Д-р Ел. Р. К.

КАКВО ДА ПРАВИМ?

И народът го питаше: Какво да правим?...

ot>Лука 3; 10.

 

В своя безкраен път на лутане, на падане и ставане, човек неспирно се пита: какво да правя? — И при всеки отделен случай, той дава един или друг отговор; при всеки отделен случай, той дава едно или друго разрешение на този въпрос; или въобще, както е най-често, не,дава никакво разрешение на въпроса: какво да правим? Болшинството от хората, през всички исторически времена, не си задават никакъв въпрос. Те предпочитат да живият някак си. Те предпочитат да прекарат живота си без въпроси и без бреме — без никакви разрешения и затруднения. Многото мислене, казват те, е по-вредно, отколкото да живееш без въпроси и тревоги! Но ето, евангелието узакони този въпрос: какво да правим? От онова време, от като този въпрос е бил зададен на Христа, човечеството е бе¬лязано по особен начин и макар не всички хора, но някои, от време на време, си задават сериозно този въпрос — този най-важен въпрос на живота и идват до знаменателни просветления и откровения.

Безспорно, въпросът какво да правим, може да се зададе по най-различни поводи и поради различни неща. И този, който е сит и има всичко, може да си зададе въпроса: какво да правя, когато не знае въобще, как да използува многото си свободно време. Разбира се, от незнание и охолство, той ще използува времето си в разни ненужни неща, които могат да увредят на другите или пък ще търси развлечения и удоволствия. Естествено, и развлеченията и удоволствията си имат своето място в живота, но след упорен труд и творческа работа. Ала тук става въпрос, как да се използува свободното време, което внася скука, безделие и зло, или както казва Учителят: „свободното време, което разваля живота". Богатият, потънал в мате¬риални блага, търси да убие скуката или да си създаде повече приходи и богатства. Разбира се, с това той е само вреден за човечеството. Едно време богатите хора създаваха редица обществено полезни дела. Измежду тях излизаха меценати, поощряваха и подкрепяха хората на науката и изкуството, поощряваха благотворителността. И сега трябва да има такива, но те сигурно са твърде малко хора. Така, бога¬тият отговаря на въпроса: какво да правя, когато случайно си го зададе от скука, като се стреми да натрупа и си осигури още по-големи блага и удоволствия за себе си. към това разрешение на въпроса отива почти всеки човек, който мисли, че животът се състои в удовол¬ствия и трупане блага.

Наистина, малцина имат тази привилегия. Болшинството от хората се стремят не да натрупат блага, но да си изкарат скромно препитание. И понеже цялото им време е заето в мисълта за хляба, за насъщния, тям не остава време да си задават „излишния" въпрос — какво да правим? За тях той се подразбира от само себе си: да работим, за да се нахраним.

По какъв начин отговарят други категории хора на този въпрос на живота е излишно да се питаме. Хората от каквито про¬фесии да са, спадат в общи черти към тия две големи групи — бедни и богати. Богатите рядко си задават въпроса — какво да правим, а за бедните — той е излишен. Трябва, обаче, да надникнем в евангелието, за да разберем значението и смисъла на този въпрос, който народът зададе на Йоана, предтеча на Христа, предтеча на Учителя от всички векове.

При един случай, когато народът е отивал да се поучава при Йоана, сина Захариев, той говорел на народа с силата на пророк: „Пригответе пътя Господен, прави правете неговите пътеки. Всяко низко място ще се издигне и всяко възвишение ще се сниши и всички кривини ще се изправят и всяка плът ще види тогава спасението Божие. И близо е този ден. Затова сторете, прочее, плодове до¬стойни. Защото секирата вече лежи при корена на дърветата. И всяко дърво, което не прави добър плод, отсича се и се хвърля в огъня". — Тогава народът го запита: .Какво да правим?" — Йоан, разбира се, не даде никакъв философски отговор. Той не е дошъл да фило¬софствува, но да разрешава на дело въпросите на живота. Отговорът му е прост и ясен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма, и който няма, да не събира повече отколкото му трябва и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни".

Ала в евангелието има редица още отговори на този въпрос. Когато някой запитал Христа: „Какво да сторя, за да имам живот вечен?", Той му отговорил да опази законите. И когато момъкът му казал, че от детинство още опазил законите на Мойсей, тогава Христос му отговорил: „Ако искаш да бъдеш съвършен иди, продай имането си и раздай го на сиромасите, ела и ме последвай. Тогава ще имаш съкровище на небеса" (Мат. 19; 21). в евангелието не се скрива състоянието на човека, който е чул тези силни думи на Христа. „Като чу това, момъкът си отиде наскърбен, защото имаше имот много" (Мат. 19; 22). Затова на друго място Христос казва: „Недейте събира съкровища на земята, дето молец и ръжда ги разваля, и дето крадци го подкопават и крадат. Но събирайте си съкровище на небето. Защото където е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви" (Мат. 6; 19—21). И понеже е трудно натовареният човек да разбере и възприеме тия думи на Христа, затова Той казва: „Истина ви казвам, че митарите и блудниците предварят ви в царството Божие", (Мат. 21; 31).

Наистина, Христос противопоставя на материалните придобивки онези, които траят вечно — „съкровище на небеса", ала човекът на земята, който има представа само за тук долу, трудно може да разбере небесното. И понеже познава слабостите на човека, Той дава и друго разрешение на въпроса: какво да правим? Той обръща внимание на вътрешните морални сили на човека: „Във вас не ще така да бъде, но който иска да бъде големец между вас, нека бъде слуга вам, и който иска да бъде пръв, нека ви бъде раб Син Человечески не дойде да му послужат, но да послужи и да даде живота си откуп за мнозина" (Мат. 20; 26—28). И за да остави още една вечна морална максима в живота, Той отговаря на питането: „До колко пъти трябва да прощаваме?" Исус отговаря: „Не ти казвам до седем, но до седемдесет пъти по седем” (Мат. 18; 21, 22).

Измежду редица други има още два израза в евангелието, които имат пряка връзка с отговора на въпроса — що да правим? В Матея 10; 38 Христос изказва думите: „И който не вземе кръста си и ме последва, не е достоен за мене", А в същото евангелие, гл. 6; 33, е изказана най-великата мисъл, изказвана кога и да е през вековете, за същността на нашия живот и нашите дела. Христос казва: „Търсете първом царството Божие и правдата негова и всичко останало ще ви се приложи". Ето един от най-добрите и най-съществените отговори на въпроса: какво да правим?

Биха могли да се наведат още редица мисли от евангелието, които представят пряк или косвен отговор на въпроса, който ни занимава, но изнесените до тук са достатъчни да илюстрират схващането на самото евангелие по този въпрос. Нека поразгледаме бегло естеството на тия мисли. Йоан, на когото народът зададе въпро¬са, отговаря просто, ясно и не крайно. Той е предтеча, той говори за идването на месията, но сам той отказва да е такъв. Затова, може би, той не е краен. Той казва: „Който има две дрехи, да даде на тогова, който няма и не правете никому насилие, не оклеветявайте и бъдете доволни". Неговият отговор не е нищо друго освен едно морално предписание и добротворство. Без съмнение, това е началото на пътя. Без тези първи стъпки в пътя на широтата на сърцето, на Любовта не може да се върви напред и не може да се направи нещо по-голямо. Христос, обаче, не говори така. в словото Му личи силата, положителността и убедителността на Учител, който знае целия път, който владее методите и познава живота, що води към съвършенство. На подобен въпрос, какъвто бе зададен на Йоана-предтеча, поставен на Христа от момъка-богаташ, който за¬питва, какво да прави, за да има живот вечен, Той отговаря също така просто и ясно, но властно. Казва му: „Опази законите, а след това, ако искаш да бъдеш съвършен, раздай имането си на сирома¬сите, ела и ме последвай". Ето разликата между Христа и пророците- — в случая пророкът Йоан. Христос знае пътя към съвършенство, затова казва направо и рязко това, което води към него. Ясно е, човек трябва да бъде на земята без материално бреме, сиреч да не бъдат материалните блага същината на неговия живот.

Ала за нас, хората на земята, не е ли това невъзможно — да раздадем всичко? Но Христос едва ли е искал невъзможни неща. За този, който търси царството Божие, за този, който иска да бъде съвършен, това е пътя. И не е страшно да раздаде човек всичко, щом Христос казва, че който търси първом царството Божие, всичко друго ще му се приложи. Ето, въпросът става въпрос на жива в-вра в Божественото. Такава вяра имат, без съмнение, малцина. Бихме ка¬зали, само тия, които са съвършени, не дори още тези, които търсят царството Божие, сиреч съвършенството.

Но Христос знае докле е стигнал човек и знае, че не е съвършен какъв практически смисъл могат да имат думите му? Че човек не трябва да трупа богатства, които не му трябват и че трябва от сърце да помага на ближните, които са в нужда е ясно като бял ден, а възможно за всеки разумен човек с добра воля. Да раздадеш, обаче, всичко земно — имането, което имаш, е наглед не всякога разумно и полезно за другите, а съще¬временно непрактично. Такива хора биват считани за луди. Желаем да мислим, че другаде е смисълът на тия Христови думи. Едно подобно дело — да раздадеш всичко, е свързано с една дълбока вътрешна психична подготовка. Човек трябва да го извърши с пълно съзнание, с радост, смисъл и доволство. Само тогава няма да му тежи нищо и ще види значението на това „олекване". Дали е целе¬съобразно, при дадени условия, да стори човек това или когато съдбата му го наложи? За вътрешно подготвения въпросът е ясен, той може всякога да се освободи от това, което е земно богатство, което е начало на толкова зло на земята. И за да не бъдат хората неразумни, когато не са подготвени, Христос нарочно казва: „А който иска да бъде съвършен"... Тази дума „съвършен" говори за вътрешната подготвеност. Такъв човек не е свързан с земните богатства, които раждат социална неправда. Той може с радост да я оправи всякога. Той има по-голямо богатство — връзката с живия Бог.

Какво трябва да правим? — Ние няма да се спираме в дълъг анализа на останалите мисли, които дадохме от евангелието. Те са ясни по само себе си. Те стават още поясни, когато схванем пътя. А той е — да работим съзнателно в своя живот, във всеки миг и случай на деня, да постигнем тази вътрешна подготвеност, която ни прави неуязвими при най-тежката загуба на земята — да останем сами и голи — такива, каквито сме се родили от утробата на майка си. В тази вътрешна подготвеност е отговора на въпроса: какво да правим? който може да си зададем при всеки един случай в нашия живот.

Затова е казано: „Ако искаш да бъдеш съвършен ..."

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube