ЕЗИКЪТ НА ЛЮБОВТА

Говорът – това е външната страна на онова, което човек носи в себе си. в говора трябва да е вложен смисъл, който изразява посоката на движението на съществото, което говори.

В посланието към Коринтяните е казано: "Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка". Говоренето, което прилича на дрънкане, показва, че в него липсва разумност. Празните неща дрънкат. Пълните съдове са тихи и спокойни. Те не вдигат шум, защото имат съдържание. По-нататък се казва: "И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и гори да премествам, а любов нямам, нищо не съм".

Вярата, това е едно качество на хората, а знанието – качество на ангелите. Но и да притежавате всичката вяра на хората и всичкото знание на ангелите, а нямате любов, нищо не сте. Какво представлява човек без любов? Нищо! Той може да е много голям според мярката на земното величие, може да е внушителен и силен като предпотопния мамонт или могъщ като съвременните най-големи презокеански параходи, но ако няма любов, нищо не представлява. Къде е сега допотопният мамонт? Той е изчезнал от сцената на живота, останал е само един спомен за него, възстановен по разкопките на палеонтолозите.

И големият параход без горивото и без компаса нищо не представя. Докато гори в него нещо, докато се движат машините, той цепи океанските вълни, но спре ли у него тоя огън, прибират го в пристанището.

"И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам".

Нито тоя, който дава, нито тоя, който взема ще придобият нещо, ако даването и вземането е без любов. Какво се ползува сиромахът, който би получил вехтите дрехи на богатия? Ще получи ли нещо съществено за своя живот, ще стане ли безсмъртен? Дали ще получи нова дреха или стара, той пак ще умре. Ако един ден е щастлив, другия ден е нещастен. Ако един ден е здрав, на другия е болен, ако един ден е учен, на другия е невежа, ако се чувствува млад, после ще се почувствува стар Кое може да подмлади човека?

Само любовта. Любовта го прави безсмъртен, тя внася в човека всички възможности и е причина за всички постижения. Няма ли любов в себе си, човек нищо не може да направи. Той само ще премества нещата без цел и без смисъл. Ако е художник той само ще цапа върху платното, но не ще рисува. Ако е скулптор, от неговите творби нищо не излиза.

Защо хората днес са недоволни, защо се разочароват едни от други, защо казват, че светът е лош? Всичко това иде, понеже в света няма любов.

"Любовта дълготърпи" – се казва по-нататък в посланието. Търпението е основа на живота. Няма ли търпение, човек не може да свърши никаква работа. Единствено търпението дава необходимото спокойствие, потребно да понасяме всичко. Човекът на търпението не се засяга от външните условия на живота и природата. Засягаш ли се от страданията и смъртта, ти си още в тях. Бог не е поставил човека в смъртта, а в живота. Бог не е поставил човека в страданията, а в радостите. Смъртта и страданията са нещо външно. За да се проумее това, требва да имаме търпение – едно от най-великите качества на Бога.

"Любовта е благосклонна". И богатият, и сиромахът са излели от Бога. И ученият, и оня, когото считате за невежа, са излезли от Бога. Любовта не прави разлика между тях. Разликата е само външна. Любовта, която е благосклонна, знае, че сиромахът и невежият щом влязат в търпението – това чудно божествено качество – ще придобият и богатство, и знание.

"Любовта не завижда". Завистливият човек е сиромах. Той е лишен от музикалното чувство за хармония и затова е в състояние да влезе между двама души, които се обичат и да развали техните отношения. За да се освободи от завистта, човек трябва да работи върху себе си, да забогатее и да облагороди сърцето си. Човек, който има добри физически и духовни възможности, прилича на буйно, зелено и прекрасно развито дърво, което е расло на слънце, въздух и умерена влага. И човек, който е позволил да застане между него и Бога някой друг, живее в сянката на тоя друг, не черпи от божественото преизобилие и не може да бъде облечен в неговото великолепие.

И тъй, имате ли мъчнотии и страдания, да знаете, че между вас и Бога се е препречил някой друг и ви засенчва. За да се освободите от това състояние, непременно се покачете на едно стъпало по-горе. Опита ли се оня и тука да ви засенчва, качете се още по-горе. Така ще се качвате до като разрешите задачата. Оня, който ви обича, няма да иска да ви отнеме лъчите на Божественото слънце. Той ще застане настрана и двамата ще получите дарът на тая светлина.

"Знание ли е, ще изчезне" – казва тоя, който е писал посланието. Всяко знание, което е придобито и приложено без любов, ще изчезне. То не може да устои задълго, защото всяко нещо, което не е с любовта, е осъдено на смърт. Истинското знание се ражда и живее в любовта. То е безсмъртно, както е безсмъртна и човешката душа.

"Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мъдрувах, като младенец размишлявах. Откак станах мъж, напуснах, което е младенческо". Изразено с други думи, това значи: Откак почнах да мисля, напуснах временното.

Да напуснеш временното, то е все едно да напуснеш злото. Злото е отрова, която човек сам ще опита. Отровата, която си налял в чашата, сам трябва да изпиеш. Работи, издигай се, но не се занимавай с злото, нито в себе си, нито в другите. Занимаваш ли се с злото, ти го привличаш и му даваш голямо място. Има една тайна, която вие не знаете, затова минавайте и заминавайте край злото, без да се разправяте с него. Ако нещо в света заслужава да спре вашето внимание, то е доброто. Предназначението на човека е да работи, да учи и да приготви в себе си достойно място за любовта Питате, за какво са страданията? Дали са потребни? Аз ви питам: Потребни ли са ударите на скулптора? Ето, той е избрал един камък и почва да го удря с своя чук. Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество. Той е намислил да направи нещо от тоя камък. Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост. Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за човека. Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие.

"Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов. в какво ще се изрази любовта, която човек придобива? Преди всичко във светли мисли и благородни чувства. Имате ли ги, вие ще бъдете най-доволния човек в света. Душата на такъв човек ще грее като слънце; неговата светлина ще озарява околните.

Аз ви говоря за една любов, която оживява мъртвите, любов, която изключва всички противоречия и всички съмнения. Говоря ви за една любов в човешкия, в ангелския и в Божествения свят. Вие познавате само тия, които обичате, но не познавате тия, които ви обичат. Вие познавате баща си, майка си, братята и сестрите си, но не познавате ангелите, не познавате Бога, извора на най-голямата Любов,

Има една велика, необятна Любов, която не говори, а само се изявява. Тя е Любовта на Бога. Мислете, чувствувайте и постъпвайте добре. Тогава ще познаете голямата Божествена Любов.

* * *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube