Добран

Влияние на музиката

І. Терапевтично влияние

Музиката е една сила.

Моят Учител.

физичната страна на музиката се изразява в хармонично съчетание на звукове. Звуковете от своя страна, представляват вълнообразни трептения на въздушни частички с определена амплитуда и определени интервали, сиреч с определена дължина на вълните. За образуването на един тон играят роля както количеството на трептенията на тия частички, така и големината на вълните. Не е без значение и начинът, по който се образуват тия вълни т.е. инструментът, който образува дадения тон, от който по-нататък ще се формира самото музикално парче. Но най-важното в случая се явява настроението на изпълнителя, чувството, което той влага в изпълнението на дадената композиция. Това чувство, така да се каже, дава живота и одухотворява нотната постановка на композитора. И най-силното парче, ако се изпълни студено, машинално, без участието на психиката на изпълнителя, представлява мъртва песен, изпята от мъртъв инструмент И тук именно се корени силата на музиката.

Това чувство, което се влага в изпълнението и което именно създава настроението представлява израз и връзка на вдъхновението на композитора с слушателя. Едно музикално парче може да повиши настроението или да го понижи, в зависимост от самата композиция и вдъхновението на нейния автор. Настроението, което се създава от едно музикално творение, представлява мощна сила изразена в три направления: физично, върху организма, психично, върху чувствата и умствено направление, върху мислите и представите. Това влияние на музиката може да се изрази в следната картина: Най-първо имаме трептения на отделния тон, който се възприема от слуховия нерв. Трептенията на отделните тонове се съчетават в друга комбинация по-голяма, по-сложна, с общи характерни вибрации. Тия комбинации носят името гами според общия дух на вибрационната постановка носят различни имена: минорна, мажорна и пр. И всяко музикално творение носи вибрациите на съответната гама, което от своя страна се отразяват върху настроението. Например мажорните гами винаги носят в себе си едно повишение на настроението, една жизнерадостност, докато миньорните гами навяват тъга, меланхолия и мечти.

Самите гами могат да носят свои още по-типични особености във вибрационно отношение. Тия особености се изразяват с такта. Едно парче в мажорна гама може да е дадено в такт на марш или хороводна песен или на обикновена еротична песен. По отношение на такта също може да се кажа и за миньорните гами.

От друга страна, една композиция, например, изпълнена от една духова военна музика дава един определен ефект, когато същата композиция изпълнена от една флейта или цигулка дава съвършено друг ефект и обратното, една нежна, елегична музикална работа може да създаде великолепно настроение, ако се изпълни само от флейтата и цигулката и много би загубила от своята красота, ако се изпълни от една духова музика.

Така че, едно музикално творение представлява една твърде сложна комбинация от разнообразни трептения, но намиращи се в правилно математическо отношение по между си. По тоя начин всяко музикално парче се явява носител на свои характерни, специфични трептения в общия си вид.

Тия сложни трептения се възприемат от нашето ухо, предават се по слуховия нерв на главния мозък, оттам се предават на музикалния център и от него по асоциативен път към други центрове на мозъка. Тия центрове се активират и се получава реагиране на организма, което става главно в три направления: чрез въздействие на симпатичните и парасимпатичните нерви върху функциите на организма, особено в това отношение представлява голяма важност блуждаещият нерв (Neivus Vagus), който се намира във връзка почти с всички вътрешни органи на човешкото тяло . Второто въздействие се отнася към психомоторните центрове и изобщо психиката, което именно създава настроението у хората и удоволствието. И третото влияние, което музиката оказва, се отнася до умствения свят на човека, света на мислите и идеите.

Върху организма влияят най-вече трептенията и вибрациите на самото музикално творение, върху психиката влияе чувството и настроението на автора и на изпълнителя, а върху мислите – оная идея, която авторът е вложил и разработил в своята композиция.

Веднъж изяснено това, става ясна оная голвма сила, която крие в себе си музиката. За невежия музиката е само удоволствие, за умния човек тя крие в себе си идея, но за великия човек тя е сила. В туй отношение, при днешните условия, тя е по-силна от поезията. Музиката завладява хората. Тя подчинява и владетели и крале, и бедни и богати и учени и прости. „Царете и князете, пише Бетховен, могат колкото искат да създават професори и тайни съветници, те могат да ги отрупват с титли и награди; но те не могат да създадат велики хора, умове, които да се издигат над тълпата"... И на друго място ето как описва срещата си с краля, при една разходка с Гьоте. – „Вчера срещнахме по пътя като се връщаме цялото императорско семейство, пише Бетховен. Видяхме го отдалече, Гьоте остави ръката ми и застана от страни на пътя. Напразно му изказах всичко, що исках, не можах да го накарам да направи една крачка повече. Тогава си нахлузих шапката не главата, закопчах редингота си и с ръце отзад, минах сред най-гъстата тълпа. Князе и придворни ми сториха път; Херцог Рудолф ми свали шапка; госпожа императрицата ме поздрави първа. – Големците познават. – За мое развлечение видях как процесията мина пред Гьоте. Той стоеше от страна на пътя, дълбоко прегърбен, с шапка в ръка"...

ІІ.

„Музиката е потребна, като едно средство за лекуване”.

Моят Учител

Минавам към влиянието на музиката върху човешкото тяло. Това влияние се отнася до целия организъм, посредством нервната система. Затова влияние Рамбосон дава следната класификация: най-първо музиката въздействува предимно върху ума и възбужда двигателните нерви. На второ място, тя засяга чувствата и чувствеността, като възбужда центростремителните нерви и на трето место, тя оказва влияние и върху чувствителните и двигателни психични центрове, както и на множеството подразделения намиращи се между тия три категории.

По-подробна е класификацията на Д-р Гордони Дроста, професор по психология в Хаванския университет. Според него, музиката указва прямо влияние върху главния и продълговатия мозък, въз основа на което той дава следната таблица:

 

 МУЗИКА  възбудителна весела 
 фантастична
 религиозна
 успокоителна  детска
 меланхолична
 двигат. рефлекс
 военна
 валсова
 хороводна
 чувствит. рефлекс
 възбуд.
 уморит.

Разбира се, че и тая класификация е дадена много общо, без да се вземат под внимание инструментите, атмосферата, температурата и пр., които имат също тъй свой дял във влиянието на музиката. Но общо това влияние може да се изрази в две главни прояви: възбудително и успокоително въздействие. Синел и Куртие са констатирали това влияние, както за кръвообращението, тъй и за дишането.

И проф. Оршански е съгласен, че музиката има пряка връзка с продълговатия мозък, който от своя страна представлява връзка на всички движения в нашето тяло. И с това се обяснява влиянието, което оказва музиката върху всички тия движения на човека. Той дори твърди, че всеки звук има точно определено физиологическо значение за организма на човека. Д-р Гордони Ароста намира, че всеки инструмент, независимо от музикалното творение, което се свири, има също така определено влияние, особено в терапевтично отношение. Той е проучил това влияние и дава следната характеристика за различните инструменти, разгледани в терапевтично отношение: цигулката, казва той, помага на ипохондриците и на меланхолиците.

Контрабасът оказва чудесно влияние при нервна отпадналост, а така също и при флегматичните състояния.

Арфата е полезна при истерията, а флейтата против досадните страсти и започващата туберкулоза.

Кларнетът действува против нервните безсилия. Английският рог успокоява яростта.

Ловджийската тръба действува много добре против лудостта от преследване.

Барабанът може да се употреби при нервните заболявания, особено ония на гръбначния мозък, които докарват двигателни разстройства.

Фойхтерслебен цитира един английски лекар, който дава следните данни за влиянието на различните инструменти върху косата. Така напр. пианото, цигулката, виолончелото и контрабасът помагат за никненето и запазването на косата. И като примери за горното твърдение се сочат Лист, Рубенщайн, Талберг, Паганини, Падаревски, Сарасати, които са имали хубави коси.

Напротив, металическите инструменти разрушават за 5-6 години и най-разкошната коса. Особено тромбонът е един безпогрешен разрушител. Дървените инструменти, като кларнета, флейтата и др., не оказват никакво особено действие. Запазването на косата се счита възможно до 50-52 годишна възраст.

По отношение общото влияние на музиката върху здравето може да се каже твърде много. Върху този въпрос, от окултна гледна точка, две мнения няма: музиката се счита едно от най-мощните терапевтични средства. Разбира се, че тя съвсем не може да лекува всички болести, но има болести, които с голяма сигурност тя може да изцери или най-малкото да облекчи страданието на даден болен.

Още на времето си Омир е разказал за синовете на Автоликуса, които със своите песни намалили страданията на Одисея от ухапването на глигана и излекували раната, по следите на която един ден трябвало да го познаят.

Питагор, според Целиус Ауремянус е бил първият, който си е служил с музиката за лекуване на болните.

Пиндар разказва за Ескулап, че този последният, е научил музиката от баща си Аполон или от своя учител кентавърът Хирон и лекувал много болести със сладки, приятни и сладострастни песни.

Теофраст възхвалява много музиката, особено фригийските арии, като лечебно средство против бедрените невралгии.

Асклениад твърди, че музиката е едно силно средство за възстановяване здравето на душевно болните.

По времето на Гален музиката е била употребявана против ухапване от усойници и скорпиони.

През средните векове са лекували с музика една конвулсивна болест, силно разпространена в Италия, причинена от ухапване от някакъв паяк „тарантул". Като се е свирало на болния с разни инструменти (флейта, китара или тръба) според вкуса на болния, то последният оздравял.

Фойхтерслебен цитира думите на един „дълбок наблюдател”, който е казал, че крайната цел на музиката е здравето. Може би това е малко пресилено казано, но в всеки случай в основата на музиката лежи един важен елемент отнасящ се до здравето на човека.

Известни са, например. чудесните резултати получени от прочутия певец Карло Броски, върху испанския крал Филип V през време на неговите маниакални припадъци.

Особено силно успокоително влияние оказва музиката върху главоболията и бълнуванията. Същото може да се каже и за истерията и неврастенията. Пом много пъти е лекувал с цигулката най-силни припадъци от истерия.

Ф. Пинел казва следното за влиянието на музиката върху умствените разстройства: „С прелестите на музиката, с живата и дълбока емоция, могат да се предизвикат трайни изменения у тия болни "

И действително, има доста зарегистрирани случаи на оздравя не посредством музикотерапия.

Такъв е случая на игуменът Бурдело. Той разказва за една жена, полудяла следствие изневярата на любовника си. Лекували я с концерти, давани три пъти на ден. От първия концерт тя се успокоила и била много доволна, но след свършването на концерта, тя отново изпаднала в предишното си състояние. Концертите продължили и с течение на времето жената напълно оздравяла.

Гризол разказва за излекувани от Св. Витово хоро, като карал болните да правят ритмични движения върху пианото. Проф. Жермен Сей е лекувал по същия начин тая болест, чрез песен и ритмични движения или звуковете на един оркестър. За същата болест музиката се препоръчва и от Фоае, Софаж и Бордело.

Можон цитира един случай за излекуване от треска. Касае се за един учител по танц, който се разболял от някаква треска, която скоро се обърнала в лудуване. Той отказвал всяко лекарство, което му било давано. Градския кмет г.Мандажор предложил на лекаря да употреби музиката за успокоение на болния. Лекарят, обаче, се боял да не му се присмеят и не приложил музикотерапия, но за това пък един от приятелите на болния, който добре свирел на цигулка, почнал да свири на болния най-любимите му арии. Хората помислили, че свирачът е по-луд от самия болен. Но скоро видели лицето на болния, че добило израз на приятна изненада. След четвърт час болният заспал През време на тоя сън той получил криза, която го спасила.

Казват, че когато княгиня Пигнатели от Неапол се разболяла от треска, била излекувана с песен от знаменития Хас, изпълнена от рицаря Рааф.

П. Дезолт, лекар в Бордо, уверява, че успешно лекувал ухапани от бясно куче. Той казва, че е видял да се излекува даже и туберкулоза.

Хризип привежда, един пример за излекуване и на епилепсията чрез музиката.

Аварският херцог Алберт, син на Фридрих е укротявал припадъците от подагра, от която е страдал, със свиренето на една тиха и продължителна музика. Геснер съобщава и за един италианец, който постъпвал по същия начин.

Според Манст преди, в голямата болница на Кайро, употребявали музиката за удоволствие на болните и за да ги предразположат към бърза операция.

Пението има особено значение за дихателните органи, понеже представлява една гимнастика за тях, което е от голямо значение особено за ония, които са предразположени към туберкулоза. И затова много неми умират от тая болест, понеже белите дробове поради липса на възможност да произвеждат звукове, остават не упражнени, слаби и удобни за туберкулозна инфекция.

Упоменах още в самото начало, че в известни случаи музиката може да има и отрицателно влияние.

Това не зависи само от музикалното парче, нито от начина на изпълнението, но още и от начина на възприемането. Хора, с болнава нервна система, могат, възприемайки едно музикално парче да реагират в отрицателен смисъл. Или при едно болнаво състояние възприятието на известна музика може да усили болестния процес и да увреди още повече здравето. Разбира се, че тук не се отнася до всички музикални творения, но само до ония, които се намират в явен разрез с основните трептения на тялото. Цитира се случая с г-жа Маллибран, която била обзета от конвулсии, когато за първи път чула една симфония на Бетховен.

Фойхтерслебен говори за случаи със слаба и впечатлителна натура, които под влияние на музиката изпадат в силна нервна екзалтация, която се изразява в зачервяване на лицето и очите, тежко дишане, общо неразположение, а понякога придружена с конвулсивни движения. И действително, даже много музиканти са имали раздразнителен характер, а други са били ипохондрици и меланхолици. Проф. Оршански говори буквално следното: „Изучаването биографиите на видните представители на музиката показва, че от всички групи дарби, музикантите са повече склонни към такава конвулсивна, автоматична работа на мозъка, при която възникването на звуковите образи, носи печата на неволни и наглед безпричинни халюцинации, чиито източник трябва да виждаме в безсъзнателната вибрация на вътрешния механизъм под влияние на излишъка нервна енергия и, тъй да се каже, на нейното препълване и препразване".

Дори много велики музиканти са били хилави и нездрави. Драго, например, до петата си година не можал да говори, Лист през детинството си страдал от треска и нервни припадъци. Шопен бил слабогръд и умрял от туберкулоза. Вебер бил много слаб през детството си. Също и Глинка. Доницети е умрял луд. Белини е умрял млад от туберкулоза. Аберкромби цитира случаи, когато музиката може да причини и сомнамбулизъм.

Но всички тия случаи на отрицателни влияния са твърде малко, в сравнение с благотворното въздействие, което музиката оказва. Но разбира се, че ако известни музикални творения могат да дават върху един такъв разтроен организъм отрицателни резултати, то могат да се намерят други творения, които върху същия организъм могат да окажат благотворно влияние.

Но все пак, факт е, че някои автори са дали на света парчета, от които лъхат отрицателни вибрации, разрушителни трептения. Би требвало да се направят много опити, които да укажат ясно влиянието, което има един композитор върху разните болести и разните душевни състояния. На музикантите в туй отношение се дава широко поле за работа.

Музиката и нейното влияние трябва да се проучи дълбоко и всестранно. Не е достатъчно да се използва тя само за удоволствие. Има нещо дълбоко изразително в нея, нещо от голяма важност, как го за здравето, тъй и за характера на човека, за онзи, който свири и който слуша. Особено се явява музиката от голяма важност за религиозния живот на хората. Няма религия в света, у която да няма музика. И когато тая музика се съедини с религията и вярата, то се получава огромна динамична сила, на която нищо не може да противостои.

Европейската музика повече се изразява с хоровото или оркестровото изпълнение, когато източната музика има един елегичен монотонен мотив и има сила и приятност в отделното изпълнение. Нейните ефекти са поразителни. Източната музика дава силни настроения, които много лесно водят към екстаз. Европейската музика до такова изстъпление или екстаз не може да доведе слушателя. Тя възбужда нашето удивление, тя ни доставя висше удоволствие, но екстаз – никога. Ориенталската мелодия е монотонна, бавна, елегична и за европейското ухо не доставя удоволствие, но затова пък, нейните вибрации носят една непонятна сила, която завладява човека въпреки волята му. А за ориенталеца това е висше удоволствие, това е изкачване в нирвана, това е рая. Те слушат тая музика с премрежени очи, в ням захлас и бленуват неземни сънища.

Дервишите (азиатски калугери), под влияние на своите странни песни и религиозен фанатизъм, изпадат в лудешки танец, който ги довежда до истинско изстъпление. Те играят, въртят се, скачат, викат докато се омаломощят и пяна се появи на устните им. Това се протака с часове, с дни. И вярват, че след това те ще стигнат при нозете на Аллах и на трапезата на Мохамед. Онова което е било удивително, то е безкрайната издръжливост която тия дервиши проявяват в своите лудешки танци. Те, под влияние на своите ориенталски песни, могат да се въртят до стотици пъти в една посока, докато паднат и изгубят съзнание. И най-върховното удоволствие се намира именно в тоя момент.

И у нас имаме едно странно явление, което винаги се придружава от музика. Това са игрите в огъня на нестинарите в някои села около Василико. Те играят 10-15 мин. в разпалена жерава под звуците на една монотонна песен и един особен тъпан, който се употребява само за случая. То е нещо като Свещен тъпан. И самата песен е особена. Те влизат на няколко пъти в огъня без да остава следа от изгаряне по босите им нозе. Даже, ако падне кърпа или друг предмет в жаравата, той не изгаря. Без музика и тъпана до такова изстъпление не могат да дойдат .

Тук само искам да обърна вниманието върху връзката между музиката и играта в огъня. Как ще се обясни тоя факт от чисто научно гледище е малко трудно да се каже. Ние мислим, че въпросът се отнася до вибрациите Огънят не представлява нищо друго, освен силни вибрации. И сега, под влияние на особената музика и подходящо религиозно настроение на известни податливи лица се оказва такова влияние, че техните вибрации се повишават спрямо тия на огъня и последният става безвреден за играча. Въпросът, разбира се трябва да се подложи на правилно изследване и критична преценка.

В тия няколко страници за терапевтичното влияние на музиката не беше възможно всичко да се каже. Изследванията и тук са в самото начало още. Бъдещето и то, не много далечното бъдеща, ясно ще посочи мястото на музиката в терапията Тук аз само повдигам въпроса, изнасям някои факти и оставям въпроса на близкото бъдеще.

Относително теоретическата постановка на въпросът ние можем да дадем само очертания без подробности. Самите факти подсказват теорията и очертават пътя на по-нататъшните изследвания.

Но онова, което с положителност можем да твърдим, то е оная велика сила на музиката, която обайва душите на хората, която ги свързва на базата на хармонията и лекува техните психични рани. Това е божественият елексир, подарен на човечеството за изцеление и радост. Това е езикът на всички души. На базата на музиката всички се разбират, защото това е база на ритъм и хармония. За да настъпи радост между хората, те трябва да се научат да свирят и пеят. Днес хората възпяват тъгите и страданията, Аз малко творения съм срещнал, от които да вее свежест, бодрост и радост. Хората трябва да пеят не за тъгата си, но хваление. Хваление на онзи, който е дал на човечеството за страданието елексир, за тъгата радост, за нощта – утро.

И тогава музиката ще стане еликсир, радост и утро за човечеството.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube