Д. Ан-ва

ЛИСТЕНЦЕ

Във златна люлка залюлно

в рождения просияйнал миг,

какво, листенце, ти желаеш

сега под лунния светлик?


Не ти ли стигат теб лъчите,

дара на капката роса,

и на ветреца тих играта,

и на дъждеца песента?


Забрави ли, че тази заран

калинка малка проплзя

по теб и много, много радост

в сърцето ти остави тя?


Не си ли спомняш ти цветеца,

когато с тебе говори,

и свойте тайни на душата

с такава обич довери?


Нима не знаеш ти, че утре

отново пак ще заблести

онази малка, чудна капка,

която тъй обикна ти?


Че пак лъчите ще се спуснат

и на невинното челце

ще имаш ти коронка златна

и песен в малкото сърце?


Какво сега желаеш още,

кога ветрецът е запял,

кога нощта те е завила

със своя син копринен шал?

ДАЛЕЧИНИ

Далечини – за погледа ми бряг,

до който нивга не доплувах.

Далечини – примамливо зоват

копнежа ми по свят незнаен.


Не се догонва вашият предел,

белязан някъде в безкрая.

Лети мечтата ми, лети и той –

туй само виждам аз и зная.


Далечини - в сребристо синкав цвят,

за моя дух отмора и подем,

Вървя из път красиво озарен.

И влюбен съм в незнайното у вас.

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube