УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ЗДРАВНИ ПРОБЛЕМИ

Б. Боев

Днес сме на границата между един стар и един нов свят. Създава се ново разбиране, ново схващане на въпросите, които вълнуват човешкия дух, ново отношение към задачите, които животът слага на човека за разрешение.

Изобилна е светлината, която Учителят хвърля върху разните области на живота. Нека вземем за пример здравните проблеми. Какъв грамаден материал съдържат неговите лекции върху тия въпроси! В настоящата статия ще се постараем само съвсем бегло да засегнем някои от основните здравни проблеми. Отгде черпи той своя материал, законите и методите, които ни излага? Той сам отговаря на този въпрос по следния образен начин:

„Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче и цветче съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика книга".

Съобразяване с природните, с Божествените закони, писани в тази велика книга – ето разрешението на всички здравни въпроси. Защото всяка болест произтича от нарушение на някой природен закон – физичен или духовен. Като четем тая книга, тя ще ни начертае пътя, който трябва да следваме. Разумната природа не е създала човека, за да боледува. И когато човек се издигне до една по-хармонична култура, когато се изпълни със светлината на истинското знание за природните закони, болестите ща изчезнат завинаги. Това носи новата култура, която иде на земята. За нея Учителят говори по следния начин: „В новия живот няма да има болести – ревматизъм, болни стомаси, няма да има глухота, слепота, счупени крака. Това можем да го приложим и опитаме още сега".

Изходната точка за разрешението на здравните проблеми е преди всичко правилно схващане на човешкото естество. Погрешното, едностранчивото разбиране на това естество не дава никакъв ключ за тяхното разрешение. Преди всичко трябва да се освободим от механическото разбиране на човешкия организъм и на природата изобщо. Днес науката е вече натрупала достатъчно факти, чрез които може да се дойде по научен път до правилно разбиране на човека и природата. В биологията въз основа на най-новите изследвания се идва до витализма, защото новите биологични факти не могат да се обяснят чрез механичното разбиране на живота. До това ново схващане са дошли мнозина биолози, измежду които са: Дриш, Райнке, Август Паули, Раул Франсе и пр. Интересно е, че и в медицината вече се забелязва такъв завой. Като ценен документ в това отношение може да ни послужи красивият труд на д-р Алекси Карел от Рокфелеровия институт в Америка: „Човекът – неизвестният". Ценността на тази книга е в това, че той е сгрупирал и резюмирал в най-сбита форма най-новите изследвания по въпросите, които засяга. В самия предговор се казва, че говори само въз основа на фактите. Между другото той казва:

„Трябва окончателно да изоставим илюзиите на механистите от XIX век, догмите на Жак Льоб, детинските физико-химични схващания за човека, с които все още се забавляват толкова физиолози и лекари”, (стр 131). А на друго място казва:

„Вероятно в областта на сивото вещество на мозъка, Духът, според израза на Бергсон, се включва в материята" (стр. 168).

За материалистичния дух на днешната култура, той се изразява със следните думи: „Жертвуването от съвременната цивилизация на Духа за сметка на материята е една грешка – грешка толкова по-опасна, като се знае, че тя се отминава, без да се забележи от масите."

Днес, чрез изследванията на Гурвич, д-р Килнер и др. се установиха радиациите на човешкия, а и на всеки друг организъм[ ] Те образуват тъй нареченото етерно тяло на организма. Веднъж тия радиации установени, можем ли да пренебрегнем тяхното влияние върху функциите на човешкото физично тяло? И можем ли да хвърлим светлина върху здравните въпроси, без да изучим взаимодействието между физичното тяло и тия радиации?

Чрез изучаване взаимодействието между физичното тяло и по-висшите членове на човешкото естество се отваря нова страница за анатомията и физиологията. Учителят дава по този въпрос следните изяснения (1): „Вие трябва да изучавате организма не само външно, анатомически и физиологически, но и с окото на ясновидец – да знаете, как го е създала природата и какво е предвиждала, като го е създала". – „Вие ще осветлите здравните въпроси, когато започнете да изучавате физическото, астрално, умствено и причинно тела на човека. Както физичното тяло си има своя анатомия и физиология, също така и астралното, умствено и причинно тела имат своя анатомия и физиология" (8).

В организма се забелязва действието на една разумност, и тя е най-важният лечебен фактор. Напр. белите кръвни телца се справят с влезлите в тялото микроби. Интересно е също, как разумността, която работи в организма, лекува раните. Вътрешните клетки се делят и образуват нова червена тъкан върху раната. После клетките на кожата започват да се разпространяват върху тая червена тъкан и я покриват напълно. При счупена кост околните тъкани се превръщат в други тъкани, които са нужни. Напр.. установено е къс мускул в съседство със чупената кост да се превръща в хрущял и след това в костна тъкан. При прерязване на артерия кръвта, излязла вън, се съсирва, спира кръвотечението и предпазва от зараза. След това бели кръвни телца и клетки от околните тъкани се вмъкват във вътрешността на съсирената кръв, в съседство с прерязаната артерия, и възстановяват малко по малко артерията (Карел, стр. 237—239). Разумният принцип, който работи в организма, се проявява още по-оригинално при загуба на кръв. Тук вече тая разумност комбинира няколко методи, и то най-целесъобразни, за постигането на поставената цел. Ето думите на Карел по това (стр. 235):

„При кръвозагуба всички кръвоносни съдове се свиват и с това увеличават относителното количество на кръвта, която остава. Пациентът изявява жажда и водата, която изпива, дава веднага на кръвната плазма нейния предишен обем. Течността от тъканите и мускулите преминава през стените на капилярите и прониква в кръвоносната система. Кръвните телца излизат от органите, в които са били държани в резерва, и влизат в кръвта. Костният мозък започва да произвежда клетъчни елементи, които довършват възраждането на кръвта. Извършват се значи в цялото тяло верига от физико-химични и градивни процеси, които обуславят приспособяването на организма към кръвозагубата".

Никога не можем да вникнем в дълбоките причини на болестите и да разрешим правилно здравните въпроси, ако не ни е ясна връзката между душевните и телесни процеси. Тая връзка е важният ключ, който разкрива обширни хоризонти и възможности. А тя е установена чрез множество опити и наблюдения. Всекиму е известно зачервяването при гняв, побледняване и затуптяване на сърцето при страх и пр. Тия факти показват. че душевното състояние влияе върху кръвообращението. Нещо повече, доказано е, че при силни тревоги се намалява броят на белите кръвни телца – те се разрушават. Установено е, как притеснението и душевното вълнение причиняват болестта копривна треска. Карел цитира един такъв случай (стр. 173): „Една жена при уплашване от силна бомбардировка добива копривна треска и при всека нова бомбардировка обривът се е увеличавал и ставал още по-червен. Жолтрен доказва, че едно морално сътресение е в състояние да предизвика значителни промени в кръвта. Някои лекари казват, че продължителни скърби и постоянни безпокойства докарват болестта рак. Кръвните телца се разрушават при тревога. Възпалението на задното черво и заразата на бъбреците и пикочния мехур, които го придружават, са далечен резултат на душевни и морални смущения".

Психологът Крепелин разказва следния случай: един затворник тъй тежко заболял, че лекарите предвиждали най-близка смърт. Те му давали живот най-много един-два дена. Той бил без близки и знаел, че съгласно традицията, тялото му ще бъде дадено на дисекция в университета, а никак не искал това. Оставали му още два месеца срок за излизане от затвора. Те изтекли, той бил пуснат от затвора и на следния ден починал. Духът му бил достатъчно силен да задържи чрез магичната си воля тялото от смъртта до излизането му от затвора. Известен е още следният случай: Един български учител правил дългогодишни педагогически изследвания върху децата и бил вече готов с научен труд по въпроса. Обаче, става пожар в дома му и ръкописът заедно с всички други материали биват унищожени. Само няколко седмици след преживяното косата му била напълно бяла. Могат да се приведат множество подобни примери, които показват, че мислите и чувствата – изобщо психичните процеси – оказват влияние не само върху физиологичните процеси в организма, но даже изменят анатомичния строеж на тъканите. От казаното стават ясни следните думи на Учителя: „Здравето на човека зависи от неговите мисли, чувства и постъпки".

(следва)

Литература:

1. „Хигиенични правила" – из книгата .Светото място".

2. „Въздухът и мисълта" – Лекция в общия окултен клас на 20 декември 1933 год.

3. „Пулс" – из кн. .Посока на растене”.

4. „Излишък и недоимък в живота" – об. ок кл., год. III, лекция 6.

5. „Право ходене" – пак там, лекция 32.

6. „Качества на здравия човек" – из кн. .Жива реч".

7. „Влияние на цветовете" – пак там.

8. „Деятелност на сърцето" – из кн. „Противоречия в живота".

9. „Здравословни условия" – из кн. „Светлина на мисълта".

10. „Живата наука" – из кн. „Малки и големи придобивки".

11. „Правилно хранене" – из кн. „Добри и лоши условия".

12. „Лечебното действие на музиката"—общ ок. кл., лекция от 2. март 1938 г.

13. „Развитието на мозъчните центрове" – из кн. „Добри навици".

14. „Основни правила на хигиената" – из кн. „Езикът на любовта".

15. „Закони на дишането" – из кн. „Божествен и човешки свят".

16. „Високите места и чистият въздух"—мл. ок. кл., год. IV, лекция 18.

17. „Слънчевите трансформатори" – пак там, лекция 23.

18. „Черният дроб" – мл. ок. кл.; лекция от 2. X. 1936 год.

19. „Хигиенични правила" – мл. ок. кл., лекция от 2.IX.1932 год.

20. "Черният дроб", утринно слово на 4.X.1938 год.

21. „Новото съзнание", утринно слово на 6.XI.1938 год.

22. „Условия за здравето", лекция в ок. кл. на 1.VI.1938 год.

23. „Възможностите на любовта", неделна беседа на 29. V. 1938 год.

24. „Подмладяване", общ. ок. кл., лекция на 29.VI.1938 год.


[1]И българските учени вече все повече се приближават до тези нови схващания. Симптоматична в това отношение е статията на проф. Петър Петков в сп. „Просвета" от 1941 год.: „Невидими телесни лъчи".

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube