S.

КОГАТО ДОЙДЕ ТЯ

Още вилнее зима, още бушуват бури по земята и снагата ù се огъва под напора на разразени стихии. Още над нея поглежда безразлично облачно сиво небе, а по него често прелитат с прокобен крясък големи черни птици. Зима по земята, зима и в сърцата!

Но близо е краят! Тук-там ледовете се пукат и тихо се чува под ледената кора да пее поток; над него е нямал власт зимният мраз. Но какво слушам и какво виждам още? Леко се залюляват върховете на високите дървета от първия повей на долетял южняк — предвестникът на дълго чаканата пролял. Буйно ще завее, ще развихри той криле и в една нощ ще отнесе далече в морето ледените късове, снежните преспи и лавините.

Топлият южен вятър ще дойде и в човешките сърца. Ще стопи той ледените късове на вековно безлюбие. Мътни потоци ще потекат и сърцата ще просветнат чисти и сияйни в зората на първия пролетен ден! Че в тия сърца ще слезе любовта да посее семена. Когато тя дойде, ще внесе в живота на земните люде кра¬сота и хармония. Да се къпят очите им в красота, да се радват душите на хармония. Животът ще се превърне в песен, когато дойде тя.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube