Е.

И НЕ ВЪВЕДИ НАС В ИЗКУШЕНИЕ

В своята всекидневна молитва, ние често повтаряме този знаменит стих: „И не въведи нас в изкушение". Ние го повтаряме най-често механически, ей тъй, защото от деца са ни научили да казваме Господната молитва. Макар често да са ни наставлявали да не се съблазняваме от това или онова и следователно, да не изпадаме в изкушение, все пак нашата детска чувствителност едва ли би могла да разбере думите на този стих. Явно, те не са казани за деца; те не са казани за тия, които са символ на невинност и чистота. Чистият и невинният не изпадат в изкушение. Тях няма кой да изкуси, те не се съблазняват от нищо. Защото те живеят по благодат божия, те пият от чистото „словесно мляко", както казва апостолът. Затова великият Назарянин е казал, че само чистите по сърце ще видят Бога. как могат тия, които са пред лицето на Бога да бъдат изкушавани и съблазнявани? Това е невъзможно. „В Бога човек изкушаем не бива!"

Исус, най-големият сърцеведец през всичките времена, е знаел какво говори и кому що препоръчва. Когато Той е дал този стих от своята вечна молитва, Той е имал предвид не децата — фактически, само те я казват, а възрастните отдавна са престанали да се занимават с тия „суеверия и изостанали назад работи". Той, Христос, е имал предвид тъкмо съвестта на такива възрастни, на тия човеци, които случайно попаднат до живите слова на „Отче наш". Тия възрастни човеци, които са тънали в грях, които са живели само за себе си, които са живели в злоба и мъст, които не знаят що е да прощаваш и които всякога могат да изпаднат във всевъзможни изкушения, за тия човеци Христос е турил в редовете на молитвата този дивен, мъдър стих. За този, който мисли, този стих не може да мине незабелязано, не може да не раздвижи известни струни на неговата съвест. Да кажеш, да искаш от Бога да те не въвежда в изкушение и да те избави от лукаваго, е необходима дълбока мисъл и чиста съвест. Защото избавянето от лукаваго далеч не значи да се избавим от злото, което е в другите, но преди всичко от злото, което ние сами можем да сторим или да му дадем път да се прояви чрез нас.

Да се избавим от злото в нас, ето въпросът? — Кой може да се избави от злото в себе си, когато всички тънат в него? То е епидемична зараза. как ще премахнеш злобата, омразата и ненавистта, когато всички те са пуснали дълбок корен всред човешкия род? Явно, по външен, механичен начин това е невъзможно. Ето вече две хиляди години, от когато е даден този дълбок стих на човечеството и то никак не е престанало да живее в същата злоба и мъст, както са живели и първите човеци, наследниците на приматите. Защо тогава Христос, най-мъдрият от рода човешки, ни учи да се молим постоянно да не ни въвежда Господ в изкушение и да ни избави от лукаваго, щом практически това е невъзможно? — Разбира се, Христос ни най-малко не ще е мислил, че това е невъзможно. Той, който освети Любовта в живота; Той, за когото истинското съвършенство е в живот на Любов, Той знае, че както може да се реализира Любовта между хората, така е възможно да изчезне и злото. В същност злото няма защо да изчезва. В смисъла на Учителя, то трябва само да се трансформира. Това са сили, които трябва да се насочат правилно, в една възходяща, творческа насока. Силите на злото могат да се превърнат в сили на доброто и съграждането. Учителите на човечеството са давали и дават много живи методи и примери за това. В края на краищата всичко зависи от добрата воля на самия човек. Когато съзнанието на всеки човек се пробуди и види резултатите на злото, проявено чрез омраза, злоба, ненавист, завист и пр., в него, без съмнение, ще се събуди волята за добро. Поддържана, тази воля ще се стигне до съвършенство. Така, първото условие за да изпълним думите на стиха: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго", е да се пробуди поотделно във всеки човек съзнанието, заедно с което волята за добро. Второто условие е да поддържаме тази воля.

Може да се каже, че съзнание и воля за добро в днешния културен човек, който е изпитал и изпитва непрестанно бича на злото, не липсват. Ако има нещо, което да липсва, то е достатъчно разум за поддържане на тази воля за добро. Тука ние виждаме голямата роля на всички ръководни лица всред всеки народ по лицето на земята. Тия, които стоят начело, трябва да впрегнат всички средства на културния живот — образование и възпитание, да събудят и поддържат в хората волята за добро. Така те ще улеснят работата на Христа, която е почнал преди две хиляди години като е из-казал горния стих. А да съдействаме на Христа, значи да привлечем благословението на Бога върху себе си и цялото човечество. И защо да не съдействаме на Христа за премахване на злото от себе си и от целия останал свят? Не е ли достатъчно това, което сме изпитали и изживели досега, за да ни се втръсне злото! — То е индивидуално и обществено, вътрешно и външно, навсякъде то носи разрушения и всява смърт. Трябва ли още да служим на злото! Сега, великият Назарянин ни призовава да произнесем и изпълним думите на неговата молитва: „И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго".

„Не ни въвеждай в изкушение", значи да престанем да вярваме на методите на злото, да не се съблазняваме от това, че на злото трябва да отговаряме със зло, да престанем да мислим, че злото може да увреди на нашите души. Те са божественото в нас. Душата е самото наше вечно „Аз". То е недосегаемо за злото.

„Но избави ни от лукаваго". — Избави ни от ония криви мисли, които ни заставят да гледаме на ближния си като на враг, като на звяр. Научи ни да поставяме божественото единство между всички същества на земята и на небето. Научи ни да съградим и проявим истинските отношения на душата всред нашите подобни, през всичките дни на нашия живот. Да дойдем до това съзнание и да го поддържаме и злото ще се превърне в добро.

На едно място Учителят дава следната положителна трансформация на Христовия стих: не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго. Той казва: „Дай ни разум да виждаме грешките си, да ги изправяме и да не причиняваме на другите зло. Дай ни Мъдрост и знание да не се оплетем в злото. Дай ни Любовта да не изпаднем в изкушение". Ние не виждаме по велико разяснение на Христовия стих. Разумът, това е пробуденото съзнание, мислещият човек, който вижда злото в себе си — своите грешки и не ги допуща да се разпространяват, да се разширят навсякъде. Той ги изправя. Той ограничава покварата още в нейния зародиш — вътре в себе си. Това е колкото индивидуално толкова и обществено вярно. В общественото цяло, трябва да се премахне злото още от главата. Така, всяка обществена единица за себе си, без разлика. Тогава човечеството ще си подаде братски ръка.

Има и един велик ключ в самата молитва „Отче наш" за разбиране стиха — не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукаваго. Този ключ се крие в предходния стих: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници". Христос, сигурно знае, че ние не прощаваме на длъжниците си. Най-малко докато не ни изплатят всичко. А и след това ги държим винаги в съзнанието си, че сме им направили, Бог знае какво. Ала той ни дава този стих за да ни припомня постоянно това, което не сме направили, и което трябва да направим. „Да простим", това е може би най-великата дума, която ни разкрива смисъла и на стиха: не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго. Помислете, кой, който може да прости може да се съблазни от злото? Който може да прощава, от душа и сърце, злото в него не живее и той е избавен от злото во век.

Христос нарочно е турил прощението преди избавлението от злото, защото знае, че не може човек да се избави от злото, докато в сърцето му живее адът на злобата. Само когато прости, човек освобождава сърцето и ума си от всяко зло и дава място в себе си на Любовта и Разума. А в Разума и Любовта е основата на истинския живот на отделния човек и на всички народи и човечеството.

*

Ние дадохме в тези две кратки статии— опити (вж. сп. Ж. Зърно бр. 8 т.г. ) една малка част от нашите размишления върху по важните стихове от Господната молитва. Тия размишления, без съмнение, ползват преди всичко нас самите. Ние вярваме, обаче, че те биха ползували също и тия, които ги прочетат като събудят и в тях подобни мисли и ги призоват към живот на Любов и Разум. Ние заедно тогава ще се стремим във вътрешна хармония към изворите на вечното добро в живота — Любовта между всичко живо. В този смисъл ние ще съдействуваме на Христа за реализиране думите на Господната молитва в живота. Тя е не само молитва, тя е и най-великото пророчество, изказано по начин да го припомняме всеки ден, за да не го забравим. Тя е пророчество за идването на Царството Божие и правдата Негова и за изпълнение на волята Му на земята, както е горе на небето. Всички пробудени души през всички векове са разбирали това пророчество, скрито в Господната молитва. А сега е крайно време, когато това пророчество трябва да се изпълни — чрез разумната воля на всеки човек поотделно и на народите в общност. Това пророчество се състои от две части — да реализираме в живота Царството Божие и изпълним Неговата воля и по пътя на прощението да се освободим от злото. Само така ще дойде новият живот на земята и щастие за всички.

N.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube