Б О Г

Глинка

Зловещ мрак небеса обви,

застена в смъртен страх земята,

и вихър с бесен вой изви,

и свя, и смете дървесата.

Планински върши с мощен мах

сломи той вредом и размята.

И тръпен Бога аз въззвах,

но Бог не видях в небесата.

Аз гледах как поля зелени

пред мен се гънат и хълмят,

и вниз от планини стъмени

грамади каменни летят,

и дим изпълня небесата.

Но всуе Бога аз зовях:

в метежа бурен на земята

аз Бога вечен не видях.

Аз гледах как небесна твърд

разсичат мълнии свирепи,

и бесен гръм простори цепи,

и огнени стрели валят,

и вредом лумва чад и плам –

но Бога аз не видях там.

И ей, примлъкна вихрен вой.

Навред настана тих покой.

Помежду облаци развяни

на изток в сребърния дим

тлей тихо пурпурно сиян`е.

Духът лети на зов незрим

и вдъхва сладост непозната.

Настана чудна тишина

и плуващ в мир и ведрина,

кат ясен сън в далечината

дочух аз Бога – в тишината.

Превод от руски.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube