ИДЕ В СВЕТА

Три неща има, на които можем да обосновем нашия живот и на които можем да разчитаме. Те са твърдостта, течността и светлината. Под твърдост ние разбираме доброто, което не се изменя. Под течност разбираме това, което не прави пакост, наричаме го още справедливост, благост. Това, което осветява и дава смисъл, е разумността. И така разумността е светлината, справедливостта или благостта е течното, а доброто е твърдостта, основата. Човек, който не е добър, няма основа. Хората градят върху твърдите неща. Съграденото върху твърдото устоява, всяко нещо, което не е съградено върху твърдото – доброто, се разсипва. Живот, който не е съграден върху благостта, изсъхва. Живот, който не е съграден върху светлината, остава в тъмнина. Трябва да пазим светлината, силата на ума си, понеже светът е още в строеж, съгражда се. Казано е: Ново небе и нова земя се гради.

Иде в света доброто. То е единствената основа, върху която може да изградим нашия живот. Всеки трябва да отвори пътя за доброто, понеже то е твърдо. Ако не му отворим път, то ще ни премаже. Доброто ще ни научи да бъдем твърди. Човек трябва да бъде твърд, да не изменя на своите убеждения. Твърдият човек е постоянен в любовта, постоянен в справедливостта и постоянен в разумността. Твърдостта е основата, върху която почиват течните неща. И в природата върху твърдите неща текат течните. Течното отива навсякъде. Светлината и тя отива навсякъде. Светлината е качество на нашия ум. Без светлина знание не може да имаме. Без светлина и радостта не може да дойде в душата ни. Като видим светлината, да се радваме, понеже благата идат чрез нея. Като видим водата, да се радваме, че в света има справедливост, благост. Като видим твърдите неща, да знаем , че те са основата. Когато се говори за вечната канара, от която човек е отсечен, се разбира тази идея за твърдостта. Светлината е необходима за нашето растене. Течното това е вътрешната мекота, без която не може да има справедливост, благост. Едно от качествата на справедливостта е милосърдието. Ние нямаме право да лишаваме човека от неговите блага. Всеки да вземе своето. В мисълта си, в сърцето си, в постъпките си да не вземаме чуждото, да не отнемаме условията, които Природата дала на другите.

Някои хора се лъжат, като мислят, че могат да уповават на богатството, на парите. Няма по-изменчиво нещо от парите. В света може да уповаваме само на твърдия човек, който носи доброто. Твърдостта е нещо съзнателно. Твърдият човек съзнава, че се опира на известен принцип. Твърдостта подразбира Бога, единственото нещо, което остава неизменно. Единственото нещо, което остава неизменно, е твърдостта.

Може да кажем , че от всички народи в света, няма по-твърд от българина. Твърдостта е, която спасява българите. Българите не са милосърдни, но твърди. Нека като българи да изградим нашия живот върху твърдостта, която имаме. То е качество, добито в далечното минало.

Иде в света любовта, която е твърда. Иде в света любовта която е вечна. Иде в света любовта, която носи светлина. Любовта, която иде по тия три пътища, ще пресъздаде човека така, както гъсеницата се превръща в пеперуда.

Като не даваме на разумността в нас да се прояви, ние имаме лошия живот, който става причина, да не можем да приемем благословенията, които светлината носи от слънцето. Ако не приложим доброто като основа, ако не приемем справедливостта като разпределително средство и ако не приложим разумността, ние не можем да се подигнем. Не приемем ли тия три принципа, ние ще приличаме на дресирани животни, ще имаме само външна култура.

Всички минали религии са основани на справедливостта и милосърдието, но хората станаха жестоки. Христос казва: "Аз съм виделината в света". Християнството не се схвана правилно. Християните започнаха да прилагат справедливостта, говориха за наказания в онзи свят, създадоха ада. Християнството не се занимава със съденето на хората, но да се създаде път да се въплътят напредналите души, да дойдат синовете Божии на земята. Всеки християнин да стане жилище на духа. Духът носи разумното в света.

Ние, съвременните хора уповаваме, повече на тялото, уповаваме повече на ума и на сърцето, отколкото на душата и на духа. Душата и духът са два принципа в нас. Бог се изявява напълно чрез душата и духа. Ако всеки от нас служи на душата и духа, между нас ще има единство, общение, ще слушаме гласа на Бога и ще изпълняваме волята Му. Ако изпълняваме волята Му, животът ни ще бъде различен от сегашния. Който изпълнява волята Му и на 90 години като е, ще бъде млад, свеж, ще има сили. За да бъде човек млад, зависи от светлината на ума му. Хората остаряват, защото пълнят ума си само с обикновени работи, за ядене, пиене, облекло. Колко вехти дрехи, шапки, обуща човек държи в ума си и умът представя куп от вехти неща. Не може да се намери истинският човек. Човек не държи в ума си нещо идейно и затова остарява.

За да запази човек бодростта на тялото, подвижността на сърцето си и светлината на ума, требва да положи за основа доброто,справедливостта като градивен, а разумността като ръководен принцип. Това са пътищата, по които идат благата в света. Когато добрите, справедливите и разумните хора се увеличават в даден народ, увеличават се и благата. Да бъдем добри, справедливи и разумни, значи да отворим пътя да дойде любовта. Тя само ще ни донесе благото, което всички очакваме.

* * *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube