П. М-в

НЯКОЛКО ПРОРОЧЕСТВА НА НОСТРАДАМУС ЗА НАПОЛЕОН

В миналия брой на списанието предадохме геометричното тълкувание на историята на Наполеон въз основа на символа на импе¬рията (вж. фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), трасиран от П. Пиоб съгласно принципите на Нострадамусовата система. Сега ще приведем няколко пророчества на Нострадамус върху същата тема.

Но, преди да минем към тоя въпрос, налага се да се кажат няколко думи върху предходните събития.

Смъртта на Лудвик XVI е дадена у Нострадамус извънредно ясно. Куплетът започва с: „„Alors qu'en France un BOUR sera hors BON... ", иначе казано: „Alors qu'en France il y aura un Bourbon... „ т.е. тогава, когато във франция ще има един Бурбон... и свършва с думи, които ясно говорят, че тоя Бурбон ще бъде гилотиниран.:

„Поради неоправдано бягство ще получи смъртно наказа¬ние" (VII, 44).

За края на Мария Антоанета е казано следното:

„Великата кралица, когато се види победена, — ще прояви не¬обикновена, мъжка смелост" (I, 86).

Тия два стиха съставят, според Пиоб, една „стена” (вж. бр. 10/41 г. на „Ж.3.").

След смъртта на Лудвик XVI и тая на Мария Антоанета, казва коментаторът, веригата изхожда от стиха, който характеризира годините 1793 и 1794.

„Ужас и шум, атака на границата" („Предсказания", 29).

„Ужас" тук се превежда на латински според Пиоб с „terror", това е епохата на терора, пълна с писъци, когато първата коалиция атакува границите.

Веригата, продължава коментаторът, съставена от широки бримки, показва веднага това, което ще следва:

„Грабливата птичка идва да се представи на небето" (I, 24), т.е., че Орелът трябва да се трасира в пространството на кръга (вж. кн. 2/42 г. на „Ж.3."), дето ще бъдат означени констелациите. Тогава детерминациите, чрез визиране с теодолита, дават:

1. Един император ще се роди близко до Италия и пр. (I, 60).

Корсика, според Пиоб, поради своето географско положение се намира вън от геометричната конструкция, която се прилага за континентална Франция (вж. фиг. 1. в бр. 2/42 г. на „Ж.3."), но също вън и от италианската конструкция; тя е включена в един средиземноморски кръг, който на юг достига тангенциално конструкцията на Северна Африка.

Не е безинтересно и обстоятелството, че Нострадамус в същия куплет говори за „император, който ще струва твърде скъпо на империята" и то по едно време, когато Франция беше кралство и, следователно, не можеше и да се мисли за „императори".

2). „От морския и плащащ (tributaire) град" (VII, 13). Тук tributaire има повече геометричен, отколкото политически смисъл, казва коментаторът. Аячио, родният град на Наполеон, се намира в споменатия средиземноморски кръг чрез разделяне (tributum) на сферата.

3). Който ще има толкова почести и ласкателства (VI, 83).

4). Ще бъде избрана (От съдбата) лисица (хитър дипломат), която не говори много (VIII, 41).

5). Ще се занимава главно с разпространяване на олово (IV, 88).

6). Ще пие вода от Дунава и от Рейн (V, 68).

7). Голяма хекатомба, триумф, праздненства (II, 16).

Това е един стих, който резюмира историята на първата империя.

8). После ще бъде съвсем изгонен от Галия (IV, 12).

9). ... Bellerophon, mourir (VIII, 13) — една трета от стиха, която с две думи отбелязва заточението върху английския параход Bellerophon след поражението при Ватерлоо и после смъртта: това е, казва по-нататък Пиоб, което трябва да се изведе от правата, теглена в западната част на фиг. 1. (вж. кн. 2/42 г. „Ж.3."). Тая специална част на проблема ни води да намерим геометрично точката на качването върху парахода (остров Екс) и точката на заточението („Св. Елена*”); името на пара¬хода се извежда чрез вторични конструкции, трасирани около остро Екс като център. Нека оставим тия подробности за сега: ние ще видим, как се получават те автоматично, когато ще навлезнем в „междинните бримки на една верига” — това, което Нострадамус на¬рича „канава" на тъканта, върху която впрочем може да се бродира, според Нострадамус, почти до безкрайност, като се следват строго формулите.

Требва да се отбележи, пояснява Пиоб, че тоя 9 стих, крайна точка на Наполеоновата верига, тук е взет в неговата последна третина (вж. кн. 10/41 г. на „Ж.3."). Първата част на стиха е в действителност само указание за този, който маневрира; „Fera par Praytus" — но, ако човек не е запознат с начина, по който са дадени формулите, не може да го разбере.

Като куриоз и за да покаже, как процедира Нострадамус, коментаторът дава обяснение на тия думи. Те се превеждат на латински, казва Пиоб, по следния начин: „faciet par Prae TVS"; вижда се, преди всичко, че думата Praytus трябва да се раздели на две (за да има стихътъ 6 думи), и че правописът на Ргау трябва да се поправи; после, че френската дума раг не се превежда на латински с рег, а с раг, което значи еднакъв, най-после, че краят tus се пише с главни букви. Тия букви са съкращения: Т означава tetrastichon, т.е. четиристишие, V — римско 5, S — sequens или следващ. Касае се, сле¬дователно, да се вземе същият стих в следващото пето четиристишие (предлогът ргае означава „на напред", следова¬телно, в директен смисъл).

Стихът, означен по тоя начин, гласи:

„Тъй като трите лилии ще му направят такава пауза" (VIII, 18).

Прочее, след Наполеон ще има три лилии (представители на монархическия символ — лилията) — Лудвик XVIII, Карл X и Луи Филип — и, следователно, третата лилия ще определи на Наполеона „почивката" (requiem) (това, което един начеващ латинист във Франция би превел с pause, т.е. пауза, но което означава онова, което на литургичен език се казва „вечен покой"). Това е връщането на праха на Наполеон в „Дома на инвалидите” по времето на Луи Филип.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube