СЕМЕНЦАТА

Те бяха цяла зима скрити

на топло в тъмната земя,

но от небето кротко слиза

предвечна обич и зове:


Излезте, мои малки, мили,

под грижа спали семенца,

сега просторите са сини,

подайте крехки стъбълца.


И никнат бързо те и трепкат

зелените им листица, и

цветни пъпки се разкриват

да ръсят младост, красота

S.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube