ВЕЛИКИТЕ ХОРА

Като се говори за великите хора, ние дохождаме до техния произход и до пътя, по който са вървели. Ние се интересуваме от тях дотолкова, доколкото можем да следваме пътя им и да се ползуваме от техните опитности. В това отношение, важно е да се знае, кой е бил първият тласък в човека да работи върху себе си и да стане велик. — Първият тласък в човека за съзнателна работа се крие в мисълта. Мисълта чрез мозъка оформява човешката глава и определя границите, в които човек може да се движи. Посредством мисълта човек определил кръга на своята дейност в ум¬ствения свят. Това е първият кръг на дейност на великите хора при слизането си на земята. от умствения свят той слязъл в сърцето, в света на чувствата и образувал друг кръг на дейност. Мислите представят формите на идеите. За да осмисли тия форми човек вложил в тях чувства като съдържание на мислите. Мозъкът е резултат от умствената дейност на великите хора. Белият дроб и сърцето са резултат на Техните чувства. Великите хора постепенно слезли още надолу, докато стъпили на земята и създали стомаха, който е третият кръг на тяхната дейност, проявена на физическия свят. Стомахът е полето, в което човек усилено работи, за да придобие блага за живота.

И тъй, като говорим за великите хора, имаме предвид това, което те са създали чрез мисълта, чувствата и стремежа си към хранене, към задоволяване нуждите на вкуса. На великите хора именно, се дължи създаването на мозъка, белия дроб, сърцето и стомаха. Така, първото нещо, което определя човека, е правата мисъл, която трябва да бъде строго определена, да отговаря на реалността. Реалността е тил на правата мисъл. Второто нещо, което определя човека са правите чувства. Те трябва да имат зад себе си поне една основна мисъл като тил. Преходните чувства нямат никакъв тил зад себе си. Човек може да бъде велик, когато мислите му имат за тил Божествените принципи, а чувствата му се поддържат от Божествени мисли.

Първоначално, когато светът се е създавал, великите хора са взели участие в създаването му. Те са били богове на небето. Като свършили работата си горе, те слезли на земята да я уредят.

Като проследите живота на великите хора, виждате че те са живели при големи ограничения. Затова те не са могли да се проявят напълно. Вземете запример Христос. Той беше велик човек, не можа да се прояви напълно. Христос, носеше в себе си велико слово, светлина и мъдрост, знание и любов, но не можа напълно се прояви. Едва днес постепенно се създават условия за проява, на великите хора. от сега нататък те ще слизат на земята, за да проявят в своята пълнота и величие. И в сегашните времена с слизат велики хора на земята, но малцина ги приемат с любов, о по малцина ги познават. За да познаете, кой човек е велик, вие трябва да имате отзивчиво сърце и будно съзнание. Когато великите хора срещнат човек, който има любов в себе си, тогава те веднага отварят и му дават от светлината си.

Великите хора имат редица неизменни качества. Те познават притежават смирение. Смирението подразбира закон на смаляване. В една легенда се разправя, как Буда приложил закона на смаляване. Когато веднъж Буда почивал всред цветята на една градина, до него се приближила астралната змия, обвила го и започнала да го души. За да се освободи от нея, той започнал да се смалява и се смалил толкова много, че се изхлузил от нейните гънки. Така великите хора прилагат смирението, като се смаляват и избягват по този начин големите злини. Като тях, научете се и вие, когато се намерите пред мъчнотии, да се смалявате. Научете се от водата и въздуха да прониквате през най-малките отверстия.

Едно друго велико качество притежават великите хора: това е твърдостта, устойчивостта. в природата най-твърд и най-красив минерал е диамантът. Великите хора имат твърдостта на диамант! Те владеят земята, с която древните са символизирали една част от космическите сили. Земята е символ на твърдостта. Великите хора владеят и водата — друг символичен елемент на космическите сили. Водородът, който образува заедно с кислорода водата, им свойството да бъде подвижен и всепроникващ. Така и великите хор, проникват навсякъде и дават помощ на всеки, който ги призове и има отворено сърце за Любовта. Великите хора владеят и въздуха! — трети символичен елемент на древните. Във въздуха преобладава азотът. Той е неактивен. Великите хора са неактивни по отношение на злото. Те са като азота. Само, когато азотът го напече огъня — четвърти символичен елемент на старите мъдреци, тогава той става активен и влиза в съединение с други елементи Така и великите хора са неустойчиви в съюза си за злото, а устойчиви в съюза с доброто. И вие, които се стремите към един по-висш живот, бъдете твърди като диаманта, подвижни като водорода, неустойчиви в съюза със злото като азота, а устойчиви в съюза с доброто. Всеки от тия елементи заема определено място и в организма на човека: кислородът е в кръвта; азотът — в нервната система; водородът — в стомаха, а въглеродът — в костите.

Всеки човек слага основата на своето величие, ако даде път на една Божествена мисъл в ума си и на едно Божествено чувство в сърцето си. Работете съзнателно върху Божествените мисли и чувства и не мислете, кога ще станете велики. Това е въпрос на време. Божествените мисли и чувства могат да се проявяват всеки момент, но човек трябва да се освободи от дребнавостите на живота, които играят роля на паразити. Те със своето действие унищожават възможностите за проявяване на Божественото Начало в човека.

Вие трябва да работите върху сърцето си, да го храните с устойчиви чувства. Това може да се постигне само чрез Любовта. Само Любовта прави човешкото сърце устойчиво. За да придобиете Любовта, трябва да правите опити, да обичате хората. Христос казва: „Да възлюбиш ближния си, както себе си". Той казва, че човек трябва да люби и враговете си, но как не е казано. Той не го е казал, защото това не е достояние за всички хора. Само великите хора могат да любят враговете си. Човек трябва да люби враговете си, за да стане велик. Като люби враговете си, човек е подобен на Бога, който изпраща светлината и топлината на слънцето, дъжда и вятъра за добрите и за лошите. Когато раздава благата, Бог има предвид всички същества, малки и големи, добри и лоши. Няма по-велико нещо за човека от това да люби враговете си и да е готов да про¬щава.

Разправя се за един от българските писатели и общественици, че като заминавал за другия свят, поискал прошка от всички хора, които е обидил. Той простил в себе си на всички, които ня¬кога са го обидили. Велико нещо е да искаш прошка от онези, които си обиждал, но още по-велико е да простиш на онези, които са те обидили и причинявали пакости. Това е качество на великия човек.

Един беден дължал голяма сума на един богат, който не искал да му прости дълга и постоянно го безпокоял. Веднъж бедният се разхождал край брега на градската река и видял, че някой се дави. Хвърлил се във водата и извадил давещия се. Той бил неговият кредитор. Богатият прегърнал от благодарност своя спасител и му опростил дълга. Когато Христос казва да възлюбим враговете си, има предвид, че през дългия земен живот на човека, може да дойде ден, когато врагът да му спаси живота. От вашия враг зависи да ви избави или да ви остави да се удавите.

И тъй, мислете за великите хора, за идейните неща. Като мис¬лите върху идейното в живота, ще започнете да го прилагате. Мис¬лете за Бога, Който повдига и облагородява човешкото сърце. Мис¬лете и за великите хора, като образци на трудолюбие, постоянство, любов към знанието, истината и свободата.

* * *

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube