ЗА ИСТИНАТА

Д-р Ел. Р. К.

Вековете говорят непрестанно и мълчат неуклонно върху въпроса за Истината – тази вечна спасителка на отделния човек, на обществата, на човечеството, тази носителка на смисъл, творчество и свобода. Всеки творчески импулс на човека, на човечеството става в името на Истината, тази неведома същност, това неразбираемо състояние на нещата. Всяко развитие, всеки напредък в живота се дължи на непрестанния стремеж на човека да намери Истината. Наука, изкуство, поезия, просвета и красота са рожба на творческия дух на човека в неговия път на търсене и приобщение с Истината. Морал и добродетел, любов към Бога и към другия, към ближния, имат смисъл само тогава, когато са огрети от слънцето на Истината и са извършени в нейната велика, безгранична свобода.

В историческото развитие на човека, религиозните учения са го насочвали винаги към Истината. За пробудения, културен, просветен човек е известно, че всяко религиозно учение в своите чисти основи, е разбулвало част от Истината – толкова, колкото е било необходимо на човечеството през даденото време, за да се пробуди, да стане по човечно и да върви напред в своето развитие. В случая, ние не трябва да мислим, че религиозните учения са давали само някакви философски определения за абсолютната Истина. Те по-скоро са разбулвали ония страни на Истината, които са имали многостранна проява и приложение в живота. И между редовете, в някои религиозни учения, па и направо в словото на тия учения, се установяват ония велики указания, които ни приобщават с Вечното, Първичното и Съвършеното в живота, в което е Истината.

Безспорно и науката, съвременната модерна религия на човечеството, установи и установява известна част от истината в живота, що се отнася до материалния свят, който ни заобикаля, както и до света на силите, скрит зад материалното. Една книжна стена дели днешната наука от големите религиозни учения на миналото. Само една книжна преграда има между истината, до която се е добрала науката днес и духовната Истина, която ни е разбулвала чистата религиозна мисъл през вековете. Утрешната наука, науката на идващите десетилетия, ще се занимава с разбулването не само на материалните и силови явления, но и на истините от по-висш разряд, на висшите духовни истини. И само тези истини са внасяли смисъл в живота, само те са давали на човека траен светоглед и творчески импулс.

Вековете говорят непрестанно за Истината, чрез всичко, което ни заобикаля, чрез всичко съществуващо в Природата – чрез света на минералите и скалите, чрез цветята и растенията, чрез животното царство и чрез самите нас, тази непозната гатанка – човекът. За Истината ни говорят вечно планините и реките, морето и небето, звездите и слънцето...

Вековете мълчат неуклонно за Истината, която е скрита зад всички видими и силови форми на битието. Те мълчат за Истината, която е скрита в нас – човеците на земята, която седи зад всяка проява на живот в цялата Природа, зад нямото вълшебство и красота на звездите. Затова още древните са казвали: .Познай себе си"...

На вратата на храма в Делфи, древните гърци, посветени в култа на Дионис, преминали през всичкото знание на всички времена до тях, са написали великата мъдрост, вярна и истинна през всички времена: „Познай себе си, за да познаеш Истината и Бога" в тази велика мъдрост, една от най-хубавите концепции, до които древните гърци са дошли, се подчертава хармоничното единство между Бога, човека и Истината. Разбулване тайната на най-малката космическа същност – човека, довежда до познанието на големите тайни – Истината и Бога. Тук големият въпрос за Истината е поставен от начало като основен духовен въпрос.

Херметизмът, дълбокото окултно учение на древния Египет, ни представя Истината по един особен символичен начин. в древните египетски школи, последно изпитание за ученика-посветен е представяла статуята на Богинята Изида, която е била забулена. Ученикът, добил всичкото знание и опитност на школата, минал през всички изпитания, добил чистотата, се явява пред статуята на Богинята Изида. Предстои му да дигне булото ù – последното изпитание. Под това було е образът на Богинята, вечната тайна, върховната Истина и Красота, която се разкрива само на посветените и съвършените. Ако ученикът е стигнал до съвършенство, като дигне булото, ще има една жива, реална представа за Истината и вечната Красота. Всеки ученик, обаче, който не е достигнал до висше посвещение, всеки смъртен, който дигне булото, остава покосен на место. Изводът, който може да се тегли от този символизъм на „забулената Изида" е, че според старата египетска мъдрост, Истината и Красотата са толкова съвършени, че обикновеният човек, обикновеният смъртен не може да има достъп до тях, не може да ги разбере.

В старата кабалистическа книга „Зохар" е предадена една крайно интересна и дълбока легенда за сътворението на света. Когато Всемогъщият решил да сътвори света, повикал по обратен ред двадесет и двете букви на древно еврейската азбука. Според кабалата всяка буква представя символ на една космическа сила, символ на даден атрибут на Бога. Всяка буква се е представила пред Вечния в дни по свой начин и със свое предложение за сътворение на света. Всички букви бидоха отпратени по своето предназначение. Едва на буквата „Бет" се е спрял Господ и с нея започнал творението си. Затова първите думи на Словото Божие започват с две „бета" – „Берешит бара" (в Началото създаде). Буквата „Алеф", първата буква не е предявила нищо пред Бога. Затова Благословеният ù казал: „О, Алеф, Алеф, Аз наистина си послужвам за с творението на света с буквата „Бет", но Аз няма да имам никакво единство, освен в тебе, ти ще бъдеш основата на всички изчисления и на всички дела в света и никой няма да намери единство, освен в буквата „Алеф". Ето защо, следващите две думи на Словото започват с буквите „Алеф” (Елохим Ет)[1]. И тъй, в буквата „Алеф”, Всевечният въплъти своето Единство, което се крие в същността на Неговото име, „Елохим". В действителност, според преданието на кабалата, светът е създаден и се крепи в единство от „Алефа", което ще рече от самия „Елохим", от Бога, едно друго от многото имена на Когото и името „Емет", което ще рече Истина.

Ясно е, за кабалата, Истината е равнозначна на Бога. Затова и старите библейски пророци и мъдреци считат Истината като начало на Божия закон. Най-добре изразено е това схващане у псалмопевеца. Той казва: „Законът Ти е Истина* (Пс. 119; 142 ст.). И по-нататък: „Всичките Твои заповеди са Истина" (с. Пс.; 151 ст.). в същия псалом намираме и най красивото определение на Истината: „Глава на Твоето Слово е Истината" (119; 160 ст.).

В пълна хармония с тия схващания на псалмопевеца, евангелистът Йоан, започва своето знаменито евангелие: „В начало бе Словото; и Словото бе у Бога; и Словото бе Бог" (1; 1). Да съпоставим: „Глава на Твоето слово е Истината", „Твоето Слово е Истина” (Йоан 17; 17) и „Словото бе Бог”, – значи: Бог е Истината!

В кабалистичен смисъл – „Ен Софа" (Непроявеният, Всевечният), в Него е Истината, защото „Глава на Словото (Бог – Проявеният Бог) е Истината", която стои над всяка външна проява.

Както в Стария завет, така и в Новия, в евангелието, няма много нещо писано нарочно върху Истината. Казано е малко, но най-същественото и то по начин, който се запечатва дълбоко в съзнанието. Мъдреците, пророците и великите Учители са считали за необходимо да говорят по най-съществения въпрос в живота – по въпроса за Истината, колкото се може по-малко. Те са давали само указания за нея, за нейната същност, макар че цялото им Слово не е било нищо друго, освен Слово на Истината. Интересно в това отношение е да се установи, че в дошлите до нас четири евангелия – на Матея, Марка, Лука и Йоана, само в евангелието на Йоана намираме няколко мисли изказани прямо по въпроса за Истината.

В един силно патетичен момент, когато Исус разкрива душата си пред своя Отец, предадени красиво, вещо и с голяма дълбочина от евангелиста Йоан в своята 17 глава, Той изказва една от най-великите мисли през всички времена върху Истината. В седемнадесетия стих от тази глава, Христос моли Бога и се изказва по въпроса за Истината. – Той не казва: дай им богатства, но „Освети ги чрез Твоята Истина, Твоето Слово е Истина”. Христос моли Бога да даде на тия, които са го последвали най-същественото – Словото, което е Истината. А който има Истината, той има живота. Сам Христос казва: „Аз съм пътят и истината и животът" (Йоан 14; 6), следователно, който има истината има всичко в живота.

При един друг случай, който ни е предаден пак само от евангелиста Йоан (8; 32), Христос ни изнася една от най-съществените страни и прояви на Истината. Той казва: „Истината ще ви направи свободни”. Тази мисъл ще остане класическа през всички времена. Чрез нея всеки ще може да мери дали живее в Истината – Истината дава свобода, съвършена свобода.

В един от най-драматичните моменти от историята на човечеството, който ни е предаден особено живо в евангелието на Йоан (18; 37, 38). В разговора между Пилат, римски губернатор на Палестина, и Христа, е засегнат отново въпроса за Истината. Ето как е предаден краят на този драматичен разговор: „А Пилат Му рече: И тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: Ти право казваш, че аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам истината. Всеки, който е от Истината слуша гласа ми (18; 37). Казва Му Пилат: Що е Истина?" (18; 38). По-нататък не следва никакъв отговор на този съдбовен въпрос на Пилата. Исус мълчи. Мълчи, може би, не затова, че не иска да отговори на въпроса що е Истина, но защото този въпрос е разрешен по само себе си в цялото Му учение, което е учение за Царството Божие, за делото на „Отца". Той мълчи, може би, още за това, че е отговорил предварително, преди Пилат да го е запитал, като му е казал: аз дойдох да свидетелствувам за истината, всеки който е от истината, слуша гласа ми". А и преди това е казал: .Твоето Слово е Истина" и „Аз съм пътят и Истината". Последните думи могат да се разберат само посредством други думи, изказани пак от Христа: „Никой не може да дойде при Сина, ако Отец не го е призвал и никой не може да отиде при Отца, освен чрез Сина". Тука е подчертано единството между Бога и Христа, чрез синовността. Затова Христос казва: „Аз съм Истината", което ще рече, че Той е Словото или единство със словото.

От тези кратки бележки върху Истината, които намираме само в евангелието на един от най-дълбоките ученици на Христа – Йоан, е все пак ясно, че и евангелието поставя Истината като Единство с Безграничния.

Ние хората на днешния свят, може би, не можем да бъдем задоволени – поради нашата голяма критичност – от отговора на древността и евангелието за Истината. Това, разбира се, е много естествено и право. Свикнали сме да възприемаме нещата само с нашити пет свтива. Ала съвременната наука също не е казала последната дума за Истината. Положителното, до което тя е дошла, представя само факти, а те са само отделни стъпки в безкрайния път към Истината. И за науката днес, Истината е идентично нещо с безкрайното и недостижимото. За пробудения, обаче, понятията безкрайно и недостижимо, са равнозначни с понятието Бог.

Най-великите творения на човешкия дух, приобщават в неразделно цяло Бога и Истината. с нашия малък мозък, ние не можем да разберем същността нито на Бога, нито на Истината. Ние, обаче, можем да се доберем до познанието на Бога, чрез вътрешно приобщение с Него, следователно с Истината.

Това динамично, вътрешно приобщение на всеки човек с неговия Създател, с Истината е най-необходимото днес за спасението на човека, за новия живот, който идва в света и за новия път, по който трябва да тръгне човечеството. Защото няма по-добър и по-съвършен път от Пътя на Истината.


[1]Целият първи стих на Словото гласи: „Берешит бара Елохим ет Ашамаим ве ет Аарец" (В Началото създаде Бог (Елохим) Небето и земята". Елохим се пише с "Алеф", но се произнася "е".

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube