Д-р Ел. Р. К.

ПОД ПОКРОВА НА РЕАЛНОСТТА

Когато хората мислят, че материалните блага са всичко в живота, те се заблуждават. Когато хората считат, че като придобият повече земни блага, те са по-осигурени, те се двойно повече заблуждават. Когато мислят, че могат на земята да запазят само за себе си вниманието и любовта на някого, те се пак заблуждават. Защото материалните блага не са и не могат да бъдат всичко в живота. Те са нещо преходно и скоро изчезват. Те нямат качествата, за да бъдат всичко. Тяхното значение е да удовлетворят известни нужди на човека на земята. Те не са трайни, а туй, което не е трайно, не може да бъде всичко. И когато хората считат, че земните блага ги правят по-сигурни тук долу между човеците, те се още повече мамят. Защото сигурност на земята, а особено с материални блага, няма. Ако имаше сигурност, нямаше да има разочарования, лишения и страдания. А да запазиш само за себе си вниманието и любовта на никого, това е съвсем невъзможно. Защото всичко в живота се развива, и всеки намира във всеки следващ миг нови обекти на своето внимание и любов. И може ли да има в една земна любов трайност? – Ето, това са все заблуди, в които човек тъне, в които хората тънат, заблуди, които движат света и които омотават хората в заплетени мрежи, от които трудно могат да се измъкнат. Те са култ, верую за хората. Те са най-големите богове, на които хората се кланят. И разбира се, благословията, която получават, е разочарование.

На стр. 124 от новия том беседи на Учителя: "Делата Божии" 1942 г., намираме следните думи в духа на горните мисли: "Една от големите илюзии, в която изпадат съвременните хора е – те мислят, че като имат пари, са осигурени; като имат знания, са учени, и като са физически силни, че са и духовно силни. Тази илюзия ги поставя в трагикомично положение. Доколко са осигурени, виждаме при едно голямо земетресение. Тия, които мислят, че са осигурени, като се съборят къщите им, се намират без подслон на улицата. При една финансова криза, големите милионери пропадат и дохождат до положението на последни просяци. Учени, които са разчитали на знанията си, в един ден заболяват, изгубват паметта си и заедно с паметта изчезва всичкото им знание. Съвременните хора се намират в положението на пропаднали милионери, които ходят бедно облечени, със скъсани дрехи и съжаляват за изгубеното богатство".

Да има човек вярна представа за реалната стойност на нещата, ще рече да разбира това, което поддържа живота, това, което ражда живота. Като се изтъква, че човек се заблуждава, когато търси смисъл и щастие в материалните блага, ни най-малко не се мисли, че те не са необходими за развитието на човека на земята. Напротив, в обществения живот те играят голяма роля. Те движат човешките маси, а заедно с това се създават по-големи и по-добри условия за развитие. Нашата мисъл е другаде. Обществено погледнато, материалните блага трябва да бъдат справедливо разпределени между хората, между народите на земята. Тогава, при наличност на едно извисено, просветено, духовно съзнание ще спрат веднъж за винаги всички раздори, завист и недоразумения. Ще спрат и между народите войните. Защото всички ще бъдат справедливо задоволени. Въпросът, обаче, от индивидуално гледище е по-важен. Да се стреми човек към материална независимост, доколкото това може да се постигне чрез труд, способности, знание и разум, е една разумна необходимост в живота. Да се стреми, обаче, да натрупа колкото се може повече блага за себе си и да вложи в това всичките си сили и способности, това е не само престъпление, но води към духовно, морално, душевно и сърдечно затъпяване. И какво придобива човек от всичкия този себичен стремеж – сигурност ли? Безспорно не! – В края на всичко, само разочарования, злощастия и неудовлетвореност. Кой е този, който от много материални блага е бил щастлив на земята? Те не носят щастие, но разплуват човека, правят го роб на прищевки, извращения и безсмислие. Така е и в по-големите обществени единици. За да живее разумно и добре, достатъчно е на човека да има най необходимото, същественото. И заедно с това да се стреми да схване туй, което е реално в живота. Реалното не е в материалното, което изчезва и не внася никаква сигурност. Реалното е само в духовното, което е вечно. Само едно истинско духовно съзнание, само едно истинско убеждение, че духовното е вечното и разумното в живота, създават в човека истинския морал и начин за живеене. В този живот човек поставя точно на своето място материалното, без да го надценява или подценява, но и без да се заблуждава. В този живот изпъква истинската реалност и значение на вечната духовна Същност, която работи в човека, в живота на обществата, в живота на народите и човечеството. Духовното богатство е вечното богатство, духовната придобивка е истинска придобивка, духовното е реалност, а не заблуда.

Бихме желали да наведем само няколко мисли, които са ни под ръка, взети из новия том беседи: "Делата Божии" от Учителя, които засягат великата Реалност: "Временното доволство е създало гробищата. Казано е: Бог не благоволява в страданията и смъртта на човека (стр. 72). Ако човек не вярва в Любовта на Бога, която е създала целия космос, всички слънца и планети, всички живи същества, нищо не може да му помогне. Ако той не се убеди в силата на Любовта, никоя друга сила не може да го изведе на прав път. Ако човек не вярва в Любовта, която повдига и облагородява и не се предаде в нейните ръце, той не може нищо да постигне" (стр. 75).

За нас е ясно – само в Любовта е истинската Реалност, само в Нея е смисълът на всеки стремеж, на всяко дело, на всяко постижение. Защото само в Любовта има истински постижения.

В нашето съзнание изпъква Христовата мисъл: "Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а погуби душата си?" —Тук е тайната: да спечели човек света, но със силата на своята душа, със силата на своя дух, които са вечни.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube