УСЛОВИЯ И МЕТОДИ НА ПОСТЕНЕТО

Д-р мед. Ил. Стр.

„Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята. И след като пости четиридесет дни и четиридесет нощи, най-после огладня." Мат. 4—1,2.

Мнозина биха счели, че постенето е измъчване както на организма така и на психиката у човека. Така би било, ако този, който пости, отстранява само храната на тялото си, а не вземе мерки душевно да е подготвен за това. Не е пост това, ако се отнеме възможността на тялото да си набавя енергиите чрез храносмилателната система, докато вътрешно копнее и жадува постоянно за физическа храна. Едно такова състояние е действително мъчение. Не трябва да се забравя следователно, че тялото на човека е подчинено на душевния му живот. Всяко душевно действие и всека мисъл намират отзвук в съответни физиологически функции. Не само вътрешният живот на човека нарушава или ръководи функциите на тялото. Човешкият организъм таи в себе си законите и принципите на макрокосмоса, и ритъмът на последния е ритъм и на нашия микрокосмос – тялото. В това отношение средата, в която живеем, оказва своето влияние върху физиологическите отправления в нашето тяло. Годишните времена дават също своя характерен отпечатък върху физиологията на тялото. Постенето има, следователно, своя психика, физиология и среда.

Историята и религията ни дава незаменими примери на пости. Великите посветени, създатели на религиозните учения, без изключение са преминавали през това самоизпитание. Характерното, което се установява при тях е, че те са прекарвали дните на пости в пълно единение и спокойствие. в евангелието четем: Тогава Исус биде отведен от Духа в пустинята*. Тук ние виждаме, че при това отдръпване на Исуса в пустинята е намесен „Духът". Това е достатъчно, за да вникнем в същината на въпроса. Не умът, не сърцето и волята са подтикнали Божия Син да се оттегли в самота и вглъби в себе си. Самото Божествено Начало е изискало това, а умът, сърцето и волята са били изпълнители на задачата. При обновяване личния живот от утайките и товара на миналото, не е само телесното пречистване, което ще ни облекчи и обнови. Само когато нашият дух взима участие в това, което ние с цялата си същина: дух–душа–тяло, вършим, само тогава можем да се подложим на пост.

За да бъдем вътрешно единни, за да можем по пълно да овладеем нашата чувствена физика, нужно е да бъдем отведени в „пустинята". Думата пустиня, която е употребена в св. Писание при Мойсей, Йоан и Исус, на гръцки освен буквалното български значение „пустиня", означава още тишина, уединение и самота. в действителност, Мойсей, Йоан, Исус са имали възможност да изберат именно пустинята за уединение. Но и всеки човек би могъл в своята среда да намери даден период време и място, които да му обезпечат „пустинята” на посветените, необходимата самота.

Кое годишно време е за предпочитане при едно постене ? – Всяко годишно време има своите добри и лоши страни. Освен това при различните климатични пояси годишните времена се малко или много различават. За препоръчване е онзи период от време, който е в хармония с нашето състояние, при който човешкият организъм и природата са в хармония. За препоръчване е също да се държи сметка за фазите на луната. Различните видове пост, трябва да се предприемат при различни фази на луната. Учителят в това отношение е дал много методи и пояснения. от голямо значение при поста е да се държи точна сметка за астрологичните аспекти в дадено време и отношение на хороскопа на дадена личност към тях. Колко време трябва да постим? Мнозина от страх пред телесни страдания се боят да постят. Но човек трябва да е твърдо убеден, че организмът никога няма да се излъже при разрешаването на задачата за дълготраенето на поста. В това отношение тялото осведомява най-редовно за състоянието си и човек може с добър разум да отмери времетраенето на поста.

Много е важно, с каква цел се пости и с какви резерви разполага тялото. Защото според целта и резервите ще се определи дълготраенето на поста. Еднодневното постене всяка седмица се нарича предпазно постене То освежава здравото тяло, прочиства храносмилателната система и припомня на човека, че е необходимо въздържание при удовлетворяване на физическите влечения. Това еднодневно постене на седмицата се препоръчва на всекиго, който иска да бъде здрав и разумен в живота си. Тридневното постене е вече предпазно и лековито. То се препоръчва при всички разстройства на храносмилателната система, при настинки и главоболия. При него имаме не само пречистване, но и една реакция от страна на телесния лекар. При едно тридневно постене започва и засилване на отбранителните сили в организма. То може да се понася леко от всекиго. След това, имаме вече седем, четиринадесет, двадесет и еднодневното до четиридесетдневното постене. При тях ние трябва да предвидим не само силите си, но и начина за начеване и прекратяване на постенето. Не трябва да изненадаме организма с моментално прекратяване на притока от храна. За тази цел става едно подготвяне. Това се постига, като последните три дни преди постенето се храним само с плодове и намалим количеството им на третия ден. Това подготвя тялото, храносмилателната система и самите нас за едно по-леко прекарване на първите дни. Още по-важно е прекратяването. Тъй като през време на постенето доставката на енергии, става от съвсем други източници, храносмилателната система почива, т.е. тя е прекратила и изменила вида на секрециите си. А една мъчносмилаема храна в голямо количество може да причини непоправими вреди. За да се избегнат подобни изненади, препоръчва се първите дни от прекратяването на поста да се храним по малко и с лека храна (супа от картофи, кисело млеко или плодове).

Как ще познаем, след колко време да прекратим постенето? Всеки може да пости, но само мъдрият може да отсъди, кога да прекрати поста. Естествено, важно е, с каква цел постим. Един здрав организъм, който е подложен на подобно изпитание с цел да бъде идеен служител на душата и духа, може да издържи и най-дългото изпитание в това отношение. Във всички случаи, трябва да се предвиди издръжливостта на тялото. Ако постът е с лечебна цел и ако болезнените процеси в организма не са се премахнали въпреки дългото постене, пропоръчва се едно повторение на поста, след като тялото е възвърнало силите си.

Загубата, която ще понесе тялото, зависи преди всичко от психическото настроение през време на поста. Не е достатъчно, както споменахме, да отстраним храната на тялото, а психиката ни да не съдействува за добрия ход на поста. Трябва да се подчертае, че едно такова раздвоение между тяло и душа е малко или много гибелно. Единството, както във вътрешните системи на организма, така между тяло, душа и дух, е крайно необходимо. Ние трябва, следователно, през време на поста да се храним със самата жизнена енергия (прана) на природата, ако искаме да се обновим. Защото „не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, което изхожда из Божиите уста". (Мат. 4 – 4)

Как ще призовем това Слово? Как ще приемем животворното му въздействие? Ето отговора на този въпрос: – „Когато постите, не бивайте като лицемерите, намръщени... А ти кога постиш, помажи главата си, и лицето си умий; да се не покажеш пред человеците, че постиш, но Отцу твоему, който е в тайно; и Отец твой, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве". (Мат. 6, 16 —18)

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube