Д-р Ил. Стр.

ДА СЕ УЧИТЕ

„Слушайте гласа на Господа, който казва: създадох света за вас да се учите."

Учителя.

Има неща, постъпки и навици у човека, които са били постоянни съпътници при странствуването му през долината на живота. От незапомнени времена, тези навици, привички и постъпки са се смятали неразделни и незаменими от самата среда и условия, при които израства и се развива човек. Хората така са се вживели в тази еднородна среда, че в повечето случаи им е невъзможно да прозрат по-далече, да се самонаблюдават и да проследят своя развой. Тази шаблонизация създава еднаквите навици и привички, а с това донякъде и еднаквост в някои характери. Всекидневието при тази среда се налага и на младо и на старо. Детето се стреми да подражава на големите си другарчета, юношата — постъпките на възмъжалите, а последните — тези на своите деди. Всички сякаш се движат в една колона по вековно отъпкан път, по който всичко е отдавна изживяно и опитано. Тук, сякаш няма поприще за нова работа. Човек се движи напред, но главата му е обърната назад, за да не изпусне нещо, което е сторил неговият предшественик. Запитате ли едного от тези относно живота му, той ще ви разкаже много неща, които той приписва за свои. Нему не е нужно да търси ново съдържание. Той не се старае да нагоди своето съществуване според силите и качествата на своя организъм, за да си създаде един собствен и истинен живот.

Успоредно с това, духовният живот на човека е достигнал до един стадий на невъзможност да прогресира повече. Съществува една пропаст между духовния му стремеж и всекидневния му живот. С малкото, което постига при всекидневието, той се стреми към неща непонятни, извън силите му. Духовните му представи са обикновено далеч от сферата на доловимото, на реалното. Въпреки това, той се стреми да ги овладее и включи към всекидневието си. При този стремеж по неща непосилни за него, човек се изтощава. Той се раздвоява и изразходва малкото сили, които е унаследил, а всекидневният живот не го дарява с нови такива. А потокът на времето повлича след себе си всичко незакрепнало. Повлечен от вихъра на една сила, изтощен от всекидневния нецелесъобразен живот и залъгван с непонятни за него неща, човек потъва в обятията на материята и остава с протегнати празни ръце към небесния простор. Времето си остава вечният свидетел на една и съща трагедия: човечеството все се стреми към нещо ново, но винаги по стар път.

Нека. оставим този нереален свят на нашите предшественици. Нека изучим средата, в която живеем и променим условията. Нека изменим с това нашите стари нрави и почерпим сили от близките до нас още неизползувани извори. Нека се обновим!

Колцина са тези, които мислят и работят с близкото до нас, — доловимото, видимото до нас— богато с тайни и отражение на великото битие — мечтата на нашите деди? Ни най-малко не се замисляме за този неизчерпаем извор на сили, който замества в нашата среда далечното, недоловимото, разностранното и великото във всемира. Та това, което сме ние самите, всички закони, които крепят нашето тяло, не са ли те творческите сили, които ни преобновяват. Кой знае тайната на хляба наш насъщний, и законите на храносмилането, свързани с него? Кой се е замислял за това и наблюдавал влиянието на тази система от органи в нашето тяло? Чий представител е тя и какви тайни крие в себе си? А защо въздухът ни дарява с животворния кислород, щом като ние разтворим гърди? Нима той е задължен с нещо? Какво представлява нашата дихателна система? А светлината? Отворим ли очи, тя е мигновено във вас и носи със себе си прелести на земните форми. На чий закон се тя подчинява?

Ние познаваме много факти, но не знаем нищо за тяхната същина. Ние познаваме хляба, въздуха и светлината, можем да ги разложим и разучим поотделно, но да вникнем в същината им, като органи на битието, не сме се постарали. Ние търсим нещата вън от себе си. Ние сме свикнали да ги изучаваме несвързани с нас. Ние сме склонни да ги подложим на химически анализ, под лупата на микроскопа или пречупим през лещата. Ние изследваме нещата не само вън от нас, но и със средства, които нашият ум е сътворил. Като че ли ние сме извън този свят, които разучаваме. Той не ни ли обвързва? Неговите закони не творят ли естеството ни?

Мнозинството е свикнало да живее в създадения от него илюзорен свят, в който си живее по своеобразен начин. То черпи сили не от родната си майка, а от една чужда дойка. Човечеството се е извърнало от първородната си среда и търси чрез собствени кумири да прозре в органическото, живото в света, което го е създало.

Ето какво казва Учителят: „Какво нещо е правилното разбиране на известна Божествена идея? За да дойдете до Божествените идеи, вие трябва да започнете най-първо, от елементарните, от видимите, от чисто физическите работи. Забележете, например, при процеса на храненото, храната, която слиза в стомаха върви по свой определен път, но при движението си надолу, тя среща и един кръстопът Преди да слезе храната в стомаха, среща отвърстието на дихателната система, и ако попадне там, последствията са лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилният път в движението на храната...

Дойдем ли до човка, и в неговия живот има две разклонения: едното към физическия свят, а другото — към духовния, към невидимия свят. Затова, след като се приеме правилно храната по физически начин, настава другият процес: тази храна се смила и възприема от организъма хубаво, че човек изпитва от това голяма приятност. След това трябва да стане процесът на разделяне: чистата храна, приета от кръвта, се изпраща по цялото тяло, да разнася живота, а нечистата, която е несъгласна с човека, се изхвърля навън... Онази част от храната, която е съгласна с човека, минава в белите дробове, от там в мозъка, гдето образува мисълта...

В духовния живот има три патя, по които човек или неговите енергии едновременно вървят: по пътя на неговата воля, по пътя на неговото сърце и по пътя на неговия ум или тъй наречения, път на човешкия дух. Това са три пътя, три отделни живота, по които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пътя сега са необходими за вас. Между тия пътища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пътя на вашия ум, трябва да слезе във вашето сърце и после във вашата воля. Ако храната върви по пътя на вашата воля, после трябва да се качи в сърцето и оттам в ума. Отдето и да приемете храната, два пътя я чакат: тя ще върви или по низходящ или по възходящ път".

Ясно е, че в нашето тяло ние разполагаме с лаборатории, микроскопи и лещи по-фини и по съвършени от тези, които ние сами сме си създали.

Ако се научим да боравим с тях правилно, ние ще можем да анализираме, пречупваме и увеличаваме формите на околната ни среда и под тяхното було да узнаем законите на по-висшите светове.

„Има едно заблуждение, от което хората трябва да се освободят: че ще бъдат спасени, без да работят те сами".

„Слушайте гласа на Господа, който казва: Създадох света за вас, да се учите. Създадох очите да гледате, ушите — да слушате. Създадох ръцете да работите, да свирите. Създадох краката да ходите в пътя на доброто. Създадох тялото да сте в общение с целия свят и да се ползувате от всички блага".

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube