Е.

ДА БЪДЕ ВОЛЯТА ТВОЯ

"Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое; да дойде царството Твое; да бъде волята Твоя".

Ние четем всеки ден, а може би по няколко пъти на ден, ето вече две хиляди години, думите – безсмъртните думи, на Господната молитва. Ние ги четем и преповтаряме, изказваме ги в дни на радост и в дни на скръб и понякога наистина получаваме удовлетворение и вътрешен мир. Често размишляваме върху съдържанието, силата и смисъла на тия велики слова, така просто съчетани в най-великата и най-проста молитва през вековете. Мнозина, с дълбок вътрешен живот, са идвали до дивни откровения при тия размишления. Светът познава чудеса, които са станали от силата на думите на "Отче наш". И все пак, думите на най-хубавата молитва дадена на човешкия род си остават колкото прости на вид, толкова и дълбоки и неразбираеми. Защото те са дадени не за да бъдат написани със злато и заковани на видно място по домове, църкви и съборища, а да бъдат написани в сърцето на всеки човек, което ще рече – да се живеят, да се прилагат в живота в пълнота. Разбира се, съвременното човечество далеч не може да се похвали с това, че живее и прилага думите на Господнята молитва, дадена от Христа за да се направи живата връзка между човеците на земята и Вселюбящия. Единици измежду човеците постигат тази връзка и те са благословени винаги.

Когато Учителят от Назарет е посочил на търсещия как трябва да се моли и му е дал "Отче наш", Той му е посочил, че първите му думи трябва да бъдат изпълнени с благодарност към нашия Небесен Баща. Затова първите думи на молитвата са: "Отче наш, Който Си на небеса, да се свети името Твое". А що значи да се освети името на Бога, ако не да изречем хвала и благодарност Нему, за живота, който ни е дал, за благата, от които се ползуваме всеки ден! как бихме осветили името Божие, ако нашата благодарност не е израз на нашето разбиране, на нашето убеждение, на нашия живот въобще. Само онази благодарност, която е пропита с любовта ни към Бога, която е израз на доволството – а то седи в живата връзка между Разумното и човека, само тази благодарност осветява името на Всевишния И чрез тази наша благодарност, чрез това осветяване, ние правим първата връзка с живия Бог. Нашата молитва е постигнала целта— връзката.

Следващите стихове от молитвата са повече или по-малко просбени стихове, истински молебствени. Великият Сърцеведец от Витлеем е знаел, че само когато е направена връзката с Бога, може да се изкажат прошения и молби. И какви молби ни казва Той да произнесем? – Не за лична угода. Първата молба е: "да дойде царството Твое". Да се моли човек не за себе си, а за Царството небесно. Какво велико нещо! Да се молиш за всичко и всички, за цялото битие, за цялото човечество, да се молиш за благото на всички, защото Царството Божие се изявява на земята чрез Братство и Любов между всички... Готови ли са хората днес, две хиляди години след времето, когато Христос даде на човечеството своята ненадмината молитва, да приемат Царството небесно? Ето въпросът! Учителят казва, че ако религиозните хора в целия свят биха приели Царството Божие, война нямаше да има и би могло изведнъж да се прекрати всяка война. А религиозните хора чакат да слезе Господ на земята, за да тури край на днешните размирици. Светът, хората, трябва да посрещнат и приемат царството Божие и всичко ще се оправи. Такава е повелята на Господната молитва. Затова и просим ние всеки ден от Бога: "да дойде царството Твое".

"Да бъде волята Твоя". Да бъде не личната воля на този или онзи, но "волята Твоя", волята на Вселюбящия, на Тогова, чиято воля е благо и любов за всички. Ето и с този трети стих, Христос не ни учи да се молим за нашето лично благо, а да бъде волята на Бога, да бъде тази воля, която желае доброто и съвършенството на всичко. Ала ние най-трудно от всичко разбираме именно този най-дълбок стих: "да бъде волята Твоя". Ние искаме, все пак, да бъде нам добре, да бъде някак не Неговата воля, а както на нас е най-удобно. Страдаме и искаме да се избавим от страданията и се молим: да бъде волята твоя. А всъщност ние искаме да бъде нашата воля. Верно е, че Бог не е създал страданията и че Той едва ли би ги желал, но факт е, че те съществуват. А съществуват защото хората сами са ги създали, поради своите егоцентрични стремежи. Всеки тегли към себе си, естествено е, че ще се родят страдания. Ние често биваме угнетени, нашият стремеж е да се освободим от този гнет и се молим с думите на царствената молитва: "да бъде волята Твоя". И с това, в същност, ние търсим да прехвърлим нашия гнет на Бога, да вземе Той нашето бреме. Дали разбираме ние великите думи: "да бъде Твоята воля"?

Христос в Гетсиманската градина се моли на Своя Отец, с кървава пот на челото, да го отмине тази горчива чаша, ала в мълчанието на Небесата, Той – великият измежду синовете человечески, разбра, че му е дадено да я изпие и каза: да бъде волята Твоя. Дали това е било волята на Бога? – Нима волята на Бога е в разпятието, в убиването, в кръвта? – Да не бъде! Но тъкмо чрез нашето пренебрежение към страданията, чрез нашето безстрашие от смъртта, чрез нашата готовност към саможертва в името на Неговата воля, ние ще просветнем и ще разберем, че сме едно с всичко живо по земята и по небето, че сме едно като душа и дух с нашия Отец Небесен, че ние сме вечни по същина, че нашият живот е вечен, защото е проява на Божественият живот. И като надраснем страданията, като надраснем смъртта, тогава ще разберем коя е волята на Бога.

Ще разберем, че волята на Бога не е в страданията, че волята на Бога, не е в борбите и мъченията; ще разберем, че волята на Бога е в светлината и доброто на всички, че тя е в преизобилния живот, който ни е дал, че тя е в разумното използване на всички условия и блага в полза на всички. Ще разберем най-после, че волята на Бога е да бъдем всички съвършени, "както е съвършен Отец, който е на небеса". – "Да бъде волята Твоя"!

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube