Един поглед към Кирило-Методиевото дело

Соня Митева 

Всяка година, когато Природата през май цъфти, ухае и слави Бога, българинът обръща погледа си към един епохален миг от своя многовековен исторически живот – мигът, в който той прие дарът на буквите, за да вгради в душата си Христовото Слово. Ако се вслушаме във Времето, ще чуем как през Златния век на българите звучи мощният глас на Небето – на Архангела на българския народ:

Открийте сега с целия си ум,

Слушайте, цял славянски народе,

Слушайте Словото, защото от Бога дойде,

Словото, което кърми човешките души,

Словото, което кърми сърцата и умовете,

Словото, което подготвя да познаем Бога.


Това е Прогласът към Евангелието, който възвестява, че Словото, дар от Бога за духовно спасение и оръжие срещу злото, се излива в българската душа и става нейно достояние. Тази творба представя съвършено единство на форма, съдържание и смисъл. Тя се състои от 108 стиха с по 12 срички и пауза след петата сричка. В броя на стиховете е скрито сакралното число 9 (1 + 0 + 8), символизиращо утроената Света Троица, върховната духовна сила и съвършенството. Девет са ангелските степени (Серафими, Херувими, Престоли, Господства, Сили, Власти, Начала, Архангели и Ангели).

Не само Прогласът, в този епохален за българите момент, е необикновена, проникната от вдъхновение мощна духовна проява. Необикновена е и сътворената от Константин Кирил Философ глаголица. Тя е единствената азбука, плод на еднолично творческо вдъхновение, с неизмерима дълбочина на графичната символика и съвършен синтез на говоримата реч. Необикновено е и сътворяването на новия книжовен език от двамата братя Кирил и Методий. С изключителна творческа интензивност, за кратко време са сътворени на базата на говоримата българо-славянска реч нови думи, с които да се изразят абстрактните понятия в Свещените писания.

Ако проникнем във времето на девети век от гледна точка на езотеричното християнство, ще открием нещо, което ще ни даде по-ясен поглед и върху нашето съвремие. Раздвояването на Христовия импулс на Западна и Източна Църква е част от плана на Всемирното Бяло Братство, което направлява човешката еволюция. Според този план Източното християнство трябва да премине през различен исторически път, да развие специфична духовна култура и качества, за да може в бъдеще да приеме новия импулс на Христовото Учение на Всемирното Бяло Братство. Чрез мисията на Светите братя Кирил и Методий започва подготовката на това, което трябва да се прояви през двадесети век в българските земи. И когато през 1898 г. е написано Призвание към народа ми български, отново прозвучава призивния глас на Духа, Небесният водач и покровител на българите, възвестяващ идването на Новата духовна епоха, подготвяна през вековете:

Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето:

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят…

Тук делото на светите братя Кирил и Методий е осмислено през призмата на вековете:

Затова благоволих да извикам отдалеч, от край Небесата двамата братя, светила на славянския род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат на пътя ми, по който да възлезете във Вечната Виделина …

И днес, когато Природата през май цъфти, ухае и слави Бога, българската душа възприема Словото на великия духовен Учител Беинса Дуно, новото изявление на Всемирното Бяло Братство, благодарение на буквеното слово, дарено й от Светите братя Кирил и Методий.

Търсачка

Търсене по текст

Търси в Книжарница

Към страницата на "Завета на Цветените Лъчи на Светлината"

Намерете ни и във Facebook

youtube