Ек. М-ва

Победната песен на свободата

Пролетна утринна светлина изпълваше стаята ми. Седях на одъра смълчана и заслушана в радостната песен на птичките.

Вниманието ми привлече една голяма муха, която бръмчеше и се блъскаше в стъклото на затворения прозорец. Станах и бързо разтворих прозореца. „Иди на свобода" — ù казах аз с усмивка на уста. И сякаш не тя, а аз бях тази, която получи свобода, с такава неземна радост се изпълни сърцето ми!

— Сине мой, чух кротко да ми казва Той, кой те научи да даваш свобода и на най-малките I

— Моите притеснители, Повелителю мой. От тях познах, що е свобода. Тези, които ми слагаха тежките вериги на ограничението, те ме научиха да ценя най скъпоценния Твой дар — свободата.

Днес този бисер, най-бляскавият, краси наниза от бисери, който лежи върху дълбоките червени следи, що оставиха веригите.

Пролетната утринна светлина изпълваше стаята ми. Топлите слънчеви лъчи бяха стопили студените и тежки окови на зимата. Всичко пееше победната песен на свободата.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube