ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ

Когато става дума за Господа, често някои питат: Къде е Господ? Който пита така, той има материално разбиране. По материален начин ние никога Господа не може да намерим. Ще намерим такъв Господ като нас. И през хилядите години хората се заблуждават и мислят, че Господ е подобен на нас. За да обосноват своето твърдение, цитират Писанието: „И направи Бог човек по образ и подобие свое". Днес човек има толкоз образ и подобие Божие, колкото ескимосът, цял обгърнат в мечи кожи, че дори и лицето му не може да се види, прилича на човек. Повечето от хората сме увити в разни мечи кожи, че едва може да се срещне човек с Божия образ. Рядко в лицето на някой светия може да съзрем тоя образ. Понякога в известни деца можем да видим оная невинност и чистота, които са лъчи на Божия образ. Във възрастните хора срещаме лъжа, прикритие, представят се такива, каквито не са.

Да има човек, образ и подобие Божие, то е най-мощното нещо. Такъв човек е свободен в света, никакво ограничение не съще¬ствува за него. Човек по образ и подобие става видим и невидим, може да ходи навсякъде по вселената. Никой не може да го ограничи или затвори. Той не се оплаква от сиромашия, или болести. Някои твърдят, че имат образ и подобие, а в същото време се оплакват от беднотия, от страдания. Това не може да бъде.

Съвременните хора носим вътрешна кал на миналото, която окаляла ума, сърцето и тялото на човека. Всички сме се окаляли от калта на греха и сме загубили своя първичен образ. Сега трябва да се завземем да се очистим и освободим от калта и само тогава ще имаме образ и подобие. Който успее да се освободи от калта на миналото, ще бъде красив и неговото ухание от половин километър ще усещаме от него ще излиза светлина, която ще осветява цялата местност. Може ли да бъде това? Когато лампата е свързана с елек¬трически източник, може да освети цяла къща. Когато човек се е освободил от наслоенията на греха, от вътрешната кал, добил е образ на своя Творец, през него протича Божията светлина и той може да свети. Затова Христос казва: „Вие сте виделина на света."

В Писанието се казва, че, когато Бог създал човека по образ и подобие свое, поставил го в рая, при най-добрите условия. Раят била отлична градина, в която човек живеел, съобщавал се с ангелите, всичките растения и животни му служели. И при това човек бил недоволен. Мислил си, че като му забранил Бог да яде от плодовете на дървото за познание добро и зло, Той го лишил от благо, от някаква велика възможност. Решил да опита плода, за да стане като Бога, както го посъветвали. Адам и Ева опитали плода на забраненото дърво, но веднага оголели, загубили райските си дрехи и се изпълнили със страх от Бога. Адам и Ева били поставени в рая да изразят Новото учение и там те не устояли. Затова ги изпъдили из рая и те основали нашия свят. Туй, което сега съществува в света, Адам и Ева го създали. Още като излезли из рая, те родили двама синове, от които единият убил брата си.

Всеки един от нас като Адам и Ева не е изпълнил Божия закон и е загубил Божия образ и подобие. Христос дойде на земята да изправи тази погрешка на непослушание на Адам и Ева, да оправи болезнените отношения на хората към Бога. Задачата на Христа беше да образува нова връзка на послушание. Затова Той казва: „Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е пратил". Христос дойде да ни покаже пътя, по който можем да изправим непослушанието. Всички живеем в непослушание и пренебрегваме малките подтици, които Бог непрестанно ни дава отвътре. Малък подтик може да произведе цял преврат у човека, да го избави от много мъчнотии.

Разправят за един човек, който бил оскърбен от друг. За да си отмъсти, решава да го убие. Взима револвера си и тръгва. По пътя среща едно момиче, което така го поглежда, че у него веднага изчезва желанието да убива. Изведнъж разбира безумието на постъпката си. Започва да мисли. Образът на момичето с хубавия поглед седи в ума му и той вижда своята грозота и красотата на момичето. Пожелава занапред и той да бъде така красив.

Ако ние бихме срещнали любовта — образа на Бога — тя би отразила нашата грозота, бихме видели красотата и чистотата на Божието лице. Ние се радваме на детската чистота. Наистина, няма нещо по-красиво от чистотата. Дето цари чистата мисъл, сватът е прекрасен. Там човек може да почувствува чистата радост. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка са в състояние да ни освободят от калта, набрана от вековете в чистотата всички неща са хармонични. Всичко там ухае, трептят лъчите на слънцето, нигде няма увехнало цвете или прашинка. Земята е чиста, водата е чиста, въздухът е чист. Никъде няма най-малкото петно. Чистота се изисква от всички ни. Тя е целта на живота. Да имаме едно чисто тяло, чисто сърце, чист ум. При каквито условия и да бъдем поставени, да не изгубим образа на Бога, който живее в нас. Да пазим свято този образ. Господ във всеки едного от нас ни казва: Слънцето изгрява за вас. Ползувайте се от светлината му. Светът е създаден за вас, учете се. Използувайте всички блага, те са за вас.

Може ли да бъдем приятни на нашия небесен баща такива как¬вито сме днес? Може ли цигуларят, който не знае да свири, да ни бъде приятен? За да бъдем Нему благоприятни, трябва да се освободим от всичката кал на миналото, да напуснем завинаги живота на греха, да изявим божествената си природа и да добием образ и подобие Божие.

* * *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube