ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС

Из една беседа на Учителя

В беседата, държана от Учителя на 28 януари 1917 год. в София (виж тома "Все що е писано", беседи от Учителя, стр. 6) са казани между другото следните пророчески думи:

"За да се изпълни все що е писано" – това се отнася и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи и да гладува човек по два-три дни. Всеки ще се попита: Защо дойдоха тези времена до главата ни? Кой е виновен за бедствията по света? Виновникът не е един; всеки сам за себе си е виновен за лошите последствия". Ние няма какво повече да прибавим към тия думи, казани преди 25 години.

Все що е писано. Неделни беседи от Учителя, държани през 1917 год. в София, стр. 205. Цена 30 лв. Доставя се и от редакцията на списание "Житно зърно".

Този том съдържа дванадесет беседи. Новите идеи, върху които ще легнат основите на будещата култура, която иде, минават като червена нишка през всичките тия беседи. Днес мнозина желаят да разрешат въпросите на съвременната култура, но средствата и пътищата за това са механични. Задачите, които днешното време представя на човечеството за разрешение, не могат да се разрешат само по механичен начин. За да може човек разумно да се справи с днешните противоречия, трябва да изучи законите, по които се развива отделният човек, обществата, народите и цялото човечество. Именно тия закони и произтичащите от тях методи са изложени в този том и в разните други съчинения на Учителя.

Новото иде днес тъй, както иде зазоряването след дълга и тъмна нощ или както иде вълшебната пролет след тежка зима. Новото днес проблясва така в душите на хората, както се разцъфтяват цветята.

Препоръчваме на всички търсещи тази книга на жива светлина.

КАБАЛА

Под това заглавие излезе напоследк една неголяма книга, изнесена от Равина Даниел Цион и Ел. Ански. За нашата литературна действителност, това е първа по рода си книга на български. Върху Кабалата, все пак, е писано достатъчно на български език в страниците на някогашното ок. списание "Всемирна летопис", както и в по-предните годишнини на Житно Зърно. Този не малък материал на български, както се вижда от посочената литература, е бил порядъчно използуван от авторите на горната книга. Прочее, българският окултист е достатъчно добре запознат с основите на кабалистичното учение, не само от изнесеното в съобщените списания, но и от други ок. съчинения на български, разглеждащи Кабалата (напр. Тухолка – Енциклопедия на окултизма и пр.), па и от съчинения на чужд език. Кабалата на Рав. Дан. Цион и Ански, по всичко личи, няма пряката цел да запознае бълг. общество и окултисти с проблемите на нейните учения. Тя е предназначена изключително за еврейските среди, В това отношение и разпределението на материала е направено с оглед да задоволи тия среди. Затова в книгата има редица глави, които не засягат пряко предмета на Кабалата, а се занимават с историческото въздействие на последната върху евр. общество от средните векове до наши дни. Преди да разгледаме съдържанието на тази книга, ще кажем няколко общи думи върху Кабалата, с които желаем да изтъкнем, как трябва да се гледа на нея.

Кабалата е старо окултно знание, което в древността, па и днес се владее изключително от дълбоко посветени в окултизма люде. Началото на това знание се корени във вековете. То е толкова старо, колкото е старо цялото битие. То е толкова старо, колкото е старо човечеството на земята. Учителите, Посветените на най-старите народи на земята са владеели принципите и законите на това божествено учение – Кабалата, и своите собствени учения, религиозни системи, морал и пр. са съградили върху тях. Така от Индия, Египет и Халдея, чистото кабалистично знание е преминало и в Йудея. Библейските отци, Мойсей и пророците са били посветени в това божествено знание. Всичките техни писания, известни и неизвестни, са написани според основните принципи на Кабалата. Самата Библия, тази велика книга на мъдрост и живот, е написана също според строгите изисквания на кабалистичното учение. В писанията на Библията е вложен троен смисъл – един божествен или принципен смисъл, един символичен смисъл и един буквален смисъл, в който също има достатъчно много символизъм. Ние няма да се спираме да разгледаме сега тези въпроси, тъй като това не е нашият предмет. Мисълта ни е да изтъкнем, че Кабалата не е създадена от после като някакъв тежък и скрит коментар на Библията, но че последната е написана според изискванията на Кабалата. Затова, за да разберем Библията в пълнота, трябва да владеем ключовете на Кабалата в своята първоначална чистота, а не така както някои от тях са дошли до наши дни – с разни натрупвания и човешки спекулации.

Така, в своята чистота създаденото в най-стари времена от великите посветени кабалистично учение – бихме казали, по право, сваленото на земята чисто божествено учение, се занимава с всички големи и малки въпроси на битието и живота. То се занимава с цялото творчество. Кабалата дава едно от най-кристално-чистите учения за Бога – Безграничният, за Неговата първа проява – за Проявения Бог и за пътищата на Неговата проява или за Неговите духовни прояви (на Проявения Бог), наречени в достигналата до нас еврейска кабалистична традиция – Сефироти. В окултното знание от разни времена тям са дадени различни наименования, но външната форма няма значение. Важна е същността. Кабалата се занимава още с човека – с космичния прототип на човека и неговата проява тук на земята, занимава се с целокупния живот във вселената и на земята и дава насоките на истинския, съвършен живот на човека, за да стане едно със своя първоизточник, с Бога.

Като ни разкрива основните тайни на битието и живота, Кабалата има и една практична част, която ни дава ключовете да разбираме тия тайни, както в Природата, така и в старите кабалистични писания – въ случая Библията и другите книги на великите посветени от древността и днешното време. В тази практична част Кабалата ни разкрива силите, които работят навсякъде в Природата и как посветения може да работи с тях, само за да бъде съработник на висшите Сили и Бога между отруденото човечество.

С тези няколко най общи думи върху чистото учение на Кабалата ние искахме само да изтъкнем, че то не е рожба на човешката фантазия, нито пък родило се в нечий ум през средните или по стари векове. Кога и от кого това учение е написано на книга тука на земята, няма никакво значение за неговата чистота и божественост. Ние подчертаваме това, понеже – както ще видим по долу—тази именно ръководна основа е изпусната от вниманието на горните автори на книгата Кабала.

Кабалата на Дан Цион и Ански е сравнително взето малка сбита книга, френски формат от 140 стр. заедно със съдържанието и пр. указатели. Разделена е на следните отдели: I ч. Критичен поглед върху Кабалата, II ч. а) Борбата на рационализма и мистицизма в юдаизма, б) Адепти на Кабалата, в) Зараждане сектантството в юдаизма. III ч. Кабала, задачи и същност. Следва един малък послепис и един също не голям речник на употребените по-неизвестни думи и понятия. В сбити линии ние ще разгледаме тия отдали на тази книга. Трябва да се съжалява, че най-същественият отдел на книгата – Кабалата и нейната същност – е твърде на късо изнесен, едва 50 стр. срещу 90 стр. по-маловажен материал, голяма част от който можеше да се избегне, за да се даде повече място на същината на поставената задача, без излишни коментари, критики и пр. Ние ще разгледаме по-важните положения в разните отдели. В предговора авторите казват, че въпреки трудностите, които са имали поради липса на достатъчно литература върху предмета, смятат, че са успели да представят учението на Кабалата в приличен вид. Досежно отдела, засягащ самата същина на въпроса, с малки изключения, наистина му е даден "приличен вид". В първата, критична част, се разглежда произхода на Кабалата и отчасти нейната материя и въздействие. Човек остава с впечатление, че за авторите на книгата, Кабалата спец. най-важната ù книга "Зохар" е написана в средните векове (13 в.) от Моис де Леон, а не от мастития и велик адепт Рабе Шимон бар Йокай, живял в първото столетие след Христа, който е предал на книга старите кабалистични традиции. Ние изтъкнахме в началото на тези редове, че няма по погрешно разбиране на Кабалата, ако се гледа на нея като дело на човек, който я е написал еди-кога или еди-кога в историческо време. Това е материалистично разглеждане. И като излизат с тези исторически предпоставки, които не може да се считат за доказани с положителност, авторите на Кабала допускат несмислени, за да не кажем безсмислени и неверни работи. Те излизат от основния догмат, че Бог е безграничен, без атрибути и пр. и за да обосноват съществуванието на Сефиротите, които се явяват като Негови атрибути, а също за да обяснят създаването на материалния свят от нематериалния и непроявения Бог, е трябвало да се измислят Сефиротите, като канали, прояви, еманации на Божеството. Ето как ни се предава тази работа: "Тук ние сме изправени пред невъзможността да припишем Богу каквито и да било положителни атрибути. Както в учението на рационалистите, така и в кабалата се допуска едно отрицателно (к.н.) понятие за божествените атрибути, което е и краеъгълният камък на кабалата към учението на Е Софа... и пр." (стр. 1,3). "Ето защо, наред с възвишеното понятие "Ен Софа" кабалата е била длъжна да оперира с компромисното (к.н.) учение за сефиротите, върху които, като на сфери неидентични с Божеството, могло би да се пренесе всичко онова, т.е. идеята за антропоморфизма и пр."... (стр. 14).

"Необходимостта да се намерят преходни степени между безконечното и конечното не била у кабалистите само плод от запознаването им с чужди фил. течения и пр."... (стр. 14, 15). Излишно е да говорим по тия въпроси. Излиза, че Сефиротите са измислени същности за да се обяснят антропоморфните понятия – в Библията, евр. философия и пр. Така може да се разсъждава само от грубо-материалистично гледище, а не от окултно гледище, което счита Кабалата като учение, обясняващо действителния строеж на битието.

Ние не можем да се спрем подробно върху всичко, изнесено в този критичен отдел на книгата. На всеки случай, основата, върху която се гради разглеждането предмета на Кабалата, е погрешна и невярна. Ще посочим още някои несъобразности в този отдел. С това считаме, че ще услужим на авторите при по-нататъшната им работа в тази насока. На стр. 10: "Кабалата има своя идеална геометрия и пр... С тях тя насилва (к.н.) природата и открива нейните тайни". Кабалата не насилва природата. Нейните учения ни разкриват тайните на природата, а посветените посредством магическата страна, която ни разкрива Кабалата, предизвикват силите на природата за добро на човечеството. По долу на с. стр.: "Предмет на вярата е хипотезата"... Предмет на вярата е Абсолютната Реалност, до която истински верующият се добира чрез жива опитност. На стр. 11: "...окултната наука, която по своята същност е много по-близка до кабалата". Окултната наука включва в себе си Кабалата. Малко по-долу на същата стр. се казва, че Бог – разумно творческата сила, всемогъщата воля, – не можела да се схване с разума. Това е също невярно. Интуицията разкрива Бога на отделния човек, а разумът ни показва пътищата на Неговата проява. В това отношение Кабалата работи и с интуицията и с разума, а не както се твърди на стр. 12, че Кабалата е построена изключително върху интуицията. На стр. 13: "Кабалата всади в народната душа мистичния възглед върху земния живот, в който човек живее всред невидими духове". А би трябвало да се каже: Кабалата... върху живота, който се обуславя от съществуването на невидими сватове и същества. На сл стр. "Бог е субстанция, не толкова (к.н.).превъзхождаща по качество всичките форми на битието, напр.съзнание", "енергия" и "воля"..." Под "не толкова", значи малко, което ще рече, че всички форми на битието седят по-горе от Него. Сигурно вместо не само е употребен русизма "не толко", че станало "не толкова". А "съзнание", "енергия" и "воля" – не са форми на битието. Следва едно предположение за възникването на кабалата, което си остава важно само за авторите. На стр. 16: "Учението на Ен Софа и постепенното издигане на последния в сефиротите и пр.". Излиза, че Ен Софа се издига – усъвършенствува в сефиротите Това е недоумица. Изнесените на същата стр. долу схващания за обредите и жертвоприношенията са материалистични разбирания. От глед. на Кабалата, има известни магически операции, които може да извърши посветеният, но те не са кухите обреди и приношения в храмовете. На стр. 27 се завършва тази първа част с верните думи: "За да се изучи Кабалата необходимо е пълно душевно спокойствие и сърдечен мир. Спокойствието на духа произтича от увереността (спор. нас убедеността). Мирът на сърцето се явява като последица на търпението и вярата" (бихме казали – живата, творческа вяра). Изобщо, може да се каже, че този критичен отдела можеше и да го няма в книгата. Що се отнася до мислите, засягащи самата същност на Кабалата. можеха да се поместят в съответния отдел.

В отдела "Борбата на рационализма и мистицизма" се разглеждат разните борби, посредством които в средните векове се е дошло до утвърждаване на мистичната, съотв. кабалистична мисъл всред еврейството. В този отдел има много интересни и върни от философско и историческо гледище неща, но има и няколко мисли, които не желаем да мислим, че са убеждението на самите автори на книгата. На стр. 39: "Спокойното и ясно мислене все повече отстъпвало мястото си на страстната вяра и на мистицизма". Излиза, че мистицизмът не е ясно и спокойно мислене. В същност, то е най-творческото мислене и отношение към живота (Ср. за това и Бергсон – Двата извора на морала и религията). По долу стр. 39.: "Разумът, безсилен да проникне в тайните на мирозданието, повика на помощ капризната фантазия; полож. рационалистична философия отстъпи местото си на мистичната философия, на ирационализма. Излиза, че мистичната философия е капризна фантазия. А тя всъщност е добиране до Реалността. На стр. 65 се казва: "Но той признавал не онази кабала, която повелява на човека вечно да се измъчва, да умъртвява плътта си и да гледа, как да изкупи греховете си, а тази кабала, която се стреми да установи сърдечно общуване между човека и Бога и пр.” Кабала, която умъртвява, не съществува! Такава може да е съществувала само в мозъците на хора, които никога не са разбрали Божията Любов и Неговото Слово. Ние считаме, че изнесените във втория отдел месиански, хасидски и цадикски движения всред еврейството, които показват по-скоро за едно криво възприемане и прилагане кабалистичните учения, не допринасят за положителното възприемане на Кабалата дори от самите евр. маси, за които е предназначена книгата и с каквото намерение, предполагаме, трябва да е написана тя. Третият отдел се занимава със самата същина и пр. на Кабалата. Според нас той трябваше да заеме цялата книга. Тогава щеше да има място да се дадат и повече и характерни текстове из красивата книга "Зохар", а също и нещо из "Сефер Йецира", чийто стил не е "тъмен и полумистичен" (стр. 113.) За неукия и простите аритметични отношения са тъмни, па ако щете и мистични. Ала и в този отдел, инак най-добрия, съществен и ценен. има редица несъобразности. На стр. 73 горе, на Ен Софа се приписва, че е нетворящо същество, немислимо никакво изменение", а след това се приема "такова изменение”. Когато се изнася кабалистичната мисъл, трябва всичко да е определено и ясно без философстване. За всемогъщието на Бога всичко е възможно, без Той да претърпи измъчва или промяна. Тези неща – промяна и измяна – са свойствени на низшите сватове (умствен, чувствен и физичен). На същата стр. долу се говори, че злото в света трябва "да има своето начало в Бога, както всичко останало". Това не е кабалистична идея. От Бога навън (фигуративно – защото всичко е в Бога) не излиза нито добро, нито зло. Добро и зло са поляризации на Неговата проява в материалните сватове, поради плътността на материята, която дава "сянка". Злото е сянката на доброто, казва Учителят. На стр. 75: "Всевиждащата първоначална воля – хипотетична и условна по своя характер (к.н.) Всевиждащата първоначална воля не е нито хипотетична, нито условна по характер! Така може да пише материалист, но не кабалист и окултист! На стр. 79. "човек е чист дух, който извлича от трите света една есенция, която ние наричаме душа". Подобни мисли има и по-надолу на същата и следната страница. Душата не може да се извлече от трите света, тя съществува и е вечна Божествена Същност. Да се извлича душата от астралния и материалния свят, така може да мислят само материалистите от миналия век. В поделенията на световете – духовен, астрален и материален (стр. 78 и др. стр.) има също несъобразност. Спор. окултизма световете се поделят: Божествен, духовен, душевен (будически), ментален (умствен), астрален (на чувствата), етерен и физичен. А според Учителя имаме едно обобщено поделение: Божествен, духовен (умствен и астрален) и физически. Кабалистичното поделение трябва да отговаря на това, което дава Учителят – Руах – дух– на Бож. свят, нефеш – душа – на духовния и гуф – на физичния свят. На стр. 101 се говори, че "човек е станал смъртен по тяло, защото пожелал да се сравнява с първоизточника си". Без да се спори, ясно е, че това може да бъде религиозна, но не кабалистична идея. Смъртта има регулиращо значение в еволюцията и ако човек би живял съвършено, в хармония с Божествените закони, той би могъл да достигне да управлява и смъртта. На стр. 102 "адептите на кабалата сами и доброволно трябва да си налагат страданията". Ние считаме, че това е излишно. Страданията сами идат. Тях трябва да посрещне човек с разум, да ги разбере и приеме с вътрешна радост и твърдост. Тогава само могат да го ползуват и се превърнат за него в добро. На стр. 109 се говори за обредите и молитвата. Молитвата може да бъде "гореща и благоговейна" без обреди, в които не е останало днес никакво съдържание.

В послеписът са изказани няколко разкошни и верни мисли: за Бога и за пътя, по който можем да достигнем до Него – "топлата и сърдечна молитва, възвисяването на духа и себеотрицанието; за човека, чийто дух (истинската му същност) е по свободен, колкото влиянието на материята става по-малко"; за Библията, чийто "Бож. промисъл е дълбоко скрит за очите на обикновения читател, формалиста и догматика". "Библията има своя душа, своя дух, които могат да се открият чрез ключа, който дава Кабалата", която е една прастара издънка на великото и вечно окултно или Божествено знание (не "че окултизмът е получил своето начало от Кабалата" стр. 124).

Както авторите на разгледаната Кабала са имали, вярваме, най-чистите и добрите намерения да просветят хората, за които е била предназначена и да им помогнат за духовно издигане в тия тежки времена, също така и ние сме се ръководили само от любов към Истината, когато направихме горните бележки и посочихме само някои несъобразности, които идват в противоречие с чистото, Божествено учение на Кабалата. Ние вярваме, че те ще се възползуват с радост от тези указания.

Д-ръ Ел. Р. К.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube