S.

СТРАННИК

Странник се родих и странник скитам.

Чужда все за мене е земята,

Где ли нявга ще разказвам тихо

Приказка за нея тъжна, дълга?


Странник бродя с мисъл, що се губи

Низ далечните звезди в безкрая,

Где ли е родината ми свидна?

Как тъгувам аз до днес за нея ?


Странник съм дошъл от свят безкраен

в паметта за него – смътен спомен...

А душата ми кат птичка в клетка

Слънчеви простори все бленува.


ЖАЖДА

Ти не ме напусна вече,

Моя спътнице неволна,

Там в пустинята те срещнах,

Бог ли дружба ни предрече?


Изморени в път безкраен,

Ний вървиме с теб години,

с тебе, моя жажда вечна,

Дирим Извора незнаен.


Нейде се оазис мерне –

Ний закрачим с бодри стъпки,

Че у нас надежда блесне,

Жажда моя, – само капки!


S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube