П. М-в

ИСТОРИЯТА НА НАПОЛЕОН СПОРЕД НОСТРАДАМУС

Пиоб дава символа на Орела, вписан в петоъгълната рамка на кръга "Flordm patere" (виж "Ж. 3." кн. 1041 г.) без оглед на картата на Франция, и пояснява:

Орелът е съставен по следния начин: фигурата има за цел само да покаже геометричния аспект на символа на Орела. Такъв, какъвто е, той не е съгласуван нито във времето, нито в пространството. Ориентацията му във времето би го представила наклонен към парижкия меридиан (който разделя по една права, перпендикулярна на екватора, пространството, ограничено от кръга "Flordm patere ") Наистина, Орелът се формира през епохата на консулството – малко по малко от 1796 г., за да се установи след 1799 и 18. Брюмер.

Но въртенията на линиите и техните изменения, продължава коментаторът са крайно сложни. Те са предизвикани от едно тройно движение: това на кръга на епохите, което е функция на прецесията на равноденствените точки, това на кръга на годините, по силата на което се изминават 30° за 9 години (вж. "Ж. 3.", кн. 142 г.) и движението на кръга на годишния календар, което брои дните (и за което съвсем не съм държал сметка, за да опростя чертежите). Право казано, публиката не би могла да схване цялото истинско значение, освен чрез бързо налагане на последователните рисунки – т.е. чрез филм. Аз не се съмнявам, че ако би се реализирал тоя начин на проектиране на чертежите, той би дал изненадващи резултати. във всеки случай, числото на необходимите рисунки е твърде голямо.

За да се продължат разсъжденията, трябва, прочее, да се предположи, че символът на Орела е стабилизиран по меридиана на Франция: това е моментът, когато историята ще каже, че наполеоновият режим се е установил (вж. фиг. 1.).

И ето сега, какви са според Пиоб неговите детерминации:

Тая фигура дава едновременно цялата история на първата империя. Орелът простира своите криле но, западното крило няма какво да прави, като се простре върху Атлантическия океан: морето не може да се завоюва. Прочее, само източното крило ще очертае върху картата на Европа с радиус равен на дясната страна на "гроба" един кръг, северната граница на който ще бъде Северното море. Такова е бойното поле на Наполеон.

Когато императорът премине простора на тоя кръг, когато той ще се отправи към Русия, той ще се намери извън своето геометрично поле на действие и по необходимост в погрешното положение на едно същество, което пресилва своите собствени възможности. Той ще бъде, следователно, принуден да се върне в очертаните граници.

фиг. 1.

Когато, действувайки като суверен, той ще иска да установи своята империя в това пространство на разширение, той ще създаде една фигура, чиито център на тежестта не ще бъде на място. Действително, като остава в Париж столицата на тая империя, там ще бъде поставен и центърът на тежестта на фигурата и така той се оказва изместен на запад. За да се избегне падането, трябвало е тоя център на тежестта да се пренесе на изток, да се смени столицата: такъв е случаят с империята на Карл Велики, чиято столица бе Екс ла Шапел и която бе по-стабилна от тая на Наполеон. Както се вижда, конструкцията разкрива, че географската дължина на остров Елба (място на първото заточение на Наполеон) и на остров Св. Елена (място на второто му и последно заточение) са чувствително идентични по отношение на меридиана на Париж и че по такъв начин ъглите на падането (като се държи сметка за сферичната проекция и като се има пред вид, че "Св. Елена" се намира в южното полушарие) имат същата амплитуда.

Освен това, движението на символа принуждава Орела да подложи главата си по време на битката при Ватерлоо на заплахата на стрелата, която бележи пътя на нахлуванията. Тоя път се намира, както се спомена вече, в зоната АТ на фигурата Flordm patere (виж "Ж. 3." бр. 1041 г. и 142 г.)

Тогава Орелът е положително убит и тласнат от нахлуващата сила в морето!

При тия прости разсъждения, не трябва да се чудим, че Нострадамус може да напише своите изненадващи пророчества за Наполеон.

Последните, както и всички ония, които ще последват за контрола на разрешенията на проблема, казва по-нататък Пиоб, са написани на сравнително ясен език; повечето от стиховете не се нуждаят от превеждане и много от тях са били вече разчетени от коментаторите. Но, колкото се напредва във времето – колкото се приближаваме към бъдещето на 20 век, текстът става все повече и повече загадъчен. Тоя метод е постоянен у Нострадамус: това е един професорски маниер, за да застави ученика да превъзмогва все по-големи и по-големи трудности. Нещо друго: това показва още веднъж, че авторът не се е стремил да създаде един сбор от пророчества, а по-скоро да изложи своята система, според която трябва да се разгадават пророчествата.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube