Добран

ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА

1. МУЗИКАТА В ПРИРОДАТА

„Музиката е един начин, чрез който може да оживее природата за вас – камъните ще оживеят, дърветата, изворите и всичко наоколо ще оживее."

„Музиката е една дълбока сфера на битието."

Моят Учител

В окултната наука въпросът за музиката заема едно от най важните места. И това е тъй, защото музиката представлява една област, която има отношение с живота на всички същества във всички техни отправления. До недавна считаха музикалността присъща само на „високо" културни хора. Изследванията, обаче, откриха, че музикалният усет се корени не само в дивите некултурни племена, но много по-далеч: у животните, дори някои са склонни да виждат известна музикалност у растенията дори скалите, камъните... Може това да се види парадоксално, но факт е, мнозина автори привеждат примери за това.

Окултната наука приема музикалните отношения като база, на която се опира животът на всички същества. Попитайте един петрограф, той ще ви посочи хармонията, която лежи в основата на един кристал. Попитайте ботаника, зоолога, анатома, астронома... те всички знаят за величествената хармония, която цари в природата на кристалите, растенията, животните, човека и космоса.

В цялата природа, достъпна за нашето изучаване, се констатира един основен, много важен закон Това е законът на съотношенията, - законът на хармонията. Музиката е израз на тая мирова хармония. Аз слушах веднъж да се говори за дисхармония в природата Но когато анализирах тия дисхармонии, които ми се посочваха, пък и сам намерих много други, аз открих дисхармоничните хармонии в света, тъй да се каже. Това бяха ония дисонанси, които взети поотделно, се срещат във всяко музикално парче, но които именно служат да изразят още по ясно красивия акорд на следующия момент.

ІІ.

„Не се ли вслушвате в музиката на природата, нищо не знаете"

Моят Учител

Животът може да бъде разгледан от много страни. Можем да го разгледаме от философска, социална, религиозна, биологическа и пр. гледни точки. Този път бих желал да погледна на живота от музикална гледна точка. То е трудно и приятно. Да видиш живота хармоничен и го схванеш като музика!

В музиката има два основни елемента: ритъм и правилни съотношения или хармония. И в живота също намираме един велик ритъм. Животът се проявява ритмично. Да вземем за пример живота на земята. Тя ту се приближава към слънцето, ту се отдалечава. Приливите и отливите на морето са също ритмично движение. Четирите годишни времена не са ли ритмични движения? Подобно явление намираме във всички организми. Това е ритъмът на живота. Вълната на живота, която почва от детето, издига се до човека и завършва при стареца, за да започна да се издига отново от детето. Биенето на сърцето у човека представлява също едно правилно, ритмично движение. Дишането също. Храненето и то е ритмичен процес. Сънят, движението на краката при ходенето, изобщо навсякъде, където можем да намерим периодичност в движението, има ритъм. Звукът и светлината са също ритмични движения на въздушни или етерни частици. Разликата във всички тия ритмични движения се състои само в периода на времето. Едни се повтарят бързо, други след големи интервали от време. Там, където ритъмът се наруши, иде смъртта. Когато сърцето на човека престане да бие правилно, ритмично, дните на такъв човек са преброени.

Има още много примери, които говорят, че ритмусът лежи в основата на природата и на всяко живо същество. И така си обясняваме онова силно влечение и подсъзнателно подражание на такта от страна на животните, дори човека, по отношение на музиката. Почти всеки може да забележи как човек подсъзнателно почва да чука с крак, когато слуша особено някоя хороводна песен или марш, повтаряйки с това такта на музиката. Има красиви описания за ония ритмични движения на игрите на пражките соколи или нашите юнаци, дори простият ход на добре обучени войници, които възбуждат в нас естетична наслада. Слушали ли сте нощем при пълна тишина ритъма на часовника? Има моменти, когато тоя красив монотонен ритъм се отразява в човешката душа като един красиво изживян момент. Поетите често се вслушват в тоя тик так, който понякога дава тъй хубави настроения.

Ритъмът от окултна гледна точка играе грамадна роля. Той до известна степен представлява основата, на която можем да стъпим, за да обясним влиянието на музиката по-нататък. Понякога ритъмът бива широк, бавен, мек. Такъв ритъм допада на ориенталците, на месестите хора, изобщо на флегматиците. На такива бързият, игривият, дребният, тъй да се каже ритъм, влияе много остро, влиза в твърде голямо противоречие с основния ритъм на техния организъм. Но същият ритъм пък, за едни будни, енергични и пъргави хора, ще бъде едно истинско задоволство, защото се явява в хармония със самите техни настроения и конструкции. Това винаги трябва да се има предвид, за да се разбере, че не може в даден момент един и същ ритъм или една и съща музика, еднакво да влияе на всички слушатели. Това също явление е констатирано и за някои животни.

Но не трябва да се забравя от друга страна, че едно силно музикално парче, въздействувайки известно време върху известна психологическа конструкция на даден организъм, може с течение на времето да го измени, като понижи или повиши общите вибрационни състояния. Това последно положение дава възможност на музиката да бъде фактор за организми с определени вибрационни ритмични настроения. С това се обяснява онова силно влияние на военните маршове върху войските за повдигане на духа. От друга страна има известни мелодии и песни, които в дадения момент се намират в пълна хармония с общото настроение на масите. Такива песни стават много бързо популярни. Такъв беше случаят със „Съюзници", която през време на Европейската война има такъв голям успех. Тогава хората изпитваха удоволствие, когато я слушаха или пееха. Не зная колцина са ония, които днес биха пели тая песен с възторг и възхищение. Тая хармония е в явен разрез с общите днес настроения на хората.

Вторият важен елемент, който лежи в основата на музиката, това са правилните отношения, които ние наричаме хармония. Такава хармония съществува и в света. Хармонията в музиката е един отглас или едно изражение на великата хармония, която съществува в света. Всички ония дисхармонични положения, които на пръв поглед бихме могли да констатираме, могат се обясни с примера за онзи ученик, който не можал да реши задачата по простата причина, че не знаел правилата на математиката и получил слаба бележка. Колкото по-вече човек изучава проявата на живота във вселената и законите на тази проява, толкова повече се убеждава във великата хармония, която цари в целия космос. Тия велики закони определят правилните отношения между безкрайно малките величини и безкрайно големите такива... И в това именно се корени великата хармония. Ония, които са се занимавали с астрономия, физиология, биология знаят много добре проявата на тая дивна хармония. Само невежият вижда в света дисхармонии. Още Дарвин откри на времето си един основен закон за животинското и растителното царство, като база за великата регулация на живота, който нарече естествен подбор, други прибавят и законите на наследствеността, които още не са изучени добре, трети посочват закона за действието и противодействието, четвърти приемат тук и законите за равновесието в природата и т.н. Това са все закони, станали вече доста популярни, които определят общата хармония на космичния мир. Но вън от това, самото съществуване на строго отмерени закони в природата, ясно говори за съществуването на известни правилни отношения, които обуславят хармонията. Върху въпроса за мировата хармония може би друг път ще се върнем пак. Засега искаме да изтъкнем основната идея за съществуването на една велика хармония в света. Всички същества са плод на тая хармония и следователно, онова висше съзнателно или подсъзнателно удоволствие или неудоволствие, което изпитваме при слушане на известни тонове или шумове, или гледаме хармоничните или нехармоничните им краски, се обяснява с хармонично съвпадение или контраст на вроденото хармонично положение у нас, с възприетото отвън такова.

С тоя ритъм и хармония, които съществуват в света, ние можем да си обясним причината, която е накарала природата да вложи толкова музикалност в птичките, животните и човека. И забележителен е законът, който се проявява във вселената; колкото едно същество е по-издигнато и интелигентно, толкова то става по-музикално. Тая тенденция, на природата към музикално изявяване, някои автори намират вложена не само у животните и човека, но и у растенията, дори и в „неодушевените" скали и пясъци. Ето до какви именно данни хората са се добрали в изследванията си в това направление. Всекиму е известна оная приятност, която човек изпитва, когато се намира край брега на морето, дето в упоение слуша монотонната, същевременно приятна негова песен. Тя го отнася далеч от околния мир, окрилява душата му и успокоява сърцето му. Понякога песента на морето е тиха като сладък шепот, понякога бурна и могъща. Поетите, чиито чувства са тъй отзивчиви, най-добре разбират тая песен на природата. Но има морета, които пеят малко особено. Такова е червеното море. При тихи дни, когато се носи глухия шум на крайбрежните вълни, се чуват същевременно далечни провлечени звукове, които арабите наричат „плач на морето".

В планината, даже и профани в поетичното изкуство, долавят красивата песен на планинското поточе или „сладкия ромон" на горските листа. Дори бумтенето на водопадите крие в себе си особена мелодия. Братята Хеим твърдят, че в шума на водопадите може да се чуят ясно акорди С-dur (do mi sol) и ниското fa, което не е от този акорд. В големите водопади се чува ясно това fa, което обикновено заглушава останалите, но в по-тихите се чува ту do ту sol, даже в няколко октави. Тиндал обяснява това с непрестаното пукане на водните мехурчета от падане на водата.

Прочутата Финчалова пещера на о-в Стаф (от Хебридовите острови) има ред базалтови колони, високи до 15 метра. При тихо време, когато морските вълни се блъскат в тия колони, последните издават „мелодични звукове". Околната тишина, падащите капки, усилват впечатлението от тая „вълшебна музика". „Звучното ехо я подема и повтаря в тържествена хармония, която далеч надминава сферите на органите в църквите". Ето защо, старите келти наричат тая пещера Аn-na-vin – „хармоническа пещера". При буря тая пещера ужасно кънти и гърми като оръдие.

Освен звуковете на морето, познати са и звучащи пясъци на много места. На о-в Борнхолм, при всяка стъпка пясъкът издава много интересен шум. Звъни ту тихо, ту rpoмко и прибрежният пясък на Колберг (Пометания). Пясъците на великата сахарска пустиня издават звуци, които пътниците наричат „стенанията на Сахара". Най-чудни звуци се чуват близо до о-в Кауай (Хавайския архипелаг). Когато вятърът раздвижи дюните от коралови остатъци и раковини, в ухото на човека достига „концерт" от виенето на хиляди кучета. Туземците наричат тия дюни „Лаещ пясък". Тайнствени звуци се слушат и покрай немското море в източната част на долна Белгия. Населението предрича по тях времето и ги нарича „Хълцане на мъглата" или „хълцане на морето". Звуковете не престават от заран до вечер и се чуват при хубаво време и слънчеви дни. На открито мора се чуват по-ясно.

Има и т.н. звучащи планини. Такъв е случаят с „Дребел-Накус" –планината Камбана, на западния бряг на Синайския полуостров, на няколко хиляди крачки от морето, близо до рибарското село Тор или Тур. Тя е висока 125 метра и се състои от бял пясъчник, който е покрит на места с движими пясъци. Тя издава звукове ту като гръмотевица, ту като басови гласове. Суеверните бедуини вярват, че в нея е скрит, омагьосан манастир. Камбаната (Накус) на тоя манастир звъни от време на време и призовава калугерите на молитва. Учените днес обясняват тия явления с триенето на пясъците по камъните посредством вятъра.

Съществуват и „пеещи долини", една от които най-прочутата, е при Тронелен между Гохвалд и Идарвалд. Там от време на време се чува звученето на множеството звънци. Отначало тихо, после силно и отново замират бавно. Изследователят на акустичните явления Рело откри, че звуковете идат от дълбочината на клисурата и издигайки се нагоре, те се все повече усилват. Понякога Рело е слушал такива нежни и приятни звукове „каквито няма да чуем никога от нашите прочути певци" Не рядко тия звукове давали вид на долината, като че тя плаче и стене. Всичко се обяснява със стеснената клисура, след която следва вече внезапно разширение на долината и се получават напълно аналогични явления на духовите инструменти или гръкляна.

Има и пеещи скали. По горното течение на р. Ориноко се намират гранитни скали, които издават при изгрев слънце особена музика. Хумболт посетил тия „музикални" камъни, както ги наричат испанците.

В Бретан се намират „пеещите камъни на Гидо", които звучат, когато се удрят с чук на определено място. Понякога се получават цели акорди с чисти звукове.

В Египет, близо до седмовратната Тива се издига сред долината Мемноския колос, състоящ се от две статуи на Аменофис III, отстоящи една от друга на разстояние 22 крачки. Всяка утрин тия статуи поздравяват изгряващото слънце с песен. Павзаний, който посетил Египет в края на Адрияновото царуване, описва колоса като „седяща статуя, която има глас". Едно земетресение през 27 год. сл.Р.Хр. разпукало статуята на две, едната половина паднала и се разрушила. Римският император Септимий Север (211 г. сл.Р.Хр.) реставрирал статуята, но тя престанала да звучи. Но неотдавна тя отново започнала да звучи, при изгрев слънце. Обясненията на това са стесненията на пукнатините по статуята, които стават следствие голямата разлика на температурата. Статуята пее сутрин при изгрев, защото тогава температурата е ниска, камъкът се свива, сгъстеният и изстуден въздух почва да излиза през пукнатините и пее. Така пеят и египетските палати в Кариак, които наполеоновата експедиция там добре е чула.

И тук механизмът на пеенето на „мъртвата" природа е същият, както у човека. През теснината минава въздух с известен напор и се получава звук. Същият закон се отнася и до духовите инструменти и човешкия глас.

По-нататък за музикалността в растителното царство можем да кажем твърде малко по простата причина, че там наблюденията и изследванията са твърде оскъдни. Но все пак съществуват множество пеещи дървета, особено в южните тропически страни. Така напр. в Австралия съществува растението Казуарини (храст), чиито листа се усукват като цев и когато вятърът минава през тия тръби с известна сила, получава се една нежна музика. Подобни растения има и в Индия.

Други учени са правили, макар и малко още, опити върху влиянието, което музиката оказва върху растенията. Опитите са още несигурни, но все пак може да се допусне вече, че силните музикални вибрации карат растенията да си отвръщат листата от посоката, откъдето иде музиката. Особено това е било забелязано за растенията поставени в саксии, близо до оркестри. Само след няколко часово свирене, те буквално си обръщали „гърба към музикантите".

Силно чувствителни са карамфилите и цикламите.

В животинското царство най-добри певци се намират между птиците. Според Фламарион първият основател тук на земята на пеенето е бил щурецът. Той се е появил в девонския период, когато е имало само пъварци, мекотели, червеи и хрущялни риби, значи цяло море от глухонеми същества. Бръмченето на насекомите, цвърченето на скакалеца са били първите звуци. После жабата е започнала да дава своите концерти, гигантските гущери да съскат и най-накрая е запяла птичката. „Вече в блеенето на овцата, викаща агънцето си, в мяукането на котката, в лая на кучето, в рева на лъва, както и в пеенето на птиците се чул гласът на природата и първобитните опити да се заговори".

Според Шарл Литурно пойните птици обичат да пеят „защото им се пее". Понякога намираме същински музикални турнири между съперници, които траят до пълно изнемощяване. Нещо повече, Летурно привежда един пример и за съществуването на инструментална музика у птиците. Касае се за самеца-папуняк, който в периода на любовта си свири по един своеобразен начин. Като поеме в себе си въздух, той поставя края на своя своеобразен клюн отвесно към някой камък или дърво и после издишайки произвежда по тоя начин своеобразни звукове – неговата любовна песен...

Аз няма да се спирам повече на въпроса за музикалната душа на птиците. Тая страна на въпроса е почти всекиму известна. Но не мога да отмина един печален факт, който напоследък става мода. Това е онова ужасно изкълчване, което някои невежи правят с птичките, измъчвайки ги да пеят някакви най-банални химни или банални песни. Дарвин говори за един синигер, когото приучили да пее някакъв си немски валс. В 1896 г. на Нижненовгородското изложение е имало едно канарче, което приучили да пее руския химн. Това канарче впоследствие било подарено на руския цар и отнесено в зимния дворец в Петроград. Днес дори в Германия има специалисти, които се занимават с тая работа, като обучават птиците, посредством грамофон. Природата е вложила в тия същества много нежна и хубава музика, за да бъде тя достатъчна, да не става нужда от подобно изкълчване.

Много животни, които макар да не са надарени с музикален глас както птичките, все пак имат достатъчно музикално чувство, за да се наслаждават от една музика дошла от вън. Многобройните изследвания с различни инструменти при различните животни са показали, че някои измежду тях притежават високо музикална душа. Но изобщо забелязано е, че меките ритмични и не високи тонове правят добро впечатление на животните, докато високи и шумни пиеси не само ги плашат, но ги довеждат до лудост.

От насекомите е известна голямата музикалност на паяка. Известна е историята за затворника Peliisson и неговия любим паяк, който се е качвал, много близо върху самата цигулка за да слуша свиренето на затворника. Палачът обаче го съгледал веднъж и го смачкал брутално. Подобна история се е случило и с детето-артист Berthom, когато е било в затвора. Там е имало за единствен слушател – един паяк. Gretrsa разказва за друг паяк, който по жичката на паяжината си слизал върху пианото му всякога, когато той почвал да свири. В 1886 г. в Брюксел в салона на „Голямата хармония" през април и май, когато Рубенщайн е дал своите три прочути концерта, се е случил следният факт. Още в началото на първия концерт на естрадата всички видели един голям и страшен паяк да се разполага върху пианото. Щом почвали да ръкопляскат животното се скривало в пукнатините на пода. Този факт се е повтарял и на други концерти .

Даже гущерите се оказват силно музикални. Фетис в своята „История на музиката пише за един музикант, който свирейки в градината си, събрал наоколо си до 50 гущера.

В Индия факирите с музиката успяват да измъкнат змиите от дупките им.

Шатобриан разказва за един случай в Горна Канада (през 1796 г.), където един канадец от племето Онанта-пес със своята флейта успял да отстрани един опасен кротал, който попаднал в лагера му.

Фетис разправя, че морските костенурки се омайват от свиренето с уста и препоръчва тоя начин като най-лесен за улавянето им. Днес се мисли, че преживните животни са слабо чувствителни към музиката.

Конят е много чувствителен към музиката. Според Gneпоп (ветер. лекар) има някои коне, които постоянно гледат свирача, докато трае свиренето, други застават срещу своите ясли и стоят неподвижни. Фиксирането на ушите, тяхното направление показват ясно, че животното не желае да пропусне нито една нота и че цялото му внимание е съсредоточено върху органа на слуха.

Според Daumbresse конят предпочита флейтата пред цигулката. Той може под влияние на музиката много лесно да се научи да танцува.

Не вярвам някой да се съмнява в музикалните способности на магарето. Разправят, че едно магаре, този осмиван музикант, чувайки да пее една дама, която имала хубав глас, напуснало мястото, дето било, доближило се до жилището на певицата и най сетне влязло в двора ù, за да слуша по-добре музиката, която го омаяла. Опитите, направени през май 1795 г. в Парижката Jardin des plantes със слоновете, недвусмислено подчертават музикалността им. Вълкът е голям враг на музиката. Никаква музика не го предразполага, а в повече случаи го плаши. Мечката е слабомузикална (според Daumbresse). Според други тя е силно музикална. Чувствителни към пианото са някои котки. Множество наблюдения ясно потвърждават силната музикалност на кучетата. Маймуната е още по-чувствителна. Според Дарвин гибонът взема цяла октава от звукове. Следователно тя се явява същински певец. В „произхождение на човека" той цитира съобщението на Савоа, че черните шимпанзета се събират по 20-50 наедно, за да правят нещо като „оркестър", удряйки върху кухите и звучни дървета, които те държат с ръцете и краката си.

Фон Винклер цитира случаи, когато при свирене на фис-хармония или роял особено при „печални и мелодични мотиви" са се явявали в стаята по няколко мишки „които като че примират, слушайки увличащата ги мелодия.

Общо взето, на животните най-много влияе флейтата, кларнета и цигулката. Би могло да се приведат още много примери из музикалния живот на животните, но аз ще се огранича само да цитирам опитите на Franc Nohain в Jardin des plantes, направени неотдавна с грамофон, за да завърша с тоя въпрос. Най-първо поставили грамофона при орангутана. Той отначало се обезпокоил от тези високи звукове, после почнал да се сърди и най-после бе дошъл до ярост. Тъй че трябвало да спасяват инструмента от ръцете на разярения слушател.

Слонът като чул грамофона, грижливо разгледал чрез хобота си голямата тръба, а после почнал да слуша много внимателно.

Ламата и камилата с голямо внимание и удоволствие слушали музиката. На бизоните музиката не се харесала. Те започнали така ужасно да мучат, че експериментаторите побързали да приберат инструмента. Не се харесал грамофонът и на жеравите. Северният елен като чул звуковете на веселия марш, който му поставили, съвсем отчаяно заревал. Козите, овните и антилопите в ужас почнали да се хвърлят из клетките си още при първите звукове на грамофона.

На хищниците музиката също не се харесала. Мечките високо се разревали. Лъвът отначало се вслушал внимателно, по-после тъй се разгневил и само здравата решетка спасила и грамофона и изследователите. Паунът като че бил очарован от музиката. Най-много грамофонът пленил игуаната, която с разтворена уста се спряла пред тръбата.

Когато инструментът бил отнесен, той още дълго се прислушвал дано чуе отнякъде – очаровалите го звуци, които той видимо желаел да се повторят.

Има записани още много наблюдения и факти за музикалните прояви в животните, но и тези, които изнасям тук са достатъчни, за да подчертаят съществуванието на музикални чувства и впечатления у животните. Разбира се, че въпросът е само зачекнат, а не и разрешен. Бъдещата дейност в това направление не ще се ограничи само да констатира музикална впечатлителност у животните, но ще трябва да проучи и влиянието върху тях на разните видове мелодии, както и различните инструменти, защото не подлежи на никакво съмнение, че влиянието на едно хороводно парче, на една миньорна песен или един марш ще е различно и то различно пак за различните животни. От това личи, че въпросът е сложен и изисква дълго проучване.

Ценността на едно такова проучване ще разкрие пред нас преди всичко една страница от психологията на тия безсловесни „наши по-малки братя". А тя не е тъй проста, както изглежда на пръв поглед. От друга страна, опитите върху тях от музикална гледна точка ще решат много важния въпрос за влиянието, което отделен инструмент и различните видове мелодии указват върху организмите, още повече, че резултатите, които ще се получат от това, ще бъдат плод на подсъзнателни реакциите от страна на животните.

За нас, в дадения случай беше важно да констатираме онази обща музикална тенденция на природата, която лежи във всичките нейни прояви. А това ще облекчи много по-нататъшното изяснение на въпроса за влиянието, което музиката оказва по-специално върху човека. *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube