Сагитариус

СПЯЩИ И ДУХОВНО ПРОСВЕТЛЕНИ

Макар че нашето време показва явните признаци на едно пробуждане на духовния човек, все пак, като остатъци от мрачния сън на нявгашния човек в дрипите на минало вековния материализъм, срещат се и днес хора и мисли, които искат да продължат неговия осъден вече живот. В съжденията и писанията на хора, които носят, кой знае защо, все още ореола на първенци и създатели на културата, се срещат необхватно смешни недоразумения. За да дадат някакво гласно, теоретично оправдание на своята немощ, да вникнат в обилната светлина на духовния живот, те си позволяват да тълкуват по свой начин и по свои сили онова, което са казали и оставили велики мислители и познавачи на човешката душа, очите на които не са били така безнадеждно слепи. Те, които нямат умението, волята и мъдростта да излязат из лепливата кал на своето земно битие, искат да уверят, че това е същността на живота. От своите слабости и нищожна проникваемост в света на духа, те правят знаме и вкарват в заблуда по-младите – тия, които сега тръгват по трудните угари на знанието и философията. Радостното е, обаче това, че тия нови млади четци, макар и да не са преровили всичко, имат по рождение нещо светло в своето съзнание, което не им позволява да затънат в проповядваната от духовно мъртвите им "учители" безнадеждност

За това, по какъв смешен начин са протълкувани животът, убежденията и философията на някои великани на мисълта, ще дадем следните два примера:

На едно място, в предговора на Платоновите "Апология на Сократ" и "Федон", безнаказано и до днес се мъдрят следните приказки на един преводач: "Не казвам Аз, Платон доказва това, невъзможно ми е да се съглася и с нищо от мисълта на тия учени и философи, които поддържат с такава упоритост, че Платон вярвал, бил убеден в абсолютното безсмъртие на душата”... "Според мене" – продължава нашият преводач – "пък и според самата ясна реч на книгата, Платон само дири отговора на тоя въпрос и, като не може да го намери, мечтае това, което желае".

Виждате, какъв прекрасен апотеоз на духовното безсилие. Виждате ли класически опит да се сведе вярата на един колос в мисълта, какъвто е Платон, до жалкото ниво на едно материалистично предметно и чувствено битие. Виждате ли, как някои остатъци от дремливата епоха на биологическия материализъм, си обяснява безпримерната готовност на Сократ да изпие чашата с отрова, за да не сгреши в душата си.

Платон, най-яркият показалец и пътеводен знак към отвъдното царство на духа, Платон, най-близък до Християнството, в личната призма на една съвременна духовна немощ, се представя като образец на безсилието, който "мечтае това, което желае”.

Големият космограф Едингтън казва на едно място. "Ако имаше полиция, която да хваща за врата такива, които говорят и пишат нелепици по адрес на истината, света и вселената, както има полиция, която хваща за врата нарушителите на обществения порядък, много философи писатели и съвременни мислители требваше да бъдат натикани по затворите".

Четиристотин години преди Христа, Сократ е считал, че извърши престъпление е по-лошо от да умре. Смъртта за него е и по-маловажна от това да покрие душата си (в която, според нашия преводач, той не вярвал), с позора на едно престъпно деяние. Ако тръгнем по думите на Сократ, предадени от Платон, ще се усетим, че Сократ, респективно Платон, засягат и най-неуловимите трепети на мъдростта. Размишленията на Сократ ни водят до заключение, че духовният свят, разположен зад физическия, зад този предметен порядък, се опознава направо от пробудената душа без лъжливото участие на нашите телесни сетива.

"А поради тялото, ние сме препълнени със страсти, с желани със страхове, с безброй блянове и глупости" – това казва Сократ, когато говори за душата. А накрая завършва:

"И така Симиас, истинските философи се упражняват всякога да умират и от всичко, смъртта за тях е най-малко страшна. И когато видиш някого да трепери пред смъртта, не е ли за тебе това неоспоримо доказателство, че тоя човек не е бил ученолюбив, а телолюбив?"

Вторият пример, който ще приведем за илюстрация на а временния "реализъм" и самочувствие, че ние вече всичко знаем имаме право от тоя висок връх на нашето знание да се отнасям снизходително към вярата дори на велики хора, е примерът с без смъртния астроном Кеплер и един съвременен коментатор на неговия "наивитет".

На стр. 147 на едно списание, което не назоваваме, един астроном, когото не назоваваме, пише следното:

"Така се обяснява "възражението",което схоластиците правеха срещу системата на Коперник: "Защо земята и планетите обикалят около слънцето, а не падат върху него?" На това възражение, Кеплер отговаряше, че планетите имат "души", които ги карат да се движат по техните орбити. Как да си обясним – пита съвременният астроном – това наивно "обяснение" на Кеплер? – С обстоятелствата: 1). Че този безспорно голям човек си остава мистично настроен през целия си живот, (той правеше предсказания и хороскопи и въобще не беше чужд на астрологията), 2) че той, както се каза по-горе, не беше на ясно както относно понятията за сила, съответна за ускорение, така и относно принципа на инерцията. А всички тези понятия бяха изяснени именно от Галилей: последният бе прозрял изглежда и принципа за действието и противодействието. Ако Кеплер би проникнал в смисъла на тези понятия, той би схванал, че движението на една материална точка е, така да се каже, един непрекъснат компромис между придобитата скорост и действуващата сила и тогава не Нютон, а той – Кеплер би открил закона на всеобщото притегляне; този закон се съдържа скрит в уравненията на Кеплер, основани върху трите закона за движението на планетите, които носят неговото име".

Ние сме напълно наясно с писанията на съвременния астроном относно историческата истина, че Нютон, който се роди след Кеплер, осветли с гениалната си мисъл, мрачната тайна на светостроението, като даде закона за всемирното привличане. Тоя законъ съвсем ясно ни показва, защо планетите не "падат" върху слънцето, но това ни най-малко не противоречи на думите, че планетите имат "душа". Ние се съмняваме, дали съвременният астроном разбира, какво иска да каже Кеплер с тая дума "душа". Ако се бе явил Нютон още през живота на Кеплер и бе дал своя закон, Кеплер би казал сигурно, че Нютон откри "душата" на планетите. Един велик ум като Кеплер, знае, какво казва с думата душа. Той не знае само, как ще бъде разбран, но това сигурно не го е занимавало, защото сам той спокойно е казал на едно место: "Ще се роди читател и за това, което сега аз пиша", подразбирайки законите за движенията на планетите, които закони той откри.

Това, че Кеплер си останал мистично настроен за през цял живот и че правил хороскопи, требва да накара съвременните учени да се позамислят малко по-дълбоко. Ако те приемат съществуването на един Бог, трябва да приемат и начина, по който хората вярват в тоя Бог. Те трябва да приемат хороскопите и всичко, което на пръв поглед изглежда вън от порядъка на нашето земно мимолетно съществувание. Ако ли пък не приемат съществуванието на Бога, трябва да помислят, в какво са повече от Кеплер, от Нютон, от Джордано Бруно, от Галилей и от всички светила в огромния невидим пантеон на науката и човешката култура. Те биха могли да направят и нещо друго: Да се възпретнат и да докажат или поне да изповядат несъществуването на Бога, смело пред всички хора, пред всички институти, а не да се преструват на вярващи и от друга страна да критикуват мисли като тия на Платон и Кеплер.

И така, ще бъде смешно да защищаваме пред когото и да било такива великани като тия поменатите двама безсмъртни мислители. Не, не е това нашата задача. Това, което искахме да постигнем с настоящите редове, е да посочим, колко тъжно и нескопосно звучат думите на някои наши съвременници, които искат да снемат живота, мисълта, гениалните проблясъци и духовното величие на гигантите в човешката история, до жалкото ниво на тяхната немощ, до нивото на предметното им и грубо чувствено битие.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube