N.

ДВА СВЯТА

Една основна грешка, която древният Израил трябва да коригира, е схващането му за „избрания народ". Наистина, Израил е избраният народ, но под Израил не се разбира прокудената, отхвърлила Христа маса на сввтовното еврейство. Израил — това са хора, безразлично от коя нация произхождат, които са приели любовта като начало на живота и са готови да станат едно с Тоя, Който показа на човечеството пътя за неговото възкресение от мъртвите. Израил не е само народът, който се рее по всички кътища на земята с тъжния зов на своето "Кол нидре" или плаче при Иерусалимската стена, а ония човешки души. които признават един нов закон, по-голям и по-после даден от скрижалите на Синай, който закон повелява „Да възлюбиш ближния си като себе си".

С право никой би ни запитал: има ли такъв народ, приел повелята на тая любов? С право ще му се отговори, че го няма събран на едно място, но има човеци, пръснати по цялото земно кълбо, за които Христос каза: „Вие сте солта на земята".

В новия Израил на любовта, може да живее един гренландец, един евреин, един китаец, европеец или австралиец.

Доловил някога с будната си душа безплътния, единния Бог на силите, синът на древния Израил е вдъхновил и своята наука в тоя дух. Разпростряна във вечността на времето и пространството, тая наука е опит да се обхване универсалността, защото безпределът в мисълта е стихията на Израила. Приятел на златото и земните наслади, от една страна, углъбен някак тъжно в стихията на непостижимото, която му се внушава от всемогъществото на Йехова, от друга, той живее еднакво интензивно в двата свята — конкретния и абстрактния. Първия съзерцава не естетически, а само от гледище на силните усещания, а втория — като някаква неизбежна гигантска същина, из която най-голямото постижение е музиката. Затова е възможно да живеят паралелно богатството на Ротшилд, ловкостта на Дизраели с песните на Хайне и музикалните копнежи на Менделсон, фанатизмът на равините с необхватната мистика на Спиноза, борсата в Чикаго и релативният принцип и космогонията на Айнщайн.

Прозрял света, който го измъчва, древният Израил не го представя изобразително и пластично. Неговият гений се е отвърнал от художественото постижение в триизмерната конкретност. Затова децата на тоя народ са най-малко художници, а най-много музиканти. В религиозните им музикални мотиви, оцветени с елементи на ориента, тая музика стига до истински мистичен плач.

За какво плаче избраният народ? Какво е загубил, след като бе придобил всичко?

Това, което дири скиталецът със своите неспокойни стъпки е до него и в него. Нека раздере той старата дреха на условностите, да отвърне очи от мрачната стена на сълзите и да потърси слънцето.

Разтворете обятията си, деца на Новия Израил, и приемете не другиго, а собствения си Бог. Оня, Който преди две хиляди години бе казал: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш проводените до тебе, колко пъти поисках да събера твоите чада, както прибира кокошка пилците си под крилете си, и не рачихте! Ето оставя се вам домът ваш пуст. Защото от нине няма да ме видите до когато речете: Благословен, който иде в име Господне" (Мат. 23; 27—39). Не външно, а вътре в себе си го приемете!

И днес някои гласове Го призовават: Ела Ти, Който се роди в пещерата. Ела Ти, Който донесе утеха на милиони и Когото не познахме, защото беше облечен в проста дреха и ходеше бос.

Ела Ти, Царят, Който донесе кротостта и милосърдието, като мечове за победа. Ела, Твоят щит е по-могъщ от тоя на Давида, защото любовта Ти побеждава по-силно от прашката на пастира, която срази филистимския гигант, а пред сиянието на Твоите кротки слова, Соломоновите мъдрости са само трошици.

Ела Ти, Който преди да се родиш, ни пусна манна в пустинята, защото Бог, Който ни помагаше, ни обичаше и тъкмо тая любов Той въплъти в най-възлюбленото Си Дете.

Ела, защото любовта Ти е по-голяма от човешките грехове. Въздигни ни като Мария от Магдала, отвори очите ни, както ги отвори на слепия, изгони ни от ръкотворния каменен храм и ни възкреси като Лазара.

И когато тия гласове се умножат, тогава ще спрат неспокойните стъпки на трагическия скиталец по света и ще проиграе сърцето му като юнец, защото чрез него и чрез неговата любов и жертва пръснатият нявгашен древен Израил ще славослови с псалтир и цимбали и китара великия Баща на света и ще стане Новият Израил.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube