ЗАТОВА ТЕ ПРИЗОВАХ

Ек. М-ва.

Колко е богата трапезата, на която си ни поканил Ти! Колко id безбройни даровете, с които Ти непрестанно утоляваш нашите нужди! Приеми благодарността на сърцето ни.

Към Тебе, Когото никой в света не е видял, Който оставаш в самота и живееш в дълбините на всяко същество, към Тебе простирам своите жадуващи ръце! Изпълни сърцето ми с милостта си, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Твоята Любов

Гледах птичките, как плахо се спускаха върху трохичките, които им бях хвърлила. С какъв страх погледът им се спираше върху мен. Аз се попитах: Повелителю мой, откъде това голямо недоверие в това малко сърце?

Потънах в срам. И през склопените ресни на очите, видях далеч през вековете опнатия лък и стрели в ръцете на човек, в моите ръце аз видях лъка и стрелите, насочени върху невинното сърце на пееща птичка! О, мое сърце!

Сега зная, кой прокуди птичките из моята градина, за да не мога да се радвам на веселите им песни – звънът от веригите на жестокостта.

Съкруши ги! Съкруши бедността на моето слабо сърце. Ето молбата ми към Тебе, о вечна милост! Нека под милувката на Твоята топлина узреят всичките ми желания и мисли, за да позная кроткото и безмълвно тайнство на Любовта.

Колко е богата трапезата, на която си ни поканил! Колко са безкрайни даровете с които утоляваш нашите нужди. Приемни благодарността на сърцето ни и го изпълни с бялата светлина, в която зреят плодовете на Любовта.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube