Д. А-ва

ЗРЪНЦЕ

Ти за зрънцето не питай,

то в земята се прибра.

Свечери се, то утихна,

и си легна и заспа.


Не търси го вече вънка,

то премина в друг живот.

Ще го видиш чак на пролет,

тръгнало за златен плод.


Не буди го! С ангелите

разговаря, може би.

Може приказки да слуша то

за слънчевите дни.


Ти почакай да се съмне,

да просветне пролетта.

Ще го видиш да раздава

то усмивки в утринта.


Неговата росна младост

в лятото ще зацъфти

с пълна кошничка тогава

то пред теб ще се яви.


О, не питай ти за него,

то си легна и заспа.

Не буди го! Нека бъде

над съня му тишина!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube