П. М-в

МИНАЛАТА СВЕТОВНА ВОЙНА СПОРЕД НОСТРАДАМУС

Символът на републиката, който се трасира, казва Пиоб, представлява буквите Р. F. (République Francaise), отделени от ликторския сноп. Но той се ражда през 1870 г. и следователно, е наклонен върху картата на Франция; по такъв начин, за да се представят върху фигурата разните положения на ликторския сноп според кръга на времето, бяхме принудени да трасираме стрелите, върховете на които показват посоката на тоя ликторски сноп. Това дава фиг. 1.

фиг. 1.

През 1906 г. символът се представя изправен върху картата и неговата ос съвпада с меридиана на Париж (както показва една стрелка във фиг. 1.). Това е моментът, когато политическата агитация е сведена до минимум: републиканските идеи са вече общоприети в страната – поне по принцип – и Франция се радва на пълно благоденствие. За да се проучи с полза световната война (от 1914 г.), продължава коментаторът, трябва да се вземе пред вид не само Франция, а цяла Европа. От договора в Cateau Cambrésis, казва коментаторът, до тоя от Версай – от 1559 г. до 1914 г. и от Хенрих II до Поанкаре и Клемансо – цялата история е свързана; може смело да се каже, че вторият факт е последица на първия и че цялата френска външна политика от 1559 г. насам бе диктувана от тоя нещастен договор, който Хенрих II беше принуден да подпише.

Останалото се вмъква като разновидности, които произвеждат прилива и отлива в историята на един народ.

Но всичкият ù животрептящ интерес може да се схване, само ако европейската проблема се разгледа съгласно конструкциите на геометричната система на Нострадамус. Това би ни накарало да излезем от рамките на това първо проучване и трябва да се направи, само след като бъдат взети пред вид и съседните на Франция народи. Испания (подписала договора от Cateau Cambrésis), Германия (с еволюцията на Хохенцолерните), Австрия (която от първостепенна сила в Централна Европа се вижда напълно унищожена от голямата война), Англия, (чието особено географско положение я прави заинтересована наблюдателка на европейската политика) – това са непосредствените фактори, които въздействуват върху Франция.

Нека не забравяме, казва по-нататък Пиоб, че ако Франция бе въвлечена в голямата война през 1914 г., то бе като последица от убийството на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд от един сърбин в Сараево (Босна) Франция нямаше нищо общо със смъртта, нито с убиеца, нито дори с местото на атентата. Наистина, човек не може да разбере, как след тоя факт работите са се заплели до степен да ни доведат до общата мобилизация от 2. август 1914 год., ако не познава историята на Европа. Също така не може да се схване целият детерминизъм, чиято резултантна е тая война, ако не се проучат разните конструкции на европейските народи, построени съгласно системата на Нострадамус. Трябва, следователно, да се проучи всека от тия конструкции по отделно и едва най-после да се вземе предвид тяхната комбинирана и взаимна игра, Пиоб се вижда още принуден да отложи изложението на тия трудове за по-късно.

Но нека вземем, казва коментаторът, само резултантната: през 1914 г. Франция е застрашена откъм изток, от страната, където стрелката в североизточния сектор на "Гроба на великия римлянин" (в. Ж.3., бр.10, 1941 г.) показва възможността за нахлуване. Символът RF, държейки се като живо същество, ще реагира по необходимост срещу атаките, и неговата реакция ще бъде ефикасна или неефикасна според положението, което той вземе в момента на нападението. Прочее, по силата на движението, което го тегли във времето, оста на тоя символ – ликторският сноп – е склонна към съпротива. През 1914 г. – както е посочено пунктирано във фиг. 1 – тоя ликторски сноп не е още напълно разположен по начин да може да се противопостави: той излага до известна степен фланга, и нападателят може да се плъзне паралелно на него. Това е както несполучливото париране при един дуел поради лошо положение на фехтовача, което има за резултат да избегне удара в гърдите, но позволява на противника да плъзне своята сабя към дясно и да докосне ръката. Тъй като раната е дълбока, но не смъртоносна, требва да се прекъсне двубоят, за да може фехтовачът да се измести по такъв начин, че да се получи едно по-добро положение – и това е отстъплението след битката при Марна.

Маршал Фош в своя прочут курс по стратегия сравнява две сражаващи се армии с двама дуеланти. Движенията на войските са схематично аналогични и двамата пълководци са всъщност дуеланти. Конструкциите на нострадамусовата система, като схематични, водят по необходимост до същото сравнение.

Обаче, колкото времето движи ликторския сноп, неговото положение за съпротива се подобрява. През 1918 г. той се противопоставя напълно на нахлуващите сили: неприятелят е отблъснат, и това е победата.

Ето сега и няколко текста върху същата тема:

1) О, жестоки Марс, колко ще бъдеш опасен (предсказ. 5). Пиоб тълкува тоя стих в смисъл, че требва да се вземе под внимание положението на планетата Марс през първите 6 месеца на 1914 г.

2) Плачове, писъци, оплаквания, виене, страхове (VI, 81).

3) За оплакване мъж, жена, невинна кръв, пролята по земята (IX, 52).

4) Безпокойството ще замести почивката (V, 69).

5) Ужасната война, която се подготвя на Запад (IX, 55).

Ето "стълбът", съставен от едно цяло четиристишие, съгласно съвета, даден в предсказание 18: "Да се намерят лодките".

6) Лодки и галери около седем кораба Ще дойде една смъртоносна война Шефът на Майпс ще получи удар

Две избягали, пет отведени на суша (VII, 26).

Има следователно, преди всичко 7 големи кораба, представляващи 7 главни нации: Франция, Англия, Русия, Германия, Австрия, Италия и Америка – после множество по-малки кораби (галери и лодки). От тия 7 нации само 2 се оттеглят, като не подписват мирния до-говор: Русия и Америка; но шефът на последната (шефът d`Amrs, като се възстанови инверсията на тая дума) получава удар, което прецизира болестта, която докара смъртта на президента Уилсон. Стиховете са символични, казва Пиоб, както тия на повечето от "стълбовете*, но ясни.

Тръгвайки от тоя "стълб" може да се развие цялата история на войната от 1914 г.

Но, от друга страна, веригата показва, че требва да се напра-вят разни конструкции върху картата "отвъд Хистер" (Дунава) за източния фронт и "отвъд Алпите" за италиански фронт.

7) После ще бъде превъзмогната поради нейното безредие (VI, 32).

8) Хитрият неприятел ще се върне смутен (VI, 99). Най-после, за да се изчисли моментът на мира, е казано:

9) Пет години ще трае, всичкото възстановено (шестостишие 3) – прочее, като се прибави 5+1914=1919 г., имаме датата, "когато всичко ще бъде поставено в ред" с окончателното подписване на мира.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube