Орион

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Една болка беше влязла в сърцето ми. То беше наскърбено и цялото ми съзнание вързано като до непроходима преграда.

Не биваше да отвръщам на злото с зло, защото знаех, че така само ще се увеличи злото. Не можех да споделя с никого, защото ми беше много мъчно, и всеки човешки образ ми беше станал противен.

А и да простя не можех. Излязох на полето.

Слънцето току-що беше залязло и небето на запад още руме¬нееше. Започнаха да се показват една след друга звездите.

Наскоро беше валяло, и земята беше влажна и сериозна като лице, което се опитва да се усмихне през сълзи. Въздухът беше свеж и пълнеше гърдите ми. Те се отваряха широко и го поемаха с наслада.

Погледът по своя воля пробягваше по гребените на планините, по назъбените скали на височината, в чието подножие владееше тъм¬нина и тишина.

Нова, светла мисъл се надигаше из дълбочините на подсъзнанието ми. Лъчи от друга светлина заливаха заплетените наглед отношения, които изведнъж ми се видяха дребни, маловажни, смешни.

Ставаше ми свободно и радостно. Някъде из дълбочината на душата ми бликна песен, която аз повтарях с устните си.

Когато отидох при хората, които ми бяха причинили тъгата, Аз бях радостен, като че нищо не беше се случило. Усмивката, която осияваше лицето ми, разсея като по чудо всичкото предишно зло, без да отвръщам на злото със зло, без да споделям и даже — без да прощавам.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube