ЕВОЛЮЦИЯТА НА ФРАНЦИЯ СЛЕД 1792 Г. СПОРЕД НОСТРАДАМУС

П. М-в

Види се за илюстрация на геометричния начин на тълкуване Пиоб разглежда историята на Франция след 1792 г., т.е. „годината, която ще се смята като обновление на века", както казва Нострадамус.

Коментаторът започва с някои теоретични положения, които ще си позволим да предадем в малко изменен ред.

Според Пиоб, хелиоцентрични движения предизвикват чрез разлагане на силите геоцентрични движения (съгласно изчисленията на Нютон) и комбинациите, които се получават, дават геометричните причини на конструкциите, отнасящи се до расите и народите (съгласно системата на Нострадамус).

Оттук произтичат закони – научни, закони, а не бележки, и тяхното приложение в частните случаи, като тоя на историята на един народ, дават геометричните причини на веригата специални факти на тоя народ.

Практиката с хронокосмографската система на Нострадамус е показала на коментатора, че играта на космичните сили в една определена точка на земното кълбо, създава една геометрична реалност, очертанието на която, трасирано съгласно визиранията на неговия теодолит, образуват един символ. С други думи, гербът може да бъде символ на една реалност.

Така че, символът на един град, нация, семейство или индивид се образува автоматически по силата на тяхната географска дължина и ширина и координатите на Земята в пространството.

Оттук следва, че геометричният символ, създаден в една дадена точка на Земята и в едно дадено време, подлежи на промени в течение на времето по силата на разни движения, които му променят линиите. Той може и да изчезне напълно, както може да изчезне един индивид, един град или една нация.

Фиг. 1. Гробът на великия римлянин

Проблемът за еволюцията на Франция след 1792 год., казва другаде коментаторът, се състои главно в геометричното трасиране на символите на Франция от стария режим до наши дни и във въртенето на последните в съгласие с времето.

Тия символи са:

1). Фригийската шапка. 2) Орелът 3) Лилията. 4) Орелът (наново). 5) Буквите R. F.

Требва да се отбележи, че символът на монархията – лилията, който беше изчезнал в началото на разглежданата епоха, се явява пак при реставрацията, а също и символът на първата империя – орелът – се връща при втората: тоя факт се дължи, пояснява Пиоб, на връщанията, отбелязани в кръга на „Floram patere": между буквите на тая „дума" се намират две R, поставени на разстояние 150° или 210° една от друга (според следваната посока). Тия връщания усложняват движенията и така докарват в живота на народите, градовете и индивидите периоди на реакции в хода на прогреса, намаление на благоденствието на градовете и физическа слабост и неуспех при индивидите.

Така че животът изглежда, като че ли е съставен от постоянни приливи и отливи, в които повърхностният наблюдател открива само несвързаност и случайности, когато всичко става с математическа правилност.

Дългата стабилност – напр. тая на стария режим, казва коментаторът, има своята геометрична причина в кръга на епохите, който е кръг на живота на човечеството. Конструкциите, които той създава, дават детерминациите на расите и народите: там се намира следователно историята на Европа (в Бялата раса) и чрез подделение – оста на Франция.

Фригийската шапка

В началото на поставената проблема, символът на стария режим – лилията – изчезва—и абсолютната монархия също. Фригийската шапка заема неговото място. Тя произлиза от въртенето на различни линии, които се стремят да установят една спирала около главния фокус на елипсата – Парижъ.

Фигурата заема следния вид:

Фиг. 2. Фригийската шапка, символ на френската република, обявена през 1792 год.

Фигурата Floram patere с вписания петоъгълник – гробът на великия римлянин – е сложена върху картата на Франция, достатъчно съгласувана по географска дължина и ширина. Главната ос на фигурата – ЕR – съвпада с меридиана на Париж. От пресичането на оста ЕR с диагонала АЕ се получава първият фокус на елипсата, който е идентичен със столицата на страната, а вторият фокус се добива от кръстосването на диагоналите АО и АЕ и се намира недалеч от общината Сгос.

Трябва да се отбележи, пояснява Пиоб, че кръгът на Floram patere се схваща от Нострадамус като проекция на елипсата, както елипсата е проекция на кръга – още една хитрост на Нострадамус, която не могла задълго да заблуди изследователя.

Това е ориентацията в пространството (сравни фиг. 1 и 2.).

Но фигурата се върти със скорост 30° за 9 години в посока на часовата стрелка, така че за 108 год. имаме едно пълно завъртване. Това е ориентацията във времето.

Личната ос на фригийската шапка (тъй като всеки символ има една ос, която му е свойствена) е представена от ликторския сноп. Тя е наклонена върху картата на Франция (т.е. в пространството) като функция на положението, което заема по силата на току-що споменатото въртене самата ос на страната през 1792 (т. е. във времето), както може да се види във фиг. 2.

Тоя факт, продължава коментаторът, създава две последствия: първото е, че символът не приляга точно върху цялата страна и поради това Бретан, а също и Вандея не са покрити от него, докато, напротив, той прехвърля всички източни граници: знае се, до каква степен Бретан и Вандея останаха роялистични.

Втората последица е, че върхът на ликторския сноп е отправен на изток и по тоя начин се противопоставя на зоната на нахлуванията, означена с буквите АТ на фиг. 1.

Разглеждайки внимателно следващите фигури, може да се види, че изходът на войните и шансът, който има нацията да се противопостави победоносно на нахлуванията, зависи от положението, което може да заеме личната ос на символичната фигура в момента.

Според Пиоб символът има вид, че действува абсолютно като едно живо същество. Той се бори срещу чужденеца с оръжието, което представлява неговата лична ос и в момента, когато, както през 1815 год., това оръжие се обърне и не противопоставя вече своето острие срещу нападателя, означен символично със зоната АТ на фиг. 1., нацията загубва войната.

Само с един поглед, казва по-нататък коментаторът, хвърлен върху фигурата на фригийската шапка, се вижда, че не е нужно човек да бъде голям пророк, за да предскаже, че революционните идеи няма да се разпространят през оная епоха в Бретан и Вандея и че Франция ще устои на атаките на първата коалиция.

Смущенията на линиите не могат да продължат много, тъй като неподвижната арматура на първоначалния полигон (който съставя „гроба на великия римлянин"), принуждава казаните линии да образуват един по-прецизен символ. Спиралата е по същина едно трасе на движение. Тя не може да се стабилизира. Тъй като, напротив, първоначалният полигон на „гроба" има тенденция да фиксира трасето и да го нагоди към своята специална форма – се явява друг един символ – това е Орелът.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube