Д-р Ел. Р. К.

НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ

"И в който град влезете и ви приемат... изцелявайте болните и казвайте: Наближило е царството Божие”.

Лука 10; 8, 9.

"Наближило е царството Божие", ето едно магическо изречение, което от две хиляди години насам е четено и изречено хиляди и хиляди пъти и което може да се каже всеки миг, всеки час и всеки ден, без да изгуби значението си, без да изгуби свежестта и въздействието си. Затуй това изречение, изказано първом от устата на Христа, е магическо. То всякога буди трепет и мисъл в човека. Че царството Божие, това е най-великото постижение, най-големият копнеж на всяка душа, на цялото човечество! – Да ти се каже в днешните времена: "Наближило е царството Божие", наистина, човек би останал изумен и би трепнал.

Разбира се, културният човек не трябва да взима нещата на вяра. Христос, наистина, е казал: Наближило е царството Божие, но в Неговото Слово тази мисъл, този позив към човека и човечеството на всички дни не е нещо изолирано и неразяснено. Трябва човек да се порови из Евангелието, па ако щете из цялата Библия, за да намери дълбоката връзка и смисъла на тия думи на най-великия мислител, който се е раждал някога на земята.

В 17 глава пак от евангелието на Лука, намираме следния отговор по въпроса за царството Божие: "Попитан от фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им Исус и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане; нито ще ви рекат: Ето тука е, или: Ето там. Защото царството Божие вътре във вас е" (20, 21).

С този отговор Христос разрешава основно въпроса за царството Божие. Той казва, че не е никъде, но само вътре в човека. Ето по този начин, с това разрешение, че царството Божие е вътре в човека, става ясна мисълта, че постижението на царството Божие е възможно всякога и навсякъде, защото "царството Божие" е вътре в самия човек. '

В 22 ст. от същата глава Христос казва: "Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина Человечески". А нам е ясно, че "дните на Сина Человечески" са дните на самото царство Божие. Това съпоставяне хвърля интересна светлина върху други думи на Христа, които ще разгледаме по-долу.

При един друг случай Христос казва пак по повод царството Божие: "Истина ви казвам, който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него; защото на таквиз е царството Божие". (Лука 18; 16, 17). с тия думи великият Назарянин дава едно друго разрешение на въпроса за царството Божие. Той взима детския образ като жив символ на невинност и чистота и с това ни казва: Ако вложите вътре във вас чистотата и невинността, както децата са чисти и далеч от световната поквара, вие ще имате царството Божие във вас и в света.

Разбира се, чистотата и невинността са нещо твърде далечно и неразбираемо за съвременния човек, потънал до гуша в тиня и нищета. Но ако днешният Homo sapiens (разумен човек) понечи да се откаже в себе си от всичко излишно, сигурно ще почувствува, що е чистота и, ако някога рече да мисли само добро за себе си и за другите, ще има една представа, що е невинност; тогава ще може да прозре в този свят на нашите въжделения, що се нарича царство Божие. И думите на Христа ще бъдат за него живот.

Все във връзка с темата за царството Божие, в същата 18 глава от Лука Христос се обръща към своите ученици: "Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези, които имат богатство! Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, отколкото богат да влезе в царството Божие (24, 25). Истина ви казвам, че няма никой, който да е оставил къща, родители или братя, жена или чада заради царството Божие и не получи живот вечен" (29, 30).

Тежки са думите на тия стихове за всички земни люде. Тежки са, защото те въстават против всичко онова, на което ние градим своя живот тук на земята – богатство, дом, близки. Трябва да имаме жива вяра в Исуса, Който ни казва, че добиването на вечния живот и царството Божие е по-ценно нещо от всичко, което имаме тук на земята.

Богатство, дом и близки, когато ние считаме, че те седят по-горе от всичко, са камъка на препъването в нашия живот. При този случай Христос казва: "Едно ти не достига. Раздай всичко, ела и ме последвай". Заради нашата неподготвеност да служим на висшия идеал, който ни води към царството Божие, Христос се обръща към Ерусалимските деви: "Недейте плака за мене, дъщери Ерусалимски, но за вас си и за чадата ваши плачете" (Лука 23; 28).

И пак казва Христос: "Уподоби се още царството небесно на десет девици, които взеха светилниците си и излязоха да посрещнат младоженеца. от тях пет бяха разумни, а пет безумни. Безумните не вляха в светилниците си масло. Разумните, обаче, напълниха светилниците си с масло. И докато чакаха младоженеца, всички задрямаха. Посред нощ настана вик: Младоженецът иде, излезте да го посрещнете! Тогаз се раздигнаха всички разумни девици и запалиха светилниците си. Неразумните помолиха разумните да им дадат от тяхното масло, за да не угаснат светилниците им. Разумните отговориха : да не би да не стигне и за нас и за вас, затова идете и купете. И когато те излязоха да купят масло, дойде младоженецът; тогава готовите влязоха с него на сватбата и затвориха се вратите. После идват и другите девици и се молят: Господи, Господи, отвори ни: А Той отвръща: Истина ви казвам – не ви познавам. И тъй, бъдете будни, защото не знаете деня и часа, в който Син Человечески ще дойде" (Мат. 25; 1—13).

След тази знаменателна притча за десетте девици, Христос разказва притчата за талантите и казва, че Син Человечески ще дойде неочаквано и ще подири сметка от слугите, на които е раздал талантите. И по-нататък казва: "Гладен бях и дадохте ми да ям; жаден бях и напоихте ме, странник бях и ме приехте, гол бях – облякохте ме, болен бях – посетихте ме, в тъмница бях и дойдохте при мен". С тия думи, както сам Христос казва, Той има предвид стореното не лично спрямо Него, но "спрямо едного от тези мои най-малки братя".

В тия чудно хубави и дълбоки притчи Христос изнася няколко положения – индивидуални и социални, които са необходими, за да се стигне до деня на Сина Человечески, което е самото царство Божие. Вътрешната готовност за посрещане на .Младоженеца", изразена в петте деви с пълни светилници, които според Учителя символизират петата, бяла раса, се поставя в пълна хармония със социалната готовност да се служи на Вечния – "гладен бях и нахранихте ме”... който е проявен във всяка жива твар – "едного от тия малките".

Ние видяхме досега всичките онези белези, които ни разкриват основните Христови идеи за царството Божие и неговото постижение. Те са предимно в едно индивидуално духовно извисяване до този съвършен стадий на човешкото развитие, който е означен в евангелието като "дните на Сина Человечески" и "царство Божие". Това духовно състояние е творческо и за него няма време и място. То може да се постигне всякога и навсякъде. Затова Христос казва: "Ето, царството Божие вътре във вас е".

В евангелието, обаче, има и известни указания от друг род, чисто външни, земни, обществени за времето, когато ще дойдат дните на Сина Человечески, за времето, когато е наближило царството Божие. Безспорно, макар че мнозина считат тези времена посочени в евангелието като точно определени и фиксирани в историческото развитие на човечеството, ние сме склонни да мислим, че тези указания могат да се приложат за всички времена. Защото евангелското слово е творческо. То гледа на човека и на човечеството в тяхното развитие. Пред тях възможностите за достигане царството Божие се поставят всеки ден, всеки изминат час, всяка измината година. Тези възможности съществуват и днес като една от многото възможности в историческия и обществен път на човека. А царството Божие грабва да дойде първо във всеки отделен човек, за да дойде после, всред цялото човечество.

В 24 гл. на Матея Христос дава точни указания за времената, които предшествуват идването на царството Божие и казва още: "Като мълния, която прорязва небето от изток и се вижда до запад, така ще бъде идването на Сина Человечески. Който претърпи до край, ще бъде спасен. И ще се проповядва евангелието навсякъде. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески.

Вземете пример от смоковницата: когато клоните ù станат меки и покарват листа, тогава знаете, че е близо лятото. Така и вие, когато видите всичко това, знайте, че царството Божие е близо, при вратата" (из Мат. 24 гл.).

Указанията, които дава Христос за времето и условията, които предшествуват идването на Сина Человечески, са ясни и точни. Те са времена, когато най-долното ще се качи на най-горно място, на най-свято място. И според Христа това всичко трябва да стане. На съвременен език, – ние използуваме думите на Учителя, – можем да обясним горните мисли: старият порядък, който е идолопоклонски (днес светът е пълен с божества – пари, удоволствия, и пр. и пр.), трябва да се разруши, за да дойде царството на Сина Человечески. Тогава ще паднат всякакви вериги, ще дойде свободата.

— Ние желаем да схванем Христовата мисъл в нейния творчески динамизъм. "Търсете, казва Той, първом царството Божие, и всичко останало ще ви се приложи" (Лука 12; 31). Дали трябва да се занимаваме с въпроса – ще дойде ли някога царството Божие на земята между человеците? На този въпрос трябва да отговорим с думите на Христа и на всички велики Учители на човечеството – Царството Божие ще дойде на земята. Пък и това е въжделението на всеки човек тук долу. Същественото и динамичното, обаче, е, как ще дойде това царство Божие? – Христос, Който решава всички въпроси честно, след като дава разни психични, индивидуални и обществени указания за тия времена и място казва: Не се лъжете! Ето, царството Божие вътре във вас е! – Това е пътят.

Няма по-верен път от този. В него се крие световната динамика и творчество. Царството Божие трябва да дойде първом вътре във всеки човек, за да дойде и между всички човеци на земята.

"Наближило е царството Божие.

— Ето царството Божие вътре във вас е!"

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube