни и хорá. Всички контракти и договори вместо с нотариален акт се узаконяват с бинбанг. „Писаните актове, казват мастните жители, могат да се заличат, да изгният, но бинбангът не може да се забрави, той дава цял куп свидетели за известно съглашение".

Китайците са гледали в миналото на музиката, като на едно от най-важните средства за управляване. Преди повече от 2200 г. императора Хун е организирал музикално управление, като е поставил начело на държавата едно музикално министерство. Днес това министерство се занимава с всички въпроси, отнасящи се до музикалните прояви в празненствата и обществените обреди, придворните церемонии и големите жертвоприношения „с цел да се оцени светлото и тъмното и да се съедини чрез хармонията високото с низкото. В китайските книги е записано: „запознаването с тоновете и звуковете има тясна връзка с изкуството да се управлява: човек, които знае музика може да управлява хората."

Тия мисли не стоят много далеч от истината. И днес европейските държавници си служат с музиката при всеки официален акт. Но малцина от тях знаят да свирят и пеят. В тая истина се крие голяма доза от един важен окултен закон, за който ще стане дума по-долу.

По отношение на самата китайска музика, тя се характеризира с това, че е малко чувствена, малко експресивна, и повече еднообразна и монотонна. Но за особената китайска мозъчна организация, тая музика се явява като „учена музика със свои правила, гами и особени белези".

Египтяните са познавали музиката в нейните дълбоки прояви и основни закони. Данните за това са оскъдни, но все пак достатъчни, за да могат се направи в това направление известни заключения. Хората, музиката, пеенето и танците са били силно застъпени и са били на голяма почит. При това инструменталната музика е била достигнала известна висота. Тук намираме арфа с много струни и малка арфа с четири струни, служащи за акомпанимент. Музиката е била силно застъпена, особено в религиозния живот на египтяните. В малките олтари на всички храмове е имало особени певци. Според Климент Александрийски, при религиозните процесии, лицето което откривало шествието е било един певец, носещ някакъв музикален символ.

По отношение на Индия и другите древни страни, нещо особено, нещо типично, не може да се каже.

Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят.

Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото.

За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр.

Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ).

По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр.

Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение.

Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония.

Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото.

Хендел почнал да пее, преди да почне да говори.

Хайдн на пет години е имал хубав глас, музикален слух и памет, на пет и половина години вече свирел на роял, на шест години – на орган.

Менделсон проявил много рано музикалните си дарби, но почнал да композира на четиринадесет години.

Лист на шест години почнал да свири, а на единадесет бил вече известен виртуоз.

Шуман още на седем години, без да знае теорията, почнал да композира. На тая годишна възраст той правил музикални характеристики на другарите си, а на дванадесет години написал 15-ия си псалом.

Херубини още от люлката различавал дисонансите и реагирал на тях, а на три години пеел добре по слух.

Росини на десет години вече дирижирал оркестър в родния си град...

Маерберг на четвъртата си година образувал с другарите си нещо като оркестър, за който той съчинил някакви парчета. Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз.

Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз.

Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира.

В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други.

Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат,

Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка. Недавна аз имах случай да слушам такъв циганин, който с една удивителна виртуозност свиреше съвършено хубаво и по изпълнение и по тон на гъдулка. А познавам и много интелигентни хора съвършено бездарни в това направление. Но общо взето, светът става от ден на ден по-музикален. И ако има нещо радостно в тия тъжни времена, то е именно фактът, че хората почват да обичат музиката. Недавна в Берлин устроиха небивали тържества на Шаляпин. Тия тържества са напомняли много за миналите векове, вековете на гръцките олимпиади. И днес, както тогава, пътешествията на великите музиканти представляват тържествени шествия и международни празненства.

Макар да се види парадоксално, факт е, че на някои хора не само, че музиката не прави никакво впечатление, но напротив дразни ги, и те не могат да я търпят. Такива личности се срещат доста из обикновените хора. Но най-чудното е, когато можем да цитираме и имена на големи хора, хора с известност и култура, които също не обичат музиката. Така например Кант, Хегел, Хербарт и др. са намирали, че музиката е празна работа Бомарше е бил истински мелефоб (човбк, който мрази музиката). Веднъж той се изразил така за музиката: „Това, което не заслужава да се говори, се пее". Теофил Готие нарича музиката „най-приятния шум". Фонтенел заявил веднъж, че той не можел да разбере три неща: игрите, жените и музиката. Наполеон твърдял, че музиката разстройва нервите, но все пак признавал, че тя може да увеличи бодростта. Наполеон III с голяма мъка е понасял музиката. Виктор Юго – трябвало дълго да го молят, за да се съгласи да поставят неговите стихове в музика. „Нима, казвал той, моите стихове не звучат така хубаво, че да може да се мине без този неприятен шум?"

Има някои хора, които никак не обичат някои инструменти, трети не обичат пеене и пр. Това са странности, които за голяма радост, се констатират тверде рядко. Онова трайно впечатление, което обаче остава в нас то е, че светът става все повече музикален.

Напоследък светът заболя от една музикална епидемия, която се изрази в разстройство на слуховите възприятия. Тая епидемия се нарича Джас-банд. Хората слушат някакъв си чуден шум, произвеждан от някой негър, който отчаяно блъска по тъпан, маса, столове, шишета, чинии, всевъзможни тенекии и пр, а на народа му се струва, че слуша божествени акорди...п

Но, вече идат първите сведения, че температурата на болестта почнала да спада и имало всички изгледи за оздравяване...

Такъв е бил историческия развой на музикалната проява на човечеството, изразена в най-кратка форма. Музиката се явява във всичките нейни форми – израз на две основни прояви: проява на ритъм и хармония, които лежат в основата на природата. Човекът е дете на природата, дете на музиката, дете на ритъма и хармонията. И онзи, който е могъл да се постави в съзвучие с мировия ритъм и хармония, е могъл да върши чудеса с музиката. Разказват легендите, че с музика могло мъртъвци да възкръснат, болни да се оздравят, ожесточените да се умилостивят... Но когато музиката влезе в дисхармония с основните музикални прояви на природата, могат да се получат и обратни резултати.

Затова, истинската музика трябва да бъде не плод на умозрителна постановка, но плод на настроение, на екстаз. Тогава човек, като че слуша божествените акорди на природата. Така са се вслушвали великите композитори и са творили. Душата им е трептяла в унисон с вибрациите на природните акорди. Ето защо, най-добрите творения било в музикално или поетично отношение, са били дадени винаги в момента на високо вдъхновение. Що значи вдъхновение: нищо друго, освен поставяне в хармонични трептения с природните вибрации. Само нежните, висшите души на музикантите и поетите могат да доловят тия трептения и ги предадат на нас. И по такъв начин ние черпим настроение от тях по един посредствен път. Съвременните музикални прояви се силно различават от някогашните по своите вибрационни постановки. Докато нисшите раси могат да добият настроение само от тъпана и да изпаднат в екстаз, то за европееца дивашката музика представлява един ужасно груб шум, на който едва може да изтрае човешкото ухо. Но тия груби вибрации на диваците са достатъчни за да събудят у тях чувства, довеждащи го до екстаз. Европейската музика има по силно влияние върху негърските племена. Особено минорните парчета им се харесват. Разбира се, че те най-много обичат и най се радват на големия тъпан на военните музики... Те обаче, съвсем на разбират от сонатите на Бетховен, рапсодиите на Лист, оперите на Вагнер; тия нежни вибрации никак не могат да засегнат още грубата сетивна постановка на негърската душа.

Музиката не е завършила своя ход. Музикалните прояви на човека не са стигнали своя апогей. Напротив, в туй отношение ние сме в началото още. Значението и силата на музиката едва сега започват да се разбират в истинския им смисъл.

Казват, че музиката била езикът на ангелите, че когато Бог изпращал ангели да възвестяват на хората Великата Любов между всички същества, хората не ги разбрали, защото им говорели с език на музика и хармония, а хората още не могли да разбират тоя език. И словата на пратениците останали неразбрани. Затова Бог решил да праща своите по-малки ангели, великите музиканти, да научат хората да пеят, да свирят, да ги научат на музика, - езика на ангелите, вестителите на Великата Любов.

Така говори легендата за музиката и ангелите .*)

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube